Приемната грижа е една от най-значимите форми на подкрепа за деца, които по една или друга причина са останали без възможност да растат в биологичното си семейство. Зад всяка успешна история стоят отдадените приемни родители и екипите от специалисти, които ежедневно работят, за да осигурят на тези деца сигурност, грижа и шанс за по-добро бъдеще.

За постигнатото до момента, за предизвикателствата пред системата и личната мотивация да бъдеш част от тази кауза ни разказа Боян Дочев – Началник на Областния екип по приемна грижа – Ловеч.

 

През годините екипът по приемна грижа в област Ловеч работи активно в подкрепа на деца, останали без родителска грижа. Кои определяте като най-значимите постижения на екипа до този момент?

Приемната грижа има дългогодишна история и традиции в обществото ни. Моето включване в Областния екип по приемна грижа – Ловеч датира от 2019 г. Първо по проект „ Приеми ме 2015“, който после премина в настоящия проект „Повишаване на капацитета на служителите на Агенцията за социално подпомагане във връзка с модернизиране на системите за социална закрила“ Компонент 1.  През това време съм бил социален работник, впоследствие началник екип и социален работник, а днес съм само ръководител на областния екип.

 Като позитивни постижения бих отчел съхраняването на екипа през годините и неговото разширяване и надграждане. Нашият отбор съчетава житейска и професионална зрялост с енергията на младостта. Други постижения са надграждане познанията на екипа и на приемните родители с обучения от външни лектори.

От скоро имаме официална страница „ Приемна грижа- Област  Ловеч“ в социалната мрежа Фейсбук. В нея публикуваме актуални новини, наши позиции по въпроси, свързани с възпитанието и отглеждането на децата и други, тъй като отчитаме нуждата от дигитална визия на всяка услуга.

Не на последно място се постарах да съхраня по традиция добрите взаимни работни отношения с общините от нашия обхват – Община Ловеч, Община Троян и Община Тетевен, с Отделите „Закрила на детето“ в трите общини, с Регионалната дирекция за „Социално подпомагане“ – Ловеч, Ръководството на проекта, както и с Центровете за обществена подкрепа и другите подкрепящи социални услуги. Имаме желание и визия за развитие, което е най-важното.

 

Как приемната грижа променя живота на едно изведено от семейството си дете и преобладават ли случаите с положителен развой, които наблюдавате в практиката си?

Приемната грижа често преобразява децата, нуждаещи се от закрила. Повечето от тях често са били жертви на насилие и неглижиране, носят следи от емоционални травми. Ролята на приемния родител е да осигури спокойна среда, нежна грижа, внимание и човешка топлина за децата. С времето и при много търпение, идват и добрите резултати – децата се успокояват, започват да придобиват различни навици, стават уверени и комуникативни и не на последно място – се усмихват повече. По наше мнение един случай завършва положително, когато детето намери устойчива и спокойна семейна среда, без значение дали пътя към нея ще е реинтеграция или осиновяване. Имаме и случай на дете, което посрещна своето пълнолетие в приемната грижа и след това продължи да получава своеобразна подкрепа.

 

Освен за самите деца, какви са ползите от развитието на приемната грижа за местната общност и за обществото като цяло?

Децата олицетворяват виталния потенциал на една нация. Предвид влошената демографска картина в страната ни, грижата и подкрепата към всяко дете е въпрос на национална сигурност.  Когато навреме се окаже подкрепа на децата, жертви на насилие и неглижиране, ние спасяваме един млад живот от негативен развой – просия, склоняване проституция, девиантни прояви от различен характер, ранен брак, злоупотреба с психо-активни вещества, кражби и други.

Всяко дете е заряд от потенциал, който ако бъде развит в спокойна и стимулираща среда може да бъде полезен за общността, обществото и страната ни като цяло.  В тази връзка си пожелаваме по-добра държавна политика за развитието и на децата, които до пълнолетието си остават в приемна грижа. Нека ги съхраним, да ги развием и да им дадем шанс да бъдат полезни на страната ни.

 

С какви най-чести предизвикателства се сблъскват приемните семейства и специалистите, които ги подкрепят в ежедневната им работа?

