Интервю с г-жа Веселина Ботева – член на УС на НАСО, Съпредседател на ПК по Демографски и социални политики към НСОРБ, Директор на Дирекция „Социална политика“, община Пловдив.

Г-жо Ботева,  вие сте един от активните участници в процеса на реформа в социалната сфера като имате принос както с участието ви в редица работни групи на национално ниво за създаване на новата нормативна база, така и в изготвянето на анализите на потребностите от социални услуги на общинско и областно ниво и  планирането на социалните услуги. След почти двугодишна работа, Картата на социалните услуги е вече факт.

Какво предстои от тук нататък?

Националната карта на социалните услуги е значима стъпка в реформата на социалните услуги в България, като тя представлява първия такъв документ, утвърден от Министерския съвет. Основната цел на картата е да предостави ясен план и насоки за разпределението и местоположението на социалните услуги във всички общини и области на страната. Тази карта е важен инструмент за същинската реформа и трансформация на социалните услуги, предвидена в Закона за социалните услуги от 2019 година. Работата по планирането на тази карта започва още през 2022 година, като в нея активно участват както общините, така и доставчиците на социални услуги. Въпреки че се очакваше процесът да завърши по-рано, поради различни обективни причини, утвърждаването на картата се забавя и е постигнато едва тази година. Тази карта ще служи като основа за по-нататъшните действия, свързани с реформата в сектора на социалните услуги в България.

След приемането на Националната карта на социалните услуги в България, процесът по разкриване и предоставяне на социални услуги ще премине през няколко ключови етапа, които изискват координация между общините и държавните органи, както и подготовка на съответните правни и финансови механизми.
1.Заявления за предварително одобрение: Общините, като доставчици на социалните услуги, трябва да подадат заявления за предварително одобрение до Агенцията за социално подпомагане (АСП). В тези заявления се уточняват местоположението и капацитетът на всяка социална услуга. Когато социалните услуги се предоставят в комплекс, може да се подаде едно общо заявление, което включва всички услуги на това място.
2. Одобрение и решение на общинските съвети: След като АСП одобри заявлението, общинските съвети трябва да потвърдят решението, за да може услугите да бъдат официално разкрити. Това е ключова стъпка, която формализира разкриването на услугите съгласно Закона за социалните услуги.
3. Разкриване на социалните услуги: След като всички правни процедури бъдат завършени и общините получат одобрение от АСП, социалните услуги се считат за разкрити. Важно е да се отбележи, че този процес няма да се осъществи бързо и се очаква гратисен период от поне една година, през който всички необходими стъпки трябва да бъдат завършени.
4.Финансиране по новия финансов стандарт: След разкриването на социалните услуги, ще започне тяхното финансиране по новия финансов стандарт. Държавата трябва да разработи и одобри финансови стандарти за социалните услуги по член 15 от Закона за социалните услуги. Когато съществуващи социални услуги бъдат трансформирани в нови такива (напр. Център за социална рехабилитация), финансирането ще бъде осигурено съобразно новите стандарти, считано от датата на одобрение и трансформация.
5. Дългосрочно предизвикателство за общинитe: Внедряването на новата система ще бъде дълъг и сложен процес за общините. Те ще трябва да се справят с разкриването на хиляди социални услуги, което изисква време, ресурси и координация между различни институции. В заключение, следващите стъпки след приемането на Националната карта на социалните услуги включват комплексен процес на административна подготовка, одобрение и финансиране, който ще изисква значителни усилия от страна на общините и държавата.

Какво трябва да знаят и да предприемат общините като най-голям доставчик на социални услуги, след приемане на Картата?

