Даниел Лазаров е носител на голямата годишна награда на НАСО, като млад специалист, работещ в социалните услуги – участник в първата Национална среща на младите специалисти от социалните услуги през месец април 2026г. Заедно с това той участва и в конкурса „Младите специалисти за европейски облик на социалните услуги“, където комисията му присъди 1во място. Наградата предоставена му от Националния алианс за социална отговорност, като победител в конкурса, включваше участие в международна конференция на EASPD, проведена на 14-15 май в Порто, Португалия.

По този повод помолихме Даниел Лазаров да сподели своите впечатления след получаване на наградата:

Какво можете да ни разкажете за впечатленията си от конференцията и кои теми се откроиха като най-важни?

• Споделеното от европейските колеги на конференцията показа ясно, че социалните услуги в Европа също преминават през период на концептуална трансформация. Най-силно впечатление направиха темите, свързани с устойчивостта на системите, качеството на подкрепата за хората с увреждания и необходимостта от по-силно междусекторно партньорство на доставчиците, заинтересовани институции и местни власти. Усети се общото разбиране, че бъдещето на социалните услуги трябва да бъде много по-гъвкаво, иновативно и ориентирано към изобретяването на нови решения.

Как според Вас подобни международни форуми допринасят за развитието на социалните политики и услуги?

• Тези форуми създават възможност за обмен на реален практически опит и работещи модели от различни държави. Освен идеи, те дават и усещане за обща ценностна посока в развитието на социалните услуги, както в Западна Европа, така и на Балканите. Сега, повече от всякога, ни е необходим диалогът между експертите от различните региони на континета, защото динамичните международни отношения и социални явления се превръщат в предизвикателство и за развавищите се и за развитите държави в Европа. Само заедно, и само със споделен опит бихме могли да намерим отговорите на въпроси, които никога досега не са задавани.

Какви тенденции и промени в социалната сфера се обсъждат най-активно на европейско ниво?

• Все по-сериозно внимание се обръща на дългосрочната устойчивост на социалните услуги, интегрирането на различните системи – социална, здравна и образователна – както и на използването на технологии и дигитални решения. Говори се и за необходимостта услугите да бъдат по-достъпни, по-качествени и насочени към активното включване на хората с увреждания в обществения живот.

Кои добри практики и креативни идеи успяхте да взаимствате от практическите уъркшопи? Биха ли могли да се имплементират у нас?

• За мен беше много полезно да чуя проникновения подход, който колегите от Великобритания прилагат при назначаването на нови кадри в социалните услуги. Те споделиха, че още на първоначалния етап на събеседване с кандидат-служители не говорят за разписани задължения и номенклатурни обусловености, в които служителят трябва да се впише. Акцентът на интервюто се центрира около два основни въпроса „Какво трябва да се случи, за да стигнем до положителна промяна“ и „Какво можеш да направиш ти, като принос за този процес“. Според мен този подход поставя личната мотивация на служителя за постигането на общото благо в социалната сфера.

Също така в друг уъркшоп, който участвах, нагледно бе изобразено разбирането за социалната дейност като цикличен процес, подобен на четирите годишни времена. Без значение, дали става въпрос за фиксирана във времето проектна дейност или утвърдена вече инситуционална функция, социалната работа действително наподобява повече природния цикъл на начален подем – пролет, кулминационен пик – лято, етап на рекапитулация – есен и преустановяване на дейност – зима. Подобен модел ни позволява очертаването на по-реалистични очаквания и ефикасна прогноза при планирането, инвестиционните намерения и проектната дейност в социалната работа.

Още по време на пребиваването ми в Португалия, успях да очертая свой прочит на тези открития, така че да са приложими за нашите експерти на терен в България.

Какво е значението на сътрудничеството между организации, институции и експерти в подобен международен формат?

• Подобно сътрудничество е изключително важно, защото социалните предизвикателства вече не могат да бъдат решавани изолирано. Когато има активен диалог между държавата, общините, неправителствения сектор и международните партньори, се създават по-ефективни политики и по-добри условия за развитие на социалните услуги. Именно това беше едно от най-силните послания на конференцията.

Според Вас какви са основните предизвикателства пред социалните услуги през следващите години?

• Едно от най-сериозните предизвикателства остава устойчивото финансиране на социалните услуги и осигуряването на достатъчно подготвени специалисти. Наред с това стои необходимостта от адаптация към новите хоризонти, които съвремието разкрива пред хората с увреждания. В Европа вече не се говори за интеграция, недопускане на дискриминация и осигуряване на достъпна среда. Западните държави вече приоритизират оптималното включване на хората с увреждания в пазара на труда и всички останали аспекти на пълноцения живот, което подчертава и нуждата от повече форми на подкрепа в общността.

С какви изводи и послания си тръгвате от участието си в тази конференция?

• Най-важният извод е, че социалните услуги имат нужда от дългосрочна визия и споделена философия, въпреки спецификите на регионалната диференциация. Форумът показа, че в Европа има много добри практики и желание за сътрудничество, а България също има какво да покаже и с какво да допринесе. Колегите от Националния алианс за социална отговорност и Агенция за социално развитие „Вижън“, с които заедно участвахме в конференцията, оставиха впечатляващ отпечатък на панелните си представяния, а по-късно и на водения от тях уъркшоп.

След всичко преживяно и научено на конференцията, оставам с твърдото убеждение, че промяната в социалните услуги изисква смело и вдъхновено лидерство, каквото беше и мотото на тазгодишната конференция на Европейската асоциация на доставчиците на услуги за хора с увреждания.