В социалното земеделие се създава и допълнителна добавена стойност.

Приобщаващото образование в България е от изключително значение и необходимост за достъпността до подкрепящата среда за деца със специални потребности. Необходимо е развитие на толерантност от ранна възраст, за да има толерантност в по-късен етап от развитието към тези, които са различни по един или друг начин.

Приобщаващото образование дава възможности за физическото, социалното, личностното развитие на децата и преодоляването на бариерите на образователните  институции, обществения фокус и предразсъдъците.

Социалната ферма може да се превърне в успешен инструмент и част от приобщаващото образование, което да даде път на професионално развитие, като създаването на социални и обучителни ферми за деца и младежи с трудности в развитието трябва да стане постепенно, започвайки от ранна училищна възраст на децата.

Под формата на детски терапевтични лагери, терапевтите, експертите и педагозите от сдружението да могат да проверят кои от тези дейности отговарят на интересите на всяко едно дете, като се преминава през емоцията и през практиката.

В Конвенцията за правата на хората с увреждания, приета от Общото събрание на ООН на 2006 г., се посочва, че държавите се стремят да създадат едно включващо общество, което е различно от интеграцията. За интеграцията е необходимо да има мрежа от хора, които нямат трудности, и всъщност човек с трудност може да бъде интегриран в това общество. Докато в приобщаващото общество говорим за пълно равенство. Всички тези хора, които по рождение или в последствие на заболяване са достигнали до увреждане, са пълноправни граждани на нашето общество.

Важен въпрос в днешно време е развитието на селските общности и доколко земеделските и занаятчийските дейности са достатъчни, за да бъдат те перспективни за младите хора и да бъдат обърнати процесите на застаряване и депопулация на тези райони.

В социалното земеделие се създава и допълнителна добавена стойност – културния аспект, който осъществява връзката между „изхранването“, наравно със задоволяване на нематериалните нужди на човешкия живот. Тази идея е много важна за включващото фермерство, защото тя показва как социалната задача на земеделието отива далеч отвъд производството на зеленчуци, плодове, мляко и месо и други стоки и блага. Хората се нуждая от „подхранване“ на смислената работа и пълноценния живот.

Източник: БНР