След приемането на Националната карта на социалните услуги, общините, като основен доставчик на социални услуги, трябва да имат предвид няколко ключови аспекта и задължения, за да изпълнят успешно своите функции и да осигурят качествени услуги на гражданите:
1. Административни задължения:
– Заявления за одобрение:Общините трябва да подадат заявления за предварително одобрение до Агенцията за социално подпомагане (АСП) за всяка социална услуга, която възнамеряват да предоставят. Заявленията трябва да включват информация за местоположението и капацитета на услугите.
– Координация с АСП: Необходимо е да се поддържа постоянна връзка с АСП за получаване на одобрения и да се осигури съответствие със законовите изисквания.
– Общински съвети:След одобрението от АСП, общинските съвети трябва да утвърдят решенията за разкриване на услугите.

2. Финансово планиране:
– Финансиране по новите стандарти:  След разкриването на социалните услуги, те ще бъдат финансирани по новите финансови стандарти. Общините трябва да бъдат запознати с тези стандарти и да планират бюджета си съответно.
– Трансформация на съществуващи услуги: Ако съществуващи социални услуги трябва да бъдат трансформирани в нови такива, общините трябва да подадат заявления за това и да планират финансирането съобразно новите условия.

3. Инфраструктура и капацитет:
– Оценка на капацитета: ** Общините трябва да направят оценка на своята инфраструктура и капацитет за предоставяне на социалните услуги. Това включва както физическата инфраструктура (сгради, оборудване), така и човешките ресурси (персонал, квалификация).
– Адаптация на услугите: Възможно е някои услуги да трябва да бъдат адаптирани или преработени, за да отговорят на новите изисквания и стандарти, заложени в Националната карта.

4. Kоординация и сътрудничество:
– Сътрудничество с други общини: Общините може да се наложи да си сътрудничат помежду си, особено когато предоставят услуги на комплексно ниво или когато е необходимо споделяне на ресурси. За тези междуобщински сътрудничества ще е необходимо да се сключат споразумение по реда на ЗСУ.
– Информираност и комуникация: Необходимо е активна комуникация с местната общност и други заинтересовани страни, за да се осигури разбиране и подкрепа за новите социални услуги.

5. Срокове и гратисен период:
– Спазване на срокове: Важно е да се спазват сроковете за подаване на заявления и разкриване на услугите. Макар че процесът ще бъде дълъг и ще изисква време, пропускането на крайни срокове може да доведе до забавяне или спиране на финансирането.
– Гратисен период: Общините трябва да използват гратисния период разумно, за да завършат всички необходими стъпки и да осигурят готовност за предоставяне на социалните услуги.

6. Осигуряване на качество: Качество на услугите: Освен административните и финансови аспекти, общините трябва да се фокусират върху осигуряването на високо качество на социалните услуги. Това включва както подбор и обучение на персонала, така и мониторинг и оценка на предоставяните услуги.

7. Правни аспекти:
– Съответствие със законодателството: Всички действия по разкриване и предоставяне на социални услуги трябва да бъдат съобразени със Закона за социалните услуги и други свързани нормативни актове.

Заключение: Общините като основен доставчик на социални услуги трябва да се подготвят за значителни промени в начина, по който планират, финансират и предоставят тези услуги. Това изисква не само стриктно спазване на административните и финансови процедури, но и дългосрочно планиране и стратегическо управление на ресурсите, за да се осигури устойчивост и качество на услугите в интерес на местната общност.

Какви ще са трудностите пред реформата от тук нататък?

Реформата по прилагането на Националната карта на социалните услуги в България ще бъде предизвикателна както за общините, така и за самите социални услуги. Ето някои от основните трудности, с които се очаква те да се сблъскат: ### Трудности за общините:
1. Административна натовареност:
–  Общините ще трябва да се справят с обемисти административни процедури, включително подаване на заявления, координация с Агенцията за социално подпомагане (АСП), одобрения от общинските съвети и други. Тези процеси могат да бъдат сложни и времепоглъщащи.
– Координация между различни институции: Осигуряването на ефективна координация между местните власти, АСП и други институции ще бъде ключов фактор за успешното прилагане на реформата. Недостиг на комуникация или несъгласуваност може да доведе до забавяния и проблеми.

