Доц.д-р Морис Гринберг е преподавател в Нов български университет в департамент „Когнитивна наука и психология“ и в Изследователския център по когнитивна наука. Занимава се с различни изследвания на когнитивни познавателни процеси, вземане на решения, включително и с методи за проследяване на погледа. Председател е на Управителния съвет на Фондация „АСИСТ – помагащи технологии“.

На 31 август и 1 септември 2017 г., той и част от екипа му, проведоха в Стара Загора обучителен семинар в ГС „Алтернатива 55“ по прилагане на ново устройство за управление на компютър с поглед.

Доцент Гринберг, в продължение на два дни в ГС „Алтернатива 55“ Вие проведохте обучение на екипа на центъра, в присъствие на родители по прилагане на иновативен подход при работа с деца с аутизъм. За какво иде реч?

Става дума за нови помагащи технологии, които дават големи възможности на деца и възрастни със сериозни физически ограничения. Например, не могат да си движат ръцете, не могат да говорят и пр. Чрез ползването на компютър, те получават големи възможности в много посоки. Но за да стане това, те трябва да бъдат обучени. България е изостанала с почти 20 години в това отношение. Нашата Фондация „АСИСТ – помагащи технологии“ започна да ги популяризира преди 3 години. На практика не се знаеше нищо, но сега ситуацията доста се промени, в резултат на нашата дейност.

„Алтернатива 55“ Стара Загора е едно от малкото места в България, която се занимава с деца, предприема сериозни стъпки, осигурява финансиране, прави проект, за да бъдат внедрени тези нови технологии и да се помага на много деца. „Карин дом“ е пример за такава организация, но в много начални стъпки, както и Помощното училище в Плевен, което активно работи почти една година. Това са пионерите в тази област. Те имат голямата отговорност да натрупат добри практики. По света има много добри практики, но по-хубаво е те да са от България, тъй като тук става дума за език, специфика и т.н. Много се радваме, че директорът на „Алтернатива 55“ Анастасия Василева успя да намери с много усилия финансиране на проекта от КонтурГлобал Марица Изток 3. Надяваме се проектът да продължи и в бъдеще. Ние сътрудничим безвъзмездно с много организации и се радваме, когато те работят активно.

В какво се състои иновативността на проекта?

Технологията представлява основно камери и софтуер, които позволяват да се разбере къде гледа човек върху екрана на компютъра. Това е устройство, което се закача към компютър или таблет и което всъщност много бързо снима очите и по движението им определя къде се гледа върху екрана. Това е сложността на тази технология. Тя става все по-достъпна и евтина, защото се използва и в геймърската индустрия за компютърни игри, където играчите използват очите си за определени неща. Това, което е уникално при нея е, че наистина дава възможност хора, които няма как да използват компютър с ръце или с някоя друга част на тялото, да ползват пълноценно компютър.

Какво постигнахте през двата обучителни дни?

Много е приятно, че в този случай ние не сме инициаторите на обучението. Целият екип на „Алтернатива 55“ е въодушевен. Направен и защитен е иновативен проект. С г-жа Василева контактуваме от много време, от събитието „Здравей, това съм аз“, което се проведе в Стара Загора. Радвам се, че в рамките на тези няколко месеца, с подкрепата на Общината, нещата бързо се развиха. Чест прави и на зам.-кмета Иванка Сотирова, която оказа пълна подкрепа за реализиране на проекта. Радвам се, че най-сетне сме в ролята, която ни се полага да бъдем, т.е. да се иска от специалистите, които работят с деца да направят това и ние да можем да им помагаме. Това, което стана е първо запознаване и оценяване на възможностите на детето, какво то би могло да направи с такъв софтуер. В дадения случай детето можеше да използва ръцете си за някои занимания, но боравенето с погледа прави нещата по-интересни. При децата от аутистичния спектър, понякога проблемът е интерес и концентрация на вниманието. Всъщност при тях следенето на погледа е инструмент за привличане на вниманието, защото се случват неща, които са любопитни. Например, детето без нищо да прави с ръце, само гледайки, реагира на поставената задача. Това са когнитивни, познавателни умения за насочване на вниманието, за проследяване, за правене на причинно-следствена връзка. Постигат се чрез игри, които са правени от големи екипи от психолози. Те са на различни нива. Започва се от по-просто към по-сложно и накрая стават напълно обучителни.

Какво успя да направи момиченцето Маги?

Понеже тя не говори, при нея има комуникационен проблем. Т.е. това, което пробвахме с нея бяха отговорите „да“ и „не“. Това е основа за комуникация, когато детето се научава без да може да чете, но гледайки символи за „да“ – усмихнато човече и „не“ – намръщено човече, да отговаря на въпроси. Достигането това да се прави е по-дълъг процес. Става дума за използване на символи. Символите не са обектите и, за да направи връзка детето, че символ означава нещо за другите хора, не само за него, е сложен процес. Но той е основа и на вербалната комуникация. Хубавото на този етап беше, че му беше интересно да играе с „да“ и „не“, да ги чува, да разпознава плодовете, което е учене на категории и пр. Тук може да се вижда, да се тества, да се правят и по-сложни неща. Надявам се при постоянна работа, в бъдеще Маги да започне да комуникира със символи.

