– Г-жо Цанова, наскоро казахте, че има риск от загуба на 380 млн. лв. от ЕС в края на годината. Когато през миналата година отново бяхте на поста вицепремиер, отговарящ за евросредствата, рискът беше още по-голям – 500 млн. лв., а в края на годината реалната загуба беше 80 млн. лв. Сега ситуацията по-тежка ли е или обратното?
– През миналата година ситуацията беше различна, защото нямаше спрени оперативни програми. Служебното правителство успя да набележи необходимите мерки за минимализиране на риска през първата половина на годината, което даде достатъчно време за изпълнението им. Сега заварихме спрени плащания от ЕК по програма “Околна среда” и по две оси на “Регионално развитие”, което представлява сериозен проблем. Взехме решение да отпушим плащанията със средства от бюджета. Това беше ключов момент. Строителните фирми бяха спрели работа, работниците не получаваха възнаграждения, градовете са разкопани. За съжаление натрупаните проблеми в системата влияят и на обществената нагласа. Хората имат усещането, че евросредствата са свързани предимно със злоупотреби. А не е така. Влиянието на европрограмите е навсякъде. 72% от публичните инвестиции в България са от евросредствата. Хубавото е, че европейските програми се управляват с много строги правила и има контрол от страна на Брюксел.
– След като беше подписано Споразумението за партньорство с Брюксел, на дневен ред са преговорите по оперативните програми. Има ли критики по вариантите, представени за одобрение на ЕК?
– Имаме забележки по всяка програма. В оперативната програма “Добро управление” например има нужда от сериозна смяна на подхода. За периода 2007-2013 г. в този сектор има към 460 проекта на стойност под 90 000 лв. Какъв административен капацитет точно се изгражда с тези проекти?! За периода 2014-2020 г. трябва да имаме много по-консолидиран подход по трите основни приоритета на програмата – електронно управление, административен капацитет и съдебна реформа. Нужни са малко на брой бенефициенти, които да извършват обучението на администрацията, а не ресурсът да се разпилява по малки проекти в десетки администрации.
– Къде още има сериозни забележки?
– “Региони в растеж”. Европейската комисия за пореден път ясно показва, че не е съгласна с предложението да се финансират 67 града чрез тази програма.
– Брюксел иска да се намалят?
– За ЕК е важно ресурсът да бъде концентриран в градовете, които имат най-голямо влияние върху икономическия растеж. Така ще се осигурят работни места и оживление не само в тези центрове, но и в околните населени места, ще се повлияе и на развитието на цели региони.
– Кога трябва да решим колко града ще се подпомагат?
– Преговорите с комисията за всички оперативни програми са между 10 септември и 11 октомври. Докато не се постигне съгласие по отворените въпроси, съответната програма няма да бъде одобрена. Затова колкото по-скоро, толкова по-добре.
Другият коментар по “Региони в растеж” беше кои болници ще се подпомагат по програмата. Тук отново стигаме до реформата в здравеопазването и стратегията за развитие на сектора. Освен това имаше коментар и за броя на училищата и университетите, които ще бъдат подпомагани по нея. Там отворените въпроси са доста.
– Има ли сериозни коментари по новата програма “Околна среда”?
– По програма “Околна среда” се изисква тотална промяна на подхода. Комисията настоява за консолидация на инвестициите във ВиК сектора. Ще се финансират интегрирани проекти на регионален принцип (в рамките на една област, а не по общини – б. р.), които обхващат не само пречистване на отпадни води, но и снабдяване с питейни води. Този въпрос има пряко отношение към реформата в сектор “Води”, която пък е предварително условие в Споразумението за партньорство (ако не бъде изпълнено, Брюксел няма да отпусне пари – б.р.). Там нямаме никакво време за губене.
– Това означава ли, че средствата за ВиК сектора ще се забавят поне до края на 2016 г., когато се очаква да се случи реформата в сектора?
– Няма как и да има пари по-рано, защото преди това трябва да се изготвят регионални проекти, въз основа на които да се отпуснат средствата. Важно е през 2015 г. да се изработват тези големи проекти. Допълнителната консолидация на сектора (намаляване броя на ВиК дружествата от 52 на 28) ще изисква законови промени. Това няма да е лесно политическо решение, но условията са ясни. Няма връщане назад.
– Ще тръгнат ли някакви пари по европрограмите до края на годината?
– Тази година ще е нулева за всички програми, може би с изключение на “Развитие на човешките ресурси”. Тя е в най-напреднала фаза, освен това има огромно влияние върху социалната политика, обучението на безработни, пазара на труда. Обмисляме да стартираме предварително схема за младежка безработица, която е сериозен социален проблем. За останалите програми тази година ще е нулева, но България не е единствената държава в такова положение. По правило 3 месеца след одобряването на споразумението трябва да се одобрят и програмите. Досега 15 от 28-те държави имат одобрено споразумение и България е една от тях. Не мога да не отдам заслуженото на администрацията, която въпреки смяната на правителствата успя да подготви и програмите, и споразумението.
– Ще се правят ли някакви промени в администрацията, тъй като очевидно там има проблеми?
– Когато се изисква обективна структурна промяна – да. Но самоцелни промени, реваншистки действия и политически чистки – не! Когато става дума за управление на европейски средства, не може да има политизиране.
– Защо ЕК все още не е излязла с решение дали да пусне парите по “Околна среда” от досегашния програмен период?
– Има много работа по размразяването на тази програма. Тепърва трябва да дефинираме окончателния размер на финансовата корекция (санкцията за допуснатите нарушения, заради които беше спряна – б.р.).
– Това се отнася за плоската финансова корекция (с която се намалява бюджетът на цялата програма) или за индивидуалните санкции за общините?
– Не бих искала да спекулирам, докато не видя становището на комисията. Налагането на плоска финансова корекция не означава, че няма да се търсят индивидуални корекции от общините, когато имаме основание за това. Такъв тип основания ще са очевидни нарушения на Закона за обществените поръчки, когато има ограничителни критерии или неравноправно третиране на участниците. Това е въпрос, който тепърва ще обсъдим.
– Служебното правителство взе решение да плаща средства от бюджета и по спрените европрограми. Основният мотив на кабинета “Орешарски” да спре тези пари беше рискът от увеличение на дефицита. Сега за сметка на какво се правят разходите?
– Ако плащанията не вървят, ще изгубим тези суми безвъзвратно, а и бюджетът ще трябва да ги плати при всяко положение. Плащанията по спрените програми са за сметка на бюджетния дефицит, който ще се увеличи над записаното в закона за бюджета. Но няма да допуснем да надвиши 3%. Ако успеем да отпушим “Околна среда” до края на октомври, парите по нея ще се възстановят до края на годината и това няма да се отрази на дефицита. Но ако това не се случи, ще трябва да се направи изменение на закона за бюджета от следващия парламент и таванът на дефицита да се вдигне. Служебното правителство ще приеме такова решение, въпреки че то не може да бъде финализирано без парламент. Но ще е ясно, че служебното правителство стои зад политическото решение да се плаща по тези програми. Това е правилното управленско решение.

Източник: Труд