Граждански организации отправиха препоръки за промяна на политики за приобщаващо образование, това се случи в резултат от инициираната от фондация „Карин дом“ кръгла маса под надслов: „Адресиране на препоръки за промяна на политики за приобщаващо образование“, на която бяха отправени конкретни предложения и препоръки в подкрепа на децата със специални нужди и тяхното образование.

В дискусията се включиха представители на: МТСП (Министерство на труда и социалната политика), РЦПППО-София (Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование), ЦСОП „Едуард Сеген“-София (Център за специална образователна подкрепа „Едуард Сеген“), представител на Нов български университет и консултант по РДИ (Ранна детска интервенция) на УНИЦЕФ, асоциация „Родители“, Национална мрежа за децата, Софийски университет, фонд „Активни граждани“, детска градина „Иглика“, гр. Варна, родители на деца със специални нужди.

Участниците във форума се обявиха за спешна нужда от сериозни реформи, по-задълбочени анализи на настоящата ситуация и предприемане на конкретни стъпки и промени.

 

Най-важните проблеми са:

  • няма задължителен ранен скрининг, който да се извършва до 12-18 месечна възраст на детето за навременно откриване на физически и психо-социални проблеми в развитието;
  • липса на единен регистър на децата с увреждания и хронични състояния;
  • липсва интегриран подход и добра комуникация между специалистите от трите сектора – здравен, социален и образователен;
  • нужда от реформа в образователната система и адаптиране на учебния материал и програми, за да бъдат подходящи за ученици със специални образователни потребности;
  • липса на квалифицирани кадри в училища и детски градини за работа с деца със специални образователни потребности.

В момента се работи по национална програма, за да има единен регистър за деца, получаващи допълнителна подкрепа в развитието, което е обнадеждаваща стъпка, но все още не са стартирали съществени и устойчиви промени.

Фондация „Карин дом“ адресира до МОН, МЗ и МТСП препоръки за подобряване на условията, средата и разбиранията за ролята на приобщаващото образование в България.

Те включват:

  • Въвеждане на единна национална информационна система, включваща и Регистър за деца с увреждания и хронични заболявания, за наблюдение на целия период на развитие на детето (0-18 години) и семейството. В момента липсват единна информационна система и регистър за деца с увреждания, която да събира информация, която да се ползва от всички специалисти, участващи в процеса на включващото образование. Това ще даде възможност да се разработят стратегии за цялостното менажиране във времето на живота и обучението на дете със специални нужди.
  • Изготвяне на „Пътна карта“ за пътя на детето и семейството му – от раждането до завършване на образованието с възможности за скрининг на няколко етапа в ранна детска възраст, ранна диагностика, оценка на развитието, здраве, обща и допълнителна подкрепа за личностно развитие, осигуряване на пълно социално включване на основата на правата на децата и хората с увреждания. Необходимо е въвеждането на холистичен подход към детето, съобразен с различните умения на децата и подготвящ реализацията им като възрастни. Предимството на този подход е, че не е фокусиран само върху умственото развитие, но и върху психо-социалното и емоционалното развитие на децата. В процеса на диагностициране липсва структурирана информация за пътя, който трябва да изминат родителите на деца със затруднения в развитието или с увреждания. Сега семействата не знаят към кого да се обърнат, търсят различни специалисти и получават разнородна информация, а това отнема време и усилия и забавя получаването на подкрепа в ранна възраст.
  • Намаляване броя на децата в групите и класовете до 20 деца, а когато има деца със специални образователни потребности (СОП) общият брой да се намали до 15. Настоящата практика от 30-35 деца в група и клас, затруднява образователния процес и включващото образование. Понастоящем в предучилищното образование е трудно да се обхванат толкова много деца от един учител и един помощник възпитател, а осигуряването на индивидуално внимание на всяко дете е невъзможно. Предвиденото в законодателството намаляване на групите и класовете в случаите на дете със СОП много рядко се използва като възможност.
  • Осигуряване на асистенти и специалисти, оказващи специализирана подкрепа на децата и учениците. Нужни са повече ресурсни учители в системата на образованието за задоволяване на нуждите на всички деца със СОП, както и достатъчно социални и лични асистенти в подкрепа на децата в детска градина и училище.
  • Ревизиране на учебните планове и програми, по които се обучават деца със СОП. Ресурсните учители и педагозите да имат свободата да избират подходящи методи и подходи при включването на децата със СОП и да могат при необходимост да адаптират учебното съдържание. На този етап практиката и обратната връзка от родители и учители показва, че учебното съдържание не е съобразено с възможностите на децата и не е добре разработено като поредица от стъпки. Плановете за подкрепа на децата със специални образователни потребности да бъдат базирани на функционална оценка на знанията и уменията.
  • Подобряване на достъпността до детски градини и училища на деца със специални нужди, както и на деца от различни етнически групи, деца-бежанци, деца от уязвими социални групи, живеещи в бедност, деца, живеещи в отдалечени райони и деца с риск от отпадане от образователната система. Много родители споделят, че срещат трудности при записване на деца със СОП в детско заведение и училище. За децата от отдалечените райони достъпът до образование е органичен. Липсват или са недостатъчни специалистите, услугите и подкрепата за деца, живеещи в малки населени места, отдалечени от областните градове. Трябва да се осигурят допълнителна подкрепа и терапевтични услуги за деца от отдалечени райони и малки градове, за да не се налага да пътуват дълги разстояния за получаването на необходимите им услуги. Тази подкрепа може да се осигурява чрез мобилни услуги. В момента само Регионалните центрове предоставят допълнителна подкрепа за личностно развитие.
  • Въвеждане на семейно ориентиран подход в образователната, социалната и здравната система, както и политика, насочена към стимулиране и осигуряване на реализация на родителите на пазара на труда.
  • Актуализиране на алгоритъм на взаимодействие между институциите в системата на предучилищното и училищното образование, дирекциите „Социално подпомагане“ и доставчиците на социални услуги по отношение на подкрепа за личностното развитие на децата и учениците. Необходимо е ревизирането на съществуващия алгоритъм на взаимодействие между институциите в системата на предучилищното и училищното образование и дирекциите „Социално подпомагане“ по отношение на подкрепа за личностното развитие на децата за ефективно сътрудничество между всички институции. Така ще се осигури приемственост между институциите при прехода на всяко дете от едно място на друго. Нужна е постоянна подкрепа за всяко дете през целия му период на развитие. Това може да стане и чрез общ закон за детето, който да регулира и координира работата на социалното, здравното и социалното министерство в процеса на включващото образование. Могат да се създадат координиращи звена на регионално ниво, които да координират дейността на здравните, социалните и образователните структури във връзка с диагностиката, информирането и насочването на децата със специални нужди към подходящите за тях здравни, социални и образователни услуги. Това може да бъде система, която включва регионални диагностични центрове с медицински специалисти (психиатри, невролози, ортопеди и др.) заедно с психолози, логопеди, специални учители, физиотерапевти, ерготерапевти, социални работници.
  • Повишаване на знанията и уменията на всички учители в общообразователните детски градини и училища, за да могат да работят с деца и ученици със специални образователни потребности.
  • Подобряване на ефективността на екипната работа в рамките на ЕПЛР (Екип за подкрепа на личностното развитие на детето). Това би ускорило изготвянето на оценката на възможностите и потребностите на детето и то ще получи навременна подкрепа.
  • Периодично актуализиране на финансовото обезпечаване в образователната система, определено от единния разходен стандарт, който да покрива всички нужди от приобщаващо образование. Наложително е търсенето на допълнителни източници на финансиране. Липсват помощни средства и оборудване в класните стаи, в които се обучават деца със специфични нужди или затруднения.
  • Да се разработят за преподаване в българската образователна система ключовите компетенции: езикова грамотност; комуникативна компетентност; математическа компетентност и компетентност в областта на природните науки, технологиите и инженерството; дигитална компетентност; лична компетентност, социална компетентност и компетентности за учене; гражданска компетентност; предприемаческа компетентност; компетентност за културно съзнание и изразяване. Българското образование е с фокус познавателното развитие и досега заложените компетенции не са постижими за голяма част от децата със СОП.
  • Осигуряване на програми за отдих и почивка на децата със специални нужди и техните семейства в подходящи почивни бази с достъпна среда.

