Г-жо Ван Менсел, имате богат опит по темата за социалното предприемачество, като докторант, предприемач, ментор и преподавател в Американския университет в Благоевград, бихте ли споделили с читателите на НАСО:
- В какво се измерва добавената стойност за един социален предприемач?
Социалните предприемачи имат огромна добавена стойност за обществото. Те работят там, където има пропуски в институциите, по начин, който е и устойчив. В тази връзка стойността може да бъде многозначна и насочена както към хората, които социалните предприемачи овластяват за работа и независимост, така и за крайния клиент, който пазарува с кауза. Може да бъде насочена и към справяне с климатичните проблеми и намаляването на вредни емисии или излишен отпадък. В тези случаи е по-лесно да се измери директната стойност. При социалната кауза обаче това е доста предизвикателен елемент и трудно измеримата добавена стойност, която по същността си е и дългосрочна, често е тема на обсъждане. Все по-често има разбиране и въвеждане на метрики за измерване на тази стойност, като например социалната възвръщаемост на инвестициите. Добавената стойност е и за самите предприемачи, чиято главна цел е да подобряват света, в който живеем.
2 .В каква посока се развива социалното предприемачество в България?
Все повече у нас се дава гласност на темата и това, което наблюдавам, са усилия в посока на идентифициране и консолидиране на екосистемата, подкрепяща социалните предприемачи. Също така валидирането им, популяризирането им и разясняването на термина. В България много типичен пример за социално предприятие са т.нар. WISE – Work Integration Social Enterprise, които овластяват хора с различни увреждания за работа и реализират продукция на пазара. Вижда се все по-голям интерес към такава продукция и от големите компании, които са важна част от подкрепящата екосистема. Университетите също наблягат на темата и развиват най-разнообразни програми за популяризиране и подкрепа на социални предприемачи. Имаме широк спектър от такива в България, колкото е широко и самото понятие в литературата – от неправителствени организации до бизнеси с кауза. От предприемачи, които с гордост носят името, до такива, които всячески избягват думата социален. Държавната политика и огромните Европейски средства за насърчаване на социалното предприемачество също допринасят за изграждането на бизнес капацитет у социалните предприемачи, който е изключително важна предпоставка за гарантирането на устойчивост.
3. От опита си като преподавател в АУБ, бихте ли споделили, как вашите студентите приемат идеята да бъдат социални предприемачи и какво отношение изразяват към социалното предприемачество?
Изключително съм впечатлена от нашите студенти и тяхната ясно изразена позиция на активни граждани. В клас по социално предприемачество осъзнават колко отговорна и трудна е тази роля, но също и колко одухотворяваща. Имала съм и случай на студент, който казва, че е разбрал, че не иска да става такъв. Но пък болшинството от студенти завършват клас с ясното съзнание, че дори да не създадат свой собствен социален бизнес, те могат да допринесат много за популяризиране и подкрепа на съществуващи такива. Още повече, че класът е и част от глобална инициатива (Social Enterprise (bard.edu), което го прави наистина уникален и събира студентите ни с хора, които искат да променят света към по-добро в над 10 държави от Колумбия до Палестина. Тази глобална перспектива и примерите от цял свят разширяват неимоверно мирогледа на студентите и са огромна предпоставка някой ден да поемат по този път. Усилията им не остават незабелязани и от глобалния преподавателски състав, който избра точно Български отбор миналия семестър за финалист на престижно състезание по социално предприемачество в Ню Йорк.
4. Според Вас, в България социалното предприемачество в коя сфера трябва най-много да се развива?
Лично от моята гледна точка на човек, който идва от бизнеса, много важно е да се работи в посока развитие на бизнес уменията на социалните предприемачи и работа по бизнес модела, за да работят те по-устойчиво. Засилване на контакта с академията и бизнеса, стимулиране и развитие на иновативни социални предприятия и особено зелени предприемачи, са много важна световна тенденция. У нас също растат добрите примери за това, като Zero Wave и AgroVar. Повече иновативни социални предприятия ми се иска да видя в сферата на образованието и здравеопазването, както и създаване на повече връзки между тях, възможности за взаимодействие и взаимно допълване, тази мултидисциплинарост, която е ключова за справяне с тежките проблеми, пред които сме изправени не само в България, но и в целия свят.
5. Кой е най-важният урок, който сте научили от целия Ви професионален и академичен опит в тази сфера?
Толкова са много. За последните 4 години в академията научих, че социалните предприемачи са скритите супергерои на нашето общество. Че имат нужда от популяризиране и подкрепа. Че има много успешни примери както на предприемачи, така и на подкрепящи организации, но пък няма достатъчна гласност. Но също така научих, че някои от тях са толкова успешни и подготвени, че спокойно могат да споделят научените уроци с останалите. Ключът е в сътрудничеството. Научих, че много хора виждат в универитета основно място за образование, но проучванията ми показват една богата палитра от подкрепящи дейности от страна на академията в цял свят. И моята цел е да сближавам все повече социалните предприемачи със заобикалящата ги подкрепяща екосистема.
6. Защо според вас хората тръгват с предразсъдък и отказват да бъдат социални предприемачи?
Какво ли не съм чувала, но най-вече сякаш от конотацията на думата социално, наслагана с времето. От не доброто познаване на термина и дори липсата на еднозначно тълкуване в академичната литература. Не на последно място, изключителната предизвикателност на умението да балансираш работещ бизнес модел с решаването на социален проблем. Изискват се определени умения, понякога взаимно противоречащи си, но работещи в хармония. Много социални предприемачи, с които разговарям, освен с всички трудности на самата работа трябва да се справят често и с бърнаут от проблемите, с които се сблъскват всеки ден. Трудно е, но е безкрайно удовлетворяващо, и може би е добре често да се напомня на социалните предприемачи, че не са сами, че една невидима мрежа от ръце ги подкрепя в доблестното им дело. И НАСО е един много хубав пример за това.