Членовете на Постоянната комисия по социални политики към НСОРБ (ПКСП) обсъдиха със заместник-министъра на труда и социалната политика Надя Клисурска и представители на Агенция за социално подпомагане (АСП) и Агенция за качеството на социалните услуги (АКСУ), УО на ПРЧР и Дирекция „Социално включване“ на МТСП детайли по изготвянето на общинските анализи на потребностите от социални услуги, привеждане на предоставяните социални услуги в съответствие с изискванията на ЗСУ и Наредбата за качество, акценти от процедурите по Оперативна програма Човешки ресурси(ОПРЧР) и Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и други актуални въпроси. Модератори на панелите в заседанието бяха Росица Димитрова – съпредседател на ПКСП и директор на дирекция в община Велико Търново, и Веселина Ботева – зам.-председател на ПКСП и директор на дирекция в община Пловдив.

„Смятахме, че най-тежкото ще е Ковид пандемията, но не предполагахме, че предстоят и други кризи, с които да се справяме – нарастваща инфлация, цените на електроенергията, многото разходи и недостатъчните източници на приходи. Вие, ангажираните в сферата на социалните услуги, по-добре знаете с колко предизвикателства трябва да се справяте на терен“, приветства присъстващите изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева.

Тя добави, че настоящата среща е повод за сверяване на часовниците с централната власт, предвид реализираната социална реформа и предстоящите задачи за местните власти – изготвяне на Анализи на потребностите на общината от социални услуги, както и кратките срокове, с които общинските екипи разполагат. Те ще бъдат основата на Националната карта за социалните услуги, върху които ще стъпят новите стандарти и финансовите инструменти в новия програмен период.

Надя Клисурска – заместник-министър на труда и социалната политика, заяви, че предстоящата 2023г. ще е ключова за социалното законодателство, тъй като на база реални предизвикателства (наличие на подготвени кадри, възможности за финансиране и др.), трябва да се отговори на реалните потребности. Заместник-министъра сподели, че Агенция за социално подпомагане (АСП) е разработила указания за улесняването на процеса по изготвянето на общинските анализи на потребностите и е в готовност за коментари и отговори по всички ключови въпроси, които вълнуват общините.

Венелина Богданова – началник-отдел „Социални услуги за пълнолетни лица“ в Главна дирекция „Социално подпомагане“ в АСП, запозна участващите в заседанието с основните моменти при подготовката на анализа на потребностите. Планирането на социалните услуги на национално ниво се осъществява чрез Национална карта на социалните услуги, приета от МС, като за целта съгласно нормативните изисквания в указанията, които АСП е подготвила за общините ще бъдат дадени основни насоки и примерната структура на:

  • анализ на общините относно потребностите от социални услуги на общинско и областно ниво, които се финансират изцяло или частично от държавния бюджет;
  • предложения на общините в резултат на анализа за планирането на социалните услуги на общинско и областно ниво, които се финансират изцяло или частично от държавния бюджет.

Въз основа на анализите и предложенията на общините Агенцията за социално подпомагане извършва анализ на потребностите на национално ниво от социални услуги, които се финансират изцяло или частично от държавния бюджет, и разработва предложение за Национална карта на социалните услуги.

Основните аспекти, които местните власти трябва да имат предвид са:

  • До шест месеца от публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г. кметовете на общини изпращат по електронен път на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане разработените, обсъдени и одобрени от общинския съвет анализи на потребностите и предложенията. Индикативният срок за това е 3 април 2023г.
  • До четири месеца след получаването на анализите изпълнителният директор на АСП изпраща на министъра на труда и социалната политика разработеното и обсъдено предложение за Национална карта на социалните услуги.

Първите общински годишни планове за социалните услуги, разработени, обсъдени и приети, се изпращат на АСП до 31 август на годината, следваща годината на приемането на Националната карта на социалните услуги.

Максималният брой на потребителите на всички социални услуги, за които се осигурява изцяло или частично финансиране от държавния бюджет, определен в първата Национална карта на социалните услуги, не може да бъде по-малък от достигнатия брой потребители на тези социални услуги, делегирани от държавата дейности, към 31 декември на годината, предхождаща годината на приемането на картата.

Госпожа Богданова заяви, че изхождайки от датата за оповестяване на резултатите от Националното преброяване – 3 октомври 2022 г., срокът за предаване на анализите от общините е 3 април 2023 г., така че да бъдат спазени останалите срокове, съгласно Наредбата за планиране на социалните услуги и до 3 октомври 2023 г. Картата на социални услуги да бъде приета от Министерски съвет до края на 2023 г

Анализът на потребностите се разработва въз основа на критериите за всички социални и интегрирани здравно-социални услуги, посочени в Наредбата, и задължително включва:

  • показателите в общината по критериите за всички социални и интегрирани здравно-социални услуги;
  • съществуващите към момента на изготвянето на анализа социални и интегрирани здравно-социални услуги на територията на общината и брой на техните потребители (общ и по видове услуги и групи потребители);
  • брой на желаещите да ползват социални и интегрирани здравно-социални услуги на територията на общината (общ и по видове услуги и групи потребители);
  • информация относно броя на лицата от други общини, които ползват социални и интегрирани здравно-социални услуги на територията на общината (общ и по видове услуги);
  • данни/информация за демографското развитие в общината за последните 5 години;
  • информация за наличната социална, образователна и здравна инфраструктура (видове и материална база);
  • информация и прогноза за необходимите служители за извършване на дейността по предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални услуги.