На 22 юли на Грета Ганчева, директор на дирекция „Приобщаващо образование“ в МОН, експерти от фондация „Карин дом“, фондация „Живот със Синдром на Даун“ и родители на деца със специални нужди връчиха следните предложения за промени в приобщаващото образование:

  1. Адаптиране на учебните помагала за деца със специални образователни потребности.

Предложението е да се изисква от кандидатстващите за издаване на учебници да предлагат и адаптирани помагала за деца със специални потребности.

  1. Необходимост от помощник на учителя, който не е педагог, за всяко дете със специални образователни потребности.

В момента директорът е задължен да назначи помощник, ако в класа има 3 деца със специални потребности.

Съществуващата наредба да се промени и помощникът на учителя да бъде с детето през целия ден дори, в класа да има и само 1 дете със специални образователни потребности.

  1. Намаляване на броя на децата, с които работи 1 ресурсен учител.

В момента според наредбата един ресурсен учител трябва да работи с до 12 деца, 25 астрономически часа седмично. Масово в цяла България ресурсните учители работят с повече от 12 деца, понякога и с двойно повече.

  1. Учителите да бъдат мотивирани финансово и подкрепяни морално, когато работят с деца със специални образователни потребности, тъй като от тях зависи ефективното приобщаване и напредъка на детето.
  2. Необходимост от подготвени кадри – чрез университетите и специализирани образователни програми и практики.
  3. Ефективно доброволчество – достъп на доброволци в училище, за да подкрепят децата със специални образователни потребности и да помагат на учителите.

Интервю на Ася Чанева с Борислава Черкезова, изпълнителен директор на фондация “Карин дом“

Фондация „Карин дом“ е гражданска организация с нов подход към децата със специални нужди и техните семейства чрез терапия и социални услуги. През 1996 г. първите деца постъпват в центъра, а част от родителите по-късно създават първите родителски организации във Варна. Дългогодишният опит на „Карин дом“ е в областта на терапията и рехабилитацията, ранна детска интервенция и интеграция на деца със специални нужди. В подкрепа на приобщаващото образование, „Карин дом“ провежда специализирани обучения за специалисти, родители и организации в сферата на работа с деца, работи по промени в политиките за деца, за промяна на нагласите и приобщаващите практики за децата със специални нужди у нас, както и за промяна в институционалната грижа за изоставените деца.