Какви са Вашите най-оптимистични очаквания?

Много зависи от заболяването, от състоянието и т.н. Най-голям прогрес може да се очаква при всички деца, особено при тези, които имат запазени когнитивни възможности. Това устройство позволява, когато има някакъв вид ограничения – например движение на ръцете, да не е пречка за когнитивното развитие. При деца, които са глухи, няма развита и реч. Тогава те могат да използват този софтуер с таблети. Могат да набират думи на текстове, да се произнасят за друг човек, ако нямат грамотност или вербални умения, със символи могат да правят контакти.

Каква е цената на едно устройство?

Тя трябва да се оценява според това, което дават технологиите. Една система за определени нужди варира от 3000 лв. до по-голяма сума общо. Но такава система предоставя възможности за ситуации, при които иначе не е възможно на специалистите да работят например с деца с такъв тип проблеми. Ако едно дете не може да говори, не може да извършва жестове и да контролира движенията на тялото си, реално то е затворено напълно и никой не може да разбере какво мисли, чувства и т.н. Устройствата позволяват да се разчупи тази безнадеждна ситуация с очи. Т.е. при почти всички състояния на заболявания, очите остават активни най-дълго време и човек с поглед може да прави всичко, което здравият човек прави с ръцете си. Световната практика изобилства със случаи на хора, завършили висше образование с такива устройства. Това им дава достоен живот и реализация, които са основни човешки права.

Къде най-вече могат да се прилагат тези „умни“ устройства?

Една голяма група от хора по света е свързана с придобити увреждания на гръбначния стълб или на моторните дялове на мозъка, вследствие на катастрофи, инциденти и някои заболявания, които парализират напълно тялото, но човекът интелектуално е напълно запазен. В много случаи тези хора имат образование, имат умение за работа с компютър, но не могат да пишат на него. Т.е. погледът или гласовите команди, позволяват човекът да управлява компютъра и да продължи да работи. В момента правим усилия през българската организация на специалисти по човешки ресурси да допринесем с тези европейски политики за намиране на работа на хора, които са с частично увреждане чрез такива устройства. Има художници, които продължават да рисуват по този начин, сценаристи – да пишат сценарии и да получават награди… Но нашата най-голяма грижа в България е, че има много деца, които биха могли да се развиват и учат, но без достъп до такъв тип технология, това не става. Времето при тях е много сериозен фактор. Идеята, че едно дете на 6 години трябва да чака 10 години, за да има достъп до подобно устройство, не е приемлива. Защото на 16 години се изпускат доста периоди от детското развитие, които са критични. Децата, които нямат такъв тип проблеми учат, играят, правят много неща. Децата с проблеми, тъй като нямат комуникация, в много случаи се затварят в една стая и с години нищо не се прави с тях. Ние срещаме семейства с „деца“ на 20 и повече години, където родителите им не са сигурни какво те разбират. С тези устройства може лесно да се оцени какво знаят и как да се работи с тях. Според мен, едно от най-важните неща е ранното започване на прилагането на тази иновативна технология. На 2-3-годишна възраст децата с аутизъм трябва да започнат да работят.

Какви видове софтуер се предлагат?

Два са основните видове, но с различни вариации. Едните са за ранно развитие. Т.е. работи се с уменията с поглед. На всяка физическа активност човек трябва да се научи. С очите е същото и затова има програми, които започват с развитие на движенията на очите и на познавателни умения като внимание, задържане на вниманието, концентрация, избор и контрол с поглед. Игрите са забавни, с най-различни малки задачи, при които няма загуба. Те са винаги много приятни с музика, с поощрения. Идеята е детето да започне да контролира целия екран на компютъра. Да знае, че като натисне един бутон, нещо ще стане. Как може да го спре, да избере кой е правилният избор. Това може да се започне на 2-3 годишна възраст, така че към 4, 5, 6 годинки да се премине към другия вид софтуер, който дава много по-големи възможности. Там могат да се вкарват картинки, видео, музика, да се прибавят различни средства за комуникация, символи, могат да се вкарват адаптирани клавиатури, които позволяват да се пише по-бързо с очи, могат да се управляват телевизор, уредби, климатици и т.н. Наближава времето, когато чрез интернет, нещата в цялата къща може да се управлява през компютър. Това им дава възможност за независим живот.

Доцент Гринберг, ще продължите ли да помагате с логистика на „Алтернатива 55“ в новото начинание?

Разбира се, с удоволствие. Имаме още един модул обучение, който е за правене на материали, т.е. да обучим специалистите сами да си правят материалите за софтуера. Обикаляме страната и на всички предлагаме напълно безплатно консултация и обучение. Много се радваме, когато някой прояви интерес, покани ни и иска да се научи. Стара Загора е втори случай в практиката ни, когато някой иска да научи нещо. Обикновено ние сме тези, които едва ли не караме хората да ги обучаваме.

Въпросите постави Росица Ранчева
източник: Dolap.bg