Венелина Богданова посочи, че всеки анализ трябва да се базира на официален източник на информация, съгласно чл. 3 от Наредбата за планиране на социалните услуги – изцяло и само данни от НСИ, организации и институции, които имат право да обработват лични данни, както и целево изготвени от общините проучвания. Пред присъстващите в срещата се презентира трансформацията с пример от община.

Росица Димитрова – съпредседател на Комисията и директор дирекция „Социални дейности и здравеопазване в община Велико Търново, сподели с участниците подготвените от различни услуги в общината анализи, които стъпват на данни за потребителите, считано от създаването на съответните услуги и извеждат потребност от съответните места и капацитет, спрямо обслужваните потребители.

В последвалата дискусия заместник-кметът на Столична община Албена Атанасова и съпредседател на Комисията изрази съмнение, че посочените срокове ще бъдат изпълнени, предвид спецификата на големите общини. Коментира се и разминаването в данните между НСИ и ГРАО за броя на населението, а оттам и производните показатели за дял на надтрудоспособното население, за разминаването в начина на отчитане на възрастта на децата и др., което би затруднило изготвянето картирането. Други поставени въпроси бяха неявяването на всички общини на задължителната среща при Областния управител, което затруднява съгласуването, както и кратките срокове за трансформирането на щатните длъжности.

По време на втория панел на заседанието членовете на комисията коментираха с представители на АКСУ конкретни въпроси по прилагането на Наредбата за качеството на социалните услуги, както и трансформиране и отразяването им в Анализа на нуждите. Директорът на дирекция „Контрол, мониторинг и лицензиране на СУ“ в АКСУ Диана Петрова заяви, че Агенцията е в директна комуникация с местните власти и отговаря на всички възникнали въпроси, както по време на проверките, така и в рамките на обученията по темата.

Участниците в срещата поставиха въпросите за намаляването на капацитета при резидентната грижа за деца, както и актуализацията на Наредбата за здравните кабинети, според която е задължително обособяването на Здравен кабинет на територията на обекта, предлагащ социална услуга.

Ренета Митова, началник-отдел в дирекция „Контрол, мониторинг и лицензиране на СУ“ в АКСУ, заяви, че здравните кабинети са изисквани по Закона за здравето и специалист за тях трябва да има, но съобразен с броя на потребителите. Решение би било залагане на 4-часов договор с медицинско лице, изпълняващо предписания по рецепти и манипулации, когато е необходимо. В дискусиите, с представяне на нормативните изисквания се включи и Теодора Любенова от Дирекция „Социално включване“ на МТСП. НСОРБ пое ангажимент, съвместно с екипа на МТСП, да предложи на МЗ актуализиране на Наредбата, с цел по-ясно приложение на новите изисквания.

Акцент в дискусията беше и несъответствие на длъжности в различни сфери. Например дейностите, заложени за  длъжността „Асистент“ в Националния класификатор на длъжностите в България, не отговарят на тези, изисквани в сферата на социалните услуги. Сходна е ситуацията и със Специалния педагог, който в образователната сфера е определен като Ресурсен учител.

Комисията обсъди и изискванията относно възстановяването на неизразходваните преходни остатъци от 2021 г., както и практиките в общините за законосъобразното им разходване до 20 декември 2022 г. Членовете на комисията бяха запознати и с разпоредбите на внесения „удължителен“ закон, който ще определи финансовата рамка на разходите на общините в началото на 2023 г. и до приемането на ЗДБРБ за 2023 г. На практика при липсата на нови стандарти и държавен бюджет общините няма да имат възможност и да разкриват нови услуги – делегирани от държавата дейности, както и да увеличават възнагражденията на социалните работници.

През втория ден на заседанието членовете обсъдиха основни моменти по Програмата за развитие на човешките ресурси 2021-2027 и Плана за възстановяване и устойчивост

Зоя Каукова-Иванова – държавен експерт в отдел „Програмиране и договаряне“ към УО на ПРЧР, заяви, че отворените за кандидатстване процедури по ПРЧР, по които общините могат да подават проекти са „Грижа в дома“, „Укрепване на общинския капацитет“ и „Бъдеще за децата“. По първата процедура, която е продължение на патронажната грижа, вече има над 90 подадени проекта от общините, като по част от тях са преведени и авансови плащания по сключените договори. Срокът за кандидатстване по нея е до края на януари 2023г.