2. Финансови предизвикателства:
–  Финансирането на новите социални услуги според новите финансови стандарти трябва да е  достатъчно, за да покрие всички нужди на общините и услугите.

– Трансформация на съществуващите услуги: Трансформацията на съществуващи социални услуги в нови може да изисква допълнителни инвестиции, които не са предвидени в текущия бюджет.

3. Капацитет и ресурси:
– Липса на човешки ресурси: Общините може да се сблъскат с недостиг на квалифициран персонал, който да предоставя социалните услуги според новите изисквания. Това включва както директните доставчици на услуги, така и административния персонал.
– Инфраструктурни ограничения: Много общини може да не разполагат с необходимата инфраструктура (сгради, оборудване) за разкриване на новите социални услуги или за трансформиране на съществуващите.

Трудности за социалните услуги:
1. Осигуряване на качествени услуги:
– Качество на предоставяните услуги: Въвеждането на нови стандарти за социалните услуги ще изисква подобрение на качеството, което може да бъде трудно за постигане, особено в общини с ограничени ресурси.
– Нужда от адаптация: Съществуващите социални услуги ще трябва да бъдат трансформирани или адаптирани към новите изисквания, което може да бъде сложен и дълъг процес.

Капацитет и квалификация на персонала:
– Недостиг на обучен персонал: Много социални услуги може да срещнат трудности при намирането и задържането на достатъчно квалифициран персонал, който да отговаря на новите изисквания.
– Нужда от допълнително обучение: Персоналът на социалните услуги може да се нуждае от допълнително обучение, за да се запознае с новите стандарти и процедури, което ще изисква време и ресурси.

Справяне с увеличеното търсене:
– Увеличено търсене на услуги: С разкриването на новите социални услуги и подобреното им качество може да се увеличи търсенето на тези услуги, което може да доведе до натоварване на капацитета и ресурсите на доставчиците.

Как оценявате процесите до момента през  погледа на експерт?

Процесът по изработването и утвърждаването на Националната карта на социалните услуги в България до момента се оценява като сложен и предизвикателен, но същевременно необходим и важен за реформирането на системата за социални услуги в страната. Оценките за този процес могат да бъдат разгледани от различни перспективи:

1. Позитивни аспекти:
– Необходима стъпка към модернизация: Създаването на Националната карта се разглежда като важна стъпка към модернизацията на социалните услуги в България. Тя е насочена към осигуряване на равномерно разпределение на социалните услуги в цялата страна, така че да се отговори по-добре на нуждите на населението.
– Планов подход: Изготвянето на картата включва анализ на демографските и социално-икономическите характеристики на регионите, което позволява по-добро планиране и разпределение на ресурсите.
– Подобряване на достъпността: Очаква се Националната карта да доведе до по-добра достъпност на социалните услуги, особено в малки населени места и отдалечени региони, където досега е имало недостиг на такива услуги.

2.Предизвикателства и критики:

– Забавяне на процеса: Един от основните критични моменти е, че процесът по изработване и утвърждаване на картата се забавя, което води до несигурност и затруднения за общините и доставчиците на социални услуги.
-Липса на достатъчно ресурси: Въпреки добрите намерения, процесът по създаване на Националната карта се сблъсква с ограничени ресурси, което може да ограничи ефективността на приложените мерки и качеството на самите услуги.  Сложност на процедурите: Административните процедури, свързани с утвърждаването на социалните услуги съгласно новата карта, са често критикувани като прекалено сложни и бюрократични, което създава допълнителна тежест за общините и доставчиците.
– Непълна подготовка на общините: Много общини не са напълно подготвени за изпълнение на новите изисквания, което води до забавяне в изпълнението на реформата. Това включва както липсата на необходимата инфраструктура, така и недостатъчния капацитет за управление на процесите по администриране и управление на услуги, както и правилното насочване към тях.

Очакваме и други мнения и становища на ръководители, специалисти и експерти е системата на социалните услуги по темата.