Представители на държавни и местни институции, социални услуги, приемни родители и експерти обсъдиха актуалните предизвикателства и възможностите за развитие на приемната грижа по време на дискусията „Приеми ме“, организирана от Българската телеграфна агенция и Агенцията за социално подпомагане в Националния пресклуб на БТА в Троян. Събитието се състоя 13.07.2026 г. в Национален пресклуб на БТА – Троян.
Инициативата е част от проект за повишаване капацитета на служителите на Агенцията за социално подпомагане, насочен към модернизиране на системите за социална закрила. Един от основните акценти е развитието на приемната грижа чрез подготовката и подкрепата на социални работници, общински служители, приемни родители и всички професионалисти, ангажирани с процеса. Проектът се реализира по Програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд плюс.
В дискусията участие взеха областният управител на Ловеч Пламен Христов, кметът на община Троян Донка Михайлова, директорът на Общински комплекс „Социална и здравна политика“ – Троян Марияна Николова, началникът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Троян и Априлци Даниела Петкова, началникът на отдел „Закрила на детето“ Красимира Пенкова, както и приемните родители Виолета Колева и Ганета Стоянова.
Един от основните акценти в разговора беше необходимостта от по-широка обществена информираност относно същността на приемната грижа. Участниците се обединиха около мнението, че все още съществуват множество погрешни представи за ролята на приемните семейства, което затруднява привличането на нови кандидати. Като сериозен проблем беше посочен и недостигът на приемни семейства – към момента в Ловешка област те са 31, а в община Троян едва пет, което не отговаря на реалните потребности на децата, нуждаещи се от семейна грижа.
Сред обсъдените теми бяха и необходимите промени в нормативната уредба. Областният управител Пламен Христов постави акцент върху необходимостта от законодателни решения, които да направят системата по-гъвкава и предвидима за приемните родители. От своя страна кметът на община Троян Донка Михайлова подчерта, че когато между дете и приемен родител е изградена стабилна емоционална връзка, следва да съществуват по-добри възможности приемното семейство да премине към осиновяване в интерес на детето.
Експертите обърнаха внимание и на необходимостта от по-устойчиво развитие на системата. Според Марияна Николова приемната грижа се нуждае от трайно държавно финансиране, което да гарантира сигурност и последователност, вместо подкрепа, ограничена единствено в рамките на отделни проекти. Даниела Петкова акцентира върху необходимостта от промени в базовото обучение на приемните родители и разширяване на информационните кампании, така че повече хора да бъдат запознати с възможностите на приемната грижа.
Практическата перспектива беше представена от началника на отдел „Закрила на детето“ Красимира Пенкова, която сподели, че работата в системата ежедневно поставя специалистите пред сложни решения – случаи на изоставени новородени до деца, преживели тежки форми на бедност, насилие и неглижиране. По думите ѝ приемната грижа изисква не само професионализъм, но и способност да се изгради среда, в която детето постепенно да се научи да приема любов, сигурност и ясни правила.
Силно емоционален акцент в дискусията внесоха приемните родители. Професионалният приемен родител и психолог Виолета Колева подчерта, че приемната грижа дава шанс на деца, преживели тежки житейски ситуации, да възстановят чувството си за сигурност и да разгърнат своя потенциал. Тя отбеляза, че всяко дете носи различна житейска история, а задачата на приемното семейство е да му осигури спокойна среда, подкрепа и възможност да повярва отново в себе си.
Приемният родител Ганета Стоянова, която повече от десет години се грижи за деца в приемното си семейство, призова за промяна в обществените нагласи към приемната грижа. По думите ѝ приемните родители не отнемат деца от техните семейства, а поемат грижата за деца, преживели тежки травми и лишения, като им помагат да възстановят доверието си към света. Тя определи като най-голяма награда момента, в който детето отново започне да се усмихва, защото именно тогава се вижда смисълът на денонощните грижи и отдаденост.
В края на дискусията участниците се обединиха около разбирането, че развитието на приемната грижа изисква едновременно законодателни промени, устойчиво финансиране, качествено обучение на приемните родители и активна обществена информираност. Общото послание беше, че приемната грижа не е просто социална услуга, а възможност всяко дете да получи сигурност, подкрепа и шанс за пълноценно детство.