Интервю от 30.03.2024 г. с г-жа Надя Шабани – директор на Български център за нестопанско право и юрист с над 20 г. опит в програми за развитие на капацитета на гражданските организации, защита на гражданските права, възможности за публично-частни партньорства.
Какво е социално предприемачество и защо в България то все още остава бутиково начинание с малък икономически ефект? Според доклад на Български център за нестопанско право от 2023 г., въпреки интереса към тази дейности и достатъчното добри примери за бизнес начинания, макар и с не достатъчно забележимо влияние върху националната икономика, законодателството не успява да догони темповете на развитие на социалните предприятия.
България все още е сред страните, които не предоставят съществени облекчения за социалните бизнеси (напр. данъчни) и не разпознават социалните предприятия като бенефициент на много от мерките, насърчаващи малкия и среден бизнес.
В същото време медийният и обществен, вече и икономически фокус върху социално обвързаните и отговорни компании расте, но както отбелязва Иван Нейков, ръководител на екипа на Балкански институт на труда и социалната политика, изготвили оценката на Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика, в сила от 2019 г. „потенциалът е голям, тъй като средата и контекстът показват позитивна реакция, и ако има негативи, то те ще бъдат само от ненаправеното“.
Докато това се смята основно за дейност, която изисква субсидии или донорска помощ, нейното развитие като устойчива икономическа дейност е под въпрос. Насърчителната държавна политика или частни инициативи може само да помогнат за по-добрия отговор на това предизвикателство.
Г-жо Шабани, Вашата програма LET’s GO: Програма за предприемачество за НПО, вече има история. Бихте ли разказали как стартира и как се променя това, на което учите участниците?
От 13 г. подкрепяме неправителствени организации да се превърнат в независими и финансово стабилни организации именно през програмата Let’s Go. Чрез социалното предприемачество те развиват свързана с мисията стопанска дейност – произвеждат стоки, предоставят услуги, иновативни решения, като полученият финансов резултат реинвестират в социалната си кауза. Социалните предприятия предлагат достоен труд на хора от уязвими групи, опазват околната среда, инвестират в знание и опазват традициите живи. Досега над 50 бизнес идеи бяха финансово подкрепени с над 400 000 лв. инвестиция. Благодарение на социалните предприятия от общността на Let’s Go над 300 нови позиции се отварят за хора от уязвими групи и над 1 500 нови корпоративни клиенти.
Кои са най-сериозните предпоставки и пречки за развитие на социално предприемачество и комерсиализиране на добрата идея и социално отговорните модели у нас? Публичната подкрепа среща ли нуждите на организациите?
Социалното предприемачество се задвижва от хора с каузи, нетърпеливи да намерят решения на социално значими предизвикателства. И за да оцелее този нетипичен бизнес, му трябват бизнес подходи, тактики и възможности за растеж. Затова и не е лесно да започнеш социално предприемаческа инициатива, а още по-трудно е да я развиеш, да оцелее и да намери пазарна ниша. Тази симбиоза заслужава внимание и държавна подкрепа.
България има много потенциал за развитие на социалното предприемачество, но имаме и нерешени проблеми. И това е огромна възможност да сме активни, не да чакаме държавата да се погрижи. Стоките на социалните предприятия се предпочитат от българските клиенти, които се свързват и с конкретните каузи. Но колкото е трудно за един микробизнес в България, толкова е трудно и за тези компании – административна тежест, свръхрегулации, труден достъп до евтини суровини и по-големи пазари.
Дали държавата подкрепя? По-скоро отговорът е „Не“. Има закон за предприятията на социалната и солидарна икономика от 2018г., но все още вписани в регистъра са около 50 предприятия (а всяка година в НСИ над 2000 се самоопределят като такива). Държавата все още използва остарели методи на „подкрепа“ – смята вписването в регистъра като отличителна марка, а жизнеспособната и продуктивна екосистема може да стане голяма с адекватни и реално подкрепящи мерки, с вътрешни състезания, от които ще се раждат все по-добри идеи. Най-успешните ни програми за социално предприемачество са тези, в които включваме хора от бизнеса като ментори или партньори на социалните предприемачи. На хартия всички стратегически документи отговарят на европейските цели в тази политика, но на практика няма реално работещи публични инструменти за подкрепа.
Как да се създаде среда, която да насърчава социалното предприемачество и социално отговорния бизнес?
На първо място, трябва да има много програми за подпомагане стартирането на подобни бизнес начинания, да се задържат и развият. Основното е не регулацията да е даваща възможност на най-добрите да изпъкнат, а да отвори „фунията“ да влизат повече и повече, да има подходящи стимули за растеж, което ще развие конкуренцията и качеството. На второ място, обединяването е ключов фактор за по-големи успехи и достижения. Ето, част от нашата общност социални предприемачи се обедини в ДарПазар – предприятия от цялата страна, и така достигаме до повече клиенти.
Повече информация може да отриете ТУК!