Предизвикателствата са част от ежедневието на приемните родители и специалистите. Ако трябва да се отличи едно конкретно това би било раздялата на приемното семейство с дете след полагането на дългогодишни грижи. Когато теоретично подготвяме приемните семейства за раздялата, тя все още звучи, като нещо далечно, но случи ли се, нещата се променят. Това е естествено, приемните родители също са хора със своите чувства и емоции, които трябва да бъдат изразени и отработени с помощта на супервизия и професионална подкрепа. Важно е ние – екипа и приемните родители да се подкрепяме и да бъдем обединени, каквото и да предстои за бъдещото, така че да го посрещнем със същата всеотдайност и сърдечност, както всичко досега.

 

Какви качества трябва да притежава човек, за да бъде добър приемен родител, и какво бихте казали на хората, които се колебаят дали да поемат по този път?

Потенциалните кандидати за приемни родители следва да бъдат носители на някои базови качества, като търпение, етичност, умения за работа в екип, подход към децата, умение да работят авторитетно, но не авторитарно с тях. Много други знания се дооформят посредством първоначалното и допълнителните обучения по време на кандидатстване и на формите за подкрепа в последствие.  Хората, които се колебаят бихме посъветвали добре да обмислят своето решение и при съгласие със себе си да потърсят местния екип по приемна грижа.

 

Има ли достатъчно кандидати за приемни родители в област Ловеч и какви са основните причини хората да изберат или да се откажат от тази отговорна мисия?

Към момента най-осезаема липса на желаещи да бъдат приемни родители е за Община Троян. Там има едва пет приемни семейства. Потребността е от поне две нови такива, съответно за едно дете на възраст от 0 до 7 години и за едно дете на възраст от 3 до 10 години.

В началото на тази година организирахме информационно събитие по темата, като за сега няма желаещи кандидати. Причините по наше мнение са комплексни. Една от тях е предпочитаната реализация на пазара на труда при работа на постоянен трудов договор, докато приемната грижа предлага само граждански такъв. Не по-малко значение има и страхът от преживяване на раздялата с потенциално приемно дете. Тези причина са много човешки и напълно разбираеми.

 

Според Вас кои аспекти на действащата нормативна уредба в сферата на приемната грижа се нуждаят от промяна или усъвършенстване, за да бъде системата още по-ефективна?

В момента, в който приемната грижа стане държавно делегирана дейност, когато има яснота и постоянни договори, както за приемните родители, така и за екипите по приемна грижа, това ще бъде огромна крачка напред. Когато професионалното поприще на приемното родителство ще бъде конкурентно привлекателно като трудова заетост и навярно няма да имаме толкова осезаеми липси на приемни родители. Също така считаме, че дългогодишните приемни родители са ценен ресурс. Би било добре да се инвестира в здравето на тези хора. Те работят 24/7, влагат енергия и емоции, а това в дългосрочен план се отразява на тяхното здравословно състояние. Със сигурност има още много какво да се направи по пътя към цялостното надграждане на услугата.

 

Каква е ролята на междуинституционалното партньорство – между социалните услуги, общините, училищата и здравните институции – за успешното предоставяне на приемна грижа?

За ролята на това взаимодействие ние акцентираме още в самото базисно обучение на кандидатите за приемни семейства. В нашия екип онагледяваме това посредством фигура на слънце в чиито център е детето, а всички ние социални работници, учители, родители, осиновители и други сме лъчите на това слънце. Трябва да работим в екип координирано в името на детето. В териториалния обхват на ОЕПГ – Ловеч това нагледно се получава.

 

В работата си със сигурност сте свидетел на много съдби. Има ли история, която никога няма да забравите и която най-силно Ви е убедила в смисъла на приемната грижа?

Всяка една история на дете в приемна грижа е съпътствана от болка, която малко или много оставя следи за цял живот. В смисъла на приемната грижа се убедих в годините, виждайки как децата израстват обичани и обгрижвани, което им помага, подобно на цветя да разцъфтят и да дарят света с най-доброто от себе си.

 

След всички години, посветени на тази кауза, какво Ви мотивира да продължавате и какво бихте искали обществото да разбере за приемната грижа, което според Вас все още остава недостатъчно познато?

Личната ми мотивация да продължавам е свързана с привилегията ми да работя с ерудираните и сърцати колеги на всички нива. Също така и вътрешното щастие, когато всяко дете намери постоянна семейна среда, след като знам, че по пътя му до тази среда сме успели да му осигурим достатъчно топлина и грижа, че да облекчим нелеката му съдба.

 

Как Вие виждате бъдещето на приемната грижа в България при постигане на оптималната й реформа?

В бъдещето виждам Приемната грижа като неразделна част от картата на социалните услуги, с ясна визия за приемния родител и обособена финансова рамка.