Мария Дузова, директор „Управление по териториално сътрудничество“ в интервю за Радио „Фокус”.

 

Европейската комисия одобри програмата за трансгранично сътрудничество между България и Македония. Госпожо Дузова, кажете ни повече подробности?
Ние сме много щастливи, тъй като това е третата програма за трансгранично сътрудничество, която се управлява от Министерство на регионалното развитие и благоустройството и е одобрена от Европейската комисия. Програмата е за следващите 7 години и предполага продължаване на вече добре установеното сътрудничество между двете държави. Общият бюджет на програмата е малко над 19 милиона евро, като този бюджет се предоставя от Европейската комисия и съответно с национално съфинансиране от двете държави.
Какъв е териториалният обхват на програмата?
Териториалният обхват на тази програма е ограничен, разбира се, до трансграничните области на двете страни. От българска страна това са областите Благоевград и Кюстендил, от македонска страна това са Североизточен, Източен и Югоизточен регион на Република Македония, без промяна от настоящия програмен период. Запазва се същият териториален обхват на програмата.
Какви ще бъдат инструментите и проектите в нея?
В рамките на тази програма бенефициентите, които традиционно работиха и в предходния програмен период, ще имат възможност да продължат своето сътрудничество. Програмата ще се фокусира върху три основни приоритета. Това е околна среда, развитие на туризъм и подобряване на конкурентоспособността на трансграничния регион. В рамките на тези три основни приоритета ще могат да се финансират различни проекти – както проекти, имащи основно инвестиционен характер, така и т.нар. тип меки проекти, които имат за цел създаване и установяване на контакти между организации и публични власти от двете страни на границата.
А по-детайлно?
По-детайлно бихме могли да посочим, че по отношение на „Околна среда“ ще могат да се финансират много и различни видове дейности, които имат за цел по-добро и по-ефективно използване на природните ресурси на даденостите на двата региона, които безспорно имат такива природни дадености. Така че с възможностите на тази програма, ще се оползотворяват по по-добър начин природните ресурси. Ще могат да се финансират различни проекти, които са свързани с рециклиране и редовно събиране на отпадъци; подобряване на места, които попадат в „Натура 2000“; малки инвестиции, които са свързани с подобряване на енергийната ефективност и публичната инфраструктура; различен тип дейности, свързани с възстановяване на екосистеми и на защитени видове; различен тип дейности, свързани с подобряване работата на публичните власти по отношение на природни бедствия и разработване системи за ранно предупреждение, управление и превенция. Предвидени са също различен тип дейности, свързани със съвместно управление на качеството на водите.
Говорехте за „мек” тип дейности. Какво представляват?
Те дават възможност за създаване на добри контакти между публичните власти между двете държави и съответно представляват разработване на съвместни планове, на съвместни инициативи за реакция при кризи, за съвместно използване на ресурсите по най-добър начин, обмяна на добри практики, обмяна на опит и всякакъв тип дейности, свързани с подобряване на комуникацията между двете държави.
Как е застъпен туризмът между двете държави в тази програма за трансгранично сътрудничество?
Той е обособен като другият по-голям приоритет, защото е важен сектор и за двете държави. В рамките на този приоритет ще се финансират инвестиционни и мек тип проекти. Като по отношение на инвестиционните дейности това, което е по-интересно и ще може да се финансира, са различен тип дейности, свързани с поддръжката на туристически обекти и с обновяването и култивирането на този тип обекти, така че те да бъдат привлекателни от туристическа гледна точка и да бъдат атрактивни за посещение. Ще могат да се създават интегрирани туристически продукти, които да включват обекти от двете страни на границата, като по този начин ще се повиши възможността за реклама и съответно да се повиши атрактивността на такъв тип обекти, които има в региона. Разбира се, може да се подобрява инфраструктурата в региона, именно инфраструктурата, която е свързана с достъпа до тези туристически обекти, така че те да бъдат удобни за достъп и атрактивни за туристите. Разбира се, задължително се предвиждат и ще могат да се финансират проекти, които улесняват достъпа до тези обекти за хора с увреждания и подобряване на транспортните схеми, които довеждат до тези обекти. Наред с тези инвестиционни възможности, ще има възможност за разработване на мек тип дейности, които са свързани по-скоро с разработване на съвместни туристически продукти – как да позиционираме на пазара един туристически продукт, така че той да може да се продава и обектите, които сме изградили, да ги направим атрактивни за туристите.
Предвидени ли са проектни възможности за малките и средни предприятия?