Зоя Каукова Иванова апелира представителите на местните власти, които не са подали още проектите си, да не изчакват края на периода, за да може да няма прекъсване на услугите към нуждаещите се лица.

По процедура „Укрепване на общинския капацитет“ общините могат да изпращат проектни предложения до 16 януари 2023г., като към момента подадени са 11 проекта. Това заяви експертът Александрина Михайлова и добави, че общинските екипи могат да задават писмено въпросите си в ИСУН, като отговорите им ще бъдат публикувани и общодостъпни за всички.

В последвалата дискусия се коментира изработването на Електронни платформи за единен достъп на услуги в рамките на процедурата и конкретно възможно ли е МЕУ да предостави  типова характеристика на платформа, която общините, които не са подали все още проектни предложения, да ползват за модел. Постави се въпросът дали е възможно покриването за сметка на общинските проекти на годишната поддръжка на вече съществуваща електронна платформа. Експертите от ПРЧР заявиха, че това не е възможно, с оглед на спецификите на всяка община, и препоръчаха общинските екипи да разпишат платформите се индивидуално и да я предложат за съгласуване към МЕУ. Относно вече съществуващите платформи, експертите заявиха, че не са допустими разходи за дейности преди сключването на договорите, но посъветваха за писмено задаване на въпроса през ИСУН.

Членовете на комисията заявиха притеснението си от кратките срокове както за подаване на проектни предложения по отворените процедури, така и изтичащите такива за изготвяне на анализите за потребностите. Коментира се възможността за подготвяне на общинските анализи през общинските проекти. За да се справят с тази ситуация, експертите от ОПРЧР посъветваха присъстващите от общините да ускорят подготвянето на предложенията си по оперативната програма, за да може обработването им да става периодично и в срок

Участниците в заседанието предложиха при остатък на средства по схемата за общинския капацитет да бъде търсена възможност за създаване на единна електронна платформа за социални услуги, която да осигурява директна връзка с интегрираната информационна система на АСП. Оживена дискусия предизвикаха и изискванията, свързани с прилагането на режима на държавни помощи по предстоящите за отваряне процедури.

В дискусията за възможностите за общините по ОПРЧР и ПВУ се включи и Илиян Саралиев – началник-отдел „Програми за социално включване“ в МТСП. Той разясни възможностите финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост. Инвестицията „Модернизация на дългосрочната грижа“ е с бюджет от над 700 млн. лв. и е разделена в три процедури. Първата процедура от тях е с бюджет от 189,8 млн. лв. и е свързана с обновяването на 82 резидентни услуги за възрастни хора в надтрудоспособна възраст. Втората мярка е с бюджет от 215 млн. лв. и по нея ще бъде повишена енергийната ефективност в 840 съществуващи социални услуги. По третата процедура, която е с бюджет от 331 млн. лв., ще бъдат изградени 125 нови социални услуги за резидентна грижа за хора с увреждания и 125 нови съпътстващи специализирани и консултативни социални услуги за хора с увреждания.

Илиян Саралиев заяви, че ПВУ не е разходоориентирана стратегия, а насочен основно към постигане на етапни цели и резултати. „ЕС изплаща етапната вноска, само ако са изпълнени етапните цели към определения срок. Приемането на Картата за социални услуги е предвидена за декември 2023г., това трябва да е приоритетът, към който да се стремим“, заключи той.

В рамките на заседанието на ПК по Социални политики се презентира опитът на общините Бургас и Стара Загора и община Разград за интегриран подход при бъдещото насочване от общините за ползване на социални услуги и модели за съвременно управление и предоставяне на социални и здравно-социални услуги.

Мая Казанджиева, директор Дирекция „Социални дейносити,здравеопазване и спорт“ в Община Бургас, представи електронната платформа за здравна информация на децата и учениците, обслужвани в здравните кабинети на общината. Участниците в заседанието споделиха, че тази платформа може да стане добра основа и за систематизирането и анализирането на данните и за потребителите на социални услуги.

Д-р Антония Тодорова, началник-отдел „Здравеопазване“ в Община Стара Загора, сподели необходимостта от по-добра координация с екипите на останалите държавни структури при насочването за ползване на услуги за нуждаещи се лица. Създаването на работещи модели за работа и взаимодействие сега ще улесни значително общините в бъдеще, когато към техните ангажименти преминат и дейностите по насочване към ползване на социални услуги.

Във връзка с множеството въпроси относно възможността за разходване на преходния остатък от различни социални услуги, по-специално от „Асистентската подкрепа“, главният експерт в отдел „Социални услуги и здравеопазване“ в Община Разград Кольо Колев представи приложения подход, чиято цел е развитието и укрепването на капацитета на общината да предоставя качествено новата услуга.

Всички въпроси и предложения, поставени от участниците в заседанието, ще бъдат адресирани официално до партньорите на НСОРБ от централната власт.

Източник: НСОРБ