На този ден всички слепи и слабо виждащи хора в света се прекланят пред  подвига на един френски благородник. Валентин Аюи е роден на тази дата през 1745г. В знак на почит и благодарност неговия рожден ден става символ за празнуване сред незрящото съсловие по света. През 1946 г. по случай 200-годишнината от рождението му, световната  общественост със съдействието на ООН определя 13 ноември за СВЕТОВЕН ДЕН НА СЛЕПИТЕ.

Преломният момент в живота на Валентин Аюи в отношението му към слепите хора настъпва, когато един ден той подава монета на един сляп  младеж, просещ пред една църква. Аюи останал много удивен, когато младият слепец му връща монетата със следните думи: „Вие сте ми дали сребърно екю, господине, мислейки си вероятно, че това е едно су.“

Аюи бил трогнат от честността на слепия младеж и се вгледал внимателно, наблюдавайки тънките чувствителни пръсти и начина, по който той опипва монетата, след което я разпознава безпогрешно. И се замислил  как тоя на пръв поглед изглеждащ безпомощен, сляп млад човек е успял да обучи пръстите си на такава чувствителна осезаемост, за да постигне такова съвършенство при възприемане на релефните форми.

Аюи поканва просяка в собственият си дом, където го обучава в продължение на една година. През това време той осъзнал тежката съдба на тази група хора и се заел да върне достойнството и да подобри съдбата  им. Тогава слепите хора били използвани във кръчмите, където богатите клиенти се забавлявали, като хвърляли към нищо неподозиращите слепи хранителни отпадъци, изгнили плодове, пасти и яйца, което предизвикало много смях сред останалите клиенти. Виждайки тази човешка несправедливост към ослепелите рицари от стрели, копия и шпаги, Валентин Аюи се замислил как може да помогне на нещастните хора.

Аюи бил смутен как никой не се е сещал, че липсата на зрение може да бъде компенсирана до голяма степен чрез обучението и усъвършенстването на другите сетива – слух, осезание, нюх.

Обучението на слепият младеж Франсоа, се оказал сполучлив ход. Незрящият бил умен и буден младеж, а интелигентността му помагала допълнително и той бързо усвоявал всичко, което Аюи му преподавал. За кратко време научил четене, писане, смятане и география. Използвали за това тежък калиграфичен метод за изобразяване на буквите и цифрите чрез опипване с пръстите на изпъкналата част на текста. Главният принцип на този метод е следният – заместване на зрението с осезанието.

За да покаже добрите резултати от своята работа, Аюи решава да представи своя ученик пред кралска комисия. Отпуснали му и средства, с които той разкрил училище за слепи. Впоследствие учениците на Валентин Аюи показвали отлични резултати .

Преди около 200г. един от учениците му Луи Брайл прави гениалното откритие да използва комбинацията на шест изпъкнали точки. С възможните 63 комбинации през 1825г. се създава известният в целия свят релефно-точков шрифт – Брайловата азбука.

Един от заслужилите деятели в областта на тифлопедагогиката, австриеца Карл Брюклен, пише следното: ”1784 може да се смята като годината, в която е започнало системното обучение на слепите. И по-рано се е писало и обсъждало по въпросите за обучение на слепите, но пръв опит да реализира това е извършил е Валентин Аюи.“

Снимка: Уикипедия

Източник: Иван Тодоров /ХобиСклуб Добрич/