Свързани са с най-малкия ни приоритет, който пък съвсем не е маловажен, защото се отнася за подобряване на конкурентоспособността на региона. Разбира се, с уговорката, че програмата основно финансира публични организации, власт и неправителствен сектор, тоест ние не финансираме директно малки и средни предприятия, но въпреки това считаме, че има възможности, с които да подобрим сътрудничеството между двата региона по отношение на това да подобрим бизнес средата, а именно в нея има немалък брой организации в България и Македония, които оперират в сферата на работа основно с малки и средни предприятия и фирми, и които подпомагат тези предприятия при създаването на контакти с предприятия от другата държава. Така че това, което ще се стремим в рамките на този приоритет, е отново да подобрим контактите или да създадем възможности за контакти, възможности за съвместни изложения, възможности за съвместни дейности, за съвместна търговия на тези предприятия, както и разбира се, да дадем възможност за стартиране на бизнеса, на различен тип инициативи за стартиране на бизнес. Разбира се, предвидени са различен тип дейности, свързани с обмяна на опит, с възможности за създаване на трансгранични стопански клъстери, трансгранични мрежи за сътрудничество, всякакъв тип мерки, които ще улеснят връзките между предприемачите, ще ги подпомогнат в процеса на промотиране на техните продукти.
Госпожо Дузова, да ни кажете какъв тип бенефициенти могат да кандидатстват и да очакват, че проектите им биха били одобрени по тази програма?
Ние ще финансираме отново широк кръг бенефициенти, както беше в предния програмен период. Разбира се, основното изискване е тези бенефициенти да бъдат регистрирани и да се намират в допустимите области в програмата, тъй като целта на програмата е да подкрепи тези области. Основно ще финансираме публични власти, в това число местни, национални, регионални власти. Това са общините, това са областните управи, това са различните структури на министерства и на ведомства, които са позиционирани в регионите, които работят за регионите. Разбира се, такива образователни институции като училища, читалища, университети, обществени центрове, различни видове културни институции, неправителствени организации, библиотеки, колежи – целият спектър от организации, които се регистрират по Закона за юридически лица с нестопанска цел и съответно извършват дейности в публична полза.
Казахте, че двете държави – България и Македония ще предоставят средства като национално съфинансиране. Какъв дял от общия процент?
Да, съгласно правилата на програмата, двете държави следва да осигурят 15% от националното съфинансиране по програмата. И двете държави постигнаха споразумение националното съфинансиране да се предоставя от националните им бюджети, което на практика означава, че за крайните получатели безвъзмездната финансова помощ ще бъде в размер на 100%, тоест бенефициентите по нашата програма няма да имат необходимостта да съфинансират дейностите, които предвиждат да извършат, стига да се побират в максималните размери на помощта, които ще предоставим.
Първата покана за набиране на проектни предложения кога да я очакваме?
За всички бенефициенти, които се интересуват от програмата, знаят, че още март месец ние публикувахме предварителните насоки с идеята да информираме предварително какво възнамеряваме да публикуваме на един по-късен етап след стартирането на програмата, за да дадем възможност на всички тях да започнат достатъчно рано да търсят своите партньори, да подготвят своите проекти. Това, което планираме към момента, е в първата седмица на септември месец да се проведе среща на съвместния комитет за наблюдение между двете държави, в рамките на който да бъдат разгледани и одобрени насоките за кандидатстване, след което веднага ще бъдат публикувани и ще бъде отправена първата покана за набиране на проекти.
И накрая да ви помоля за една оценка на въпросната програма за трансгранично сътрудничество между България и Македония от предишния програмен период. Допускам, че тя е висока, за да може Европейската комисия да я одобри и за този следващ период. Според вашите впечатления как сме се справили?
Според моите впечатления смятам, че сме се справили добре. Разбира се, винаги една програма може да бъде изпълнена по-добре. Ние сме максималисти и гоним най-доброто изпълнение. Но считам, че като програма, която за първи път е сключена между две държави, тя се изпълни повече от добре. Имаме достатъчно хубави проекти, смислени проекти, които се реализираха по нея. Създадоха се наистина много добри контакти между хората от двете страни на границата и наистина програмата е желана и чакана от бенефициентите в тези региони. По интереса и по запитванията, които има към нас, виждаме, че наистина програмата се радва на широк интерес, а това ни стимулира да направим най-доброто, за да се случи и през този период програмата.
Можем ли да обобщим: прагматичност като инструмент на външната политика?
Да. Програмата е част от политиката на Европейския съюз. Програмата има много важна роля. Важна е ролята на България, тъй като тези програми, които са с държави нечленки на Европейския съюз, освен своята важна роля да подкрепят развитието на трансграничните региони, които се смятат за едни от най-изостаналите региони в Европейския съюз, този тип програми имат и своята мисия. Те имат за цел да подготвят тези държави членки за тяхното бъдещо членство в рамките на Европейския съюз. Така че ролята на България в тези програми наистина е важна, тъй като управлявайки тези програми, ние предаваме и своя опит на нашите партньори, в конкретния случай с Македония. Но ние имаме и две програми със Сърбия и Турция.

 

Източник: Агенция Фокус

НАЙ-ЧЕТЕНИ

Коледен базар в Ловеч

Кризисен център за хора, преживели домашно насилие отваря врати в Горна Оряховица

Гинка ЧАВДАРОВА: Трябва да разплатим 3 млрд. лв., а кабинетът е оглушал

Нов социален проект „Бъдеще за децата на община Кърджали“

Приемат документи за лични асистенти в община Сливен

Нова лаборатория за образна диагностика заработи в МБАЛ-Хасково

ПОСЛЕДНИ

Ден на отворените врати по НПЗХУ

Нов социален проект „Бъдеще за децата на община Кърджали“

Социална градина „Грижовник“ отвори врати в Бургас

Първо заседание на Консултативен експертен съвет по проект на АСП

Категории