На 20 ноември общоевропейската мрежа Eurochild публикува доклад „Правата на децата: политическа воля или не?“, която представя анализ  за детската бедност в страните от Европа. Анализът Правата на децата: политическа воля или не? се позовава на данни, предоставени от 38 членове на Eurochild в 26 държави и включва препоръки към всяка страна за справяне с детската бедност и социалното изключване, дискриминацията, грижата за здравето, онлайн безопасността и услугите в ранна детска възраст.

Документът дава оценка на това дали националните планове за действие по Европейската детска гаранция са в съответствие с актуалното състояние и нуждите на страните от подобрения в детските политики и очертава бъдещите приоритети, към които вземащите решения в ЕС и националните правителства могат да се стремят, за да отговорят на нуждите на най-уязвимите деца.

В доклада е разгледана и ситуацията в България, като според Eurochild у нас липсва разбиране за правата на децата, а позицията на дете, спрямо тази на възрастен, се омаловажава, което е основна пречка за по-широкото им гражданско участие.

Горещата линия на Центъра за безопасен интернет получава рекорден брой сигнали, 90% от които са за онлайн сексуална експлоатация, включително тормоз и сексуално изнудване. Качеството на Националната детска телефонна линия (вторият инструмент в България за подкрепа на деца, които са жертви на насилие, заедно с Държавната агенция за закрила на детето – ДАЗД) е с влошено качество през последните години поради липсата на необходимата експертиза сред служителите, които го управляват, включително липса на квалификация за предоставяне на психологическа подкрепа за обаждащите се и търсещи помощ деца.

Системата за закрила на детето в България остава реактивна, като в нея влизат около 2000 деца годишно. Отделите за закрила на детето все още имат сериозен недостиг на персонал и голямо текучество. Съществуват и пропуски в действията за насърчаване на промяна на нагласите, които стигматизират бедността и маргинализацията. Правата на децата се подкопават и нарушават в жилищата от нов тип, които по идея трябва да предоставят нов тип грижа спряво институционализирания модел на отглеждане на деца. Липсват усилия за изграждане и укрепване на междусекторно сътрудничество и координация между всички публични институции, съставляващи всички елементи на системата за закрила на детето.

Националната стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2020–2030 г. предвижда засилване на фокуса върху децата и младежите. Заложените дейностии включват програми в подкрепа на деца с психични заболявания и техните семейства, борба с насилието над деца и обучение на здравни специалисти и общопрактикуващи лекари за интегриране на дейности и услуги за ранна диагностика на психични проблеми. В стратегията е заложено и разработването на публичен регистър на одобрените квалифицирани специалисти, оказващи психично-здравна помощ на деца и младежи. За да има реално положителен ефект от заложеното в тратегията е необходимо по-стабилно събиране на данни за психичното здраве на децата в България. Препоръката на Eurochild е да бъде направено картографиране на нуждите на децата и да се предостави подкрепа директно на място в училищата, за да се помогне на учениците да се справят с изискванията на образователната система.

В България има общо 1,18 милиона деца, 33,9 % от които живеят в риск от бедност и социално изключване към 2022 г. Това се равнява на приблизително 403 004 български деца в нужда. Процентът на децата, изложени на риск от бедност и социално изключване, се е увеличил от 2021 г. насам. Има сериозно несъответствие между общия процент на детска бедност и този на децата от различен етнически произход – нарастват съответно 37,5% деца от Турция и 69,4% от ромски произход в бедност. Близо 20% от децата в България живеят в домакинства с три и повече деца. Именно те са традиционно изложените на най-висок риск от бедност и социално изключване. Предимно деца от маргинализирани общности и деца с увреждания са настанени в места за извънсемейни грижи на държавен бюджет. Според Eurochild причината за това е последователното неприлагане на „принципа на необходимостта“ при разделянето на деца и семействата им.

Прилагането на Европейската детска гаранция в България

България създава и публикува своя Национален план за действие по прилагането на Европейската детска гаранция през декември 2022 г. Планът идентифицира най-нуждаещите се групи деца в страната, а именно деца с увреждания, деца в миграция и бежанци, деца от малцинствен произход, деца в алтернативни грижи и тези, които напускат грижите, особено децата в домове и децата от домакинствата с повече от три деца,както и децата в семейства с един родител. Планът подчертава значението на регионалните различия по отношение на дела на децата в риск от бедност и социално изключване, като например деца, живеещи в изолирани и труднодостъпни региони, които са подложени на множество рискови фактори. Документът съдържа мерки срещу социалното изключване и борбата с детската бедност, но те не са конкретно обвързани с целевите групи деца в нужда. Планът не включва и стабилни индикатори и рамка за мониторинг на това как мерките ще бъдат приложени или координирани между отговорните държавни институции.

За да се гарантира ефективното прилагане на мерките в Националния план от Eurochild препоръчват разработването на инструмент за оценка на резултатите по общини, а не на национално ниво. Това би помогнало за адресиране на регионалните различия. Препоръчва се още търсене на обратна връзка от децата и техните семейства, за да се осигури цялостна картина за ефективността, както и работеща междусекторна координация между представители на всички институции, отговорни за грижата и закрилата на децата на общинско ниво за подкрепа на всяко дете в нужда. От общоевропейската мрежа очакват отговорно отношение на най-високо политическо ниво за мониторинга и оценката на резултатите от Европейската детска гаранция. Сред неправителствените организации обаче има опасения, че Гаранцията ще се прилага формално и като поредния проформа документ, чрез който институциите ще отчитат дейността си, вместо да изграждат реални политики за подобряване живота на децата в България, се казва в доклада Правата на децата: политическа воля или не?.

Целият доклад може да намерите ТУК!

НАЙ-ЧЕТЕНИ

Боряна Пунчева: Изкуство не се прави с трабант и панелка

Длъжността „Държавен експерт“ ще се заема само от служители в специализираната администрация

„Ангелски гледки“ за деца в нужда

България подготвя законодателна промяна за насърчаване на социалната икономика

Коледен базар в Ловеч

Приемат документи за лични асистенти в община Сливен

ПОСЛЕДНИ

Нов социален проект „Бъдеще за децата на община Кърджали“

Социална градина „Грижовник“ отвори врати в Бургас

Първо заседание на Консултативен експертен съвет по проект на АСП

Обявен прием на проекти за финансиране по НПЗХУ

Категории