2017 г. вече е история. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция на Investor.bg „Икономиката през 2017 г.“

Изминалата 2017 година приключва с изненадващо добри резултати за пазара на труда – рекордно висока заетост и почти рекордно ниска безработица, трудовите доходи продължават да нарастват с добри темпове. Липсата на работна ръка се оказа основният дефицит, което се превръща в риск не само за трудовия пазар, но и за новите инвестиции и за икономиката като цяло.

Ефектите от посочените фактори не закъсняват – наличната работна ръка става все по-взискателна към работодателите и упражнява натиск за покачване на доходите. Бизнесът от своя страна има да наваксва по отношение на осъзнаването на ползите от отказ от традиционното работно място и предимствата на дистанционната работа.

Като цяло пазарът на труда през 2017 година продължи да създава работни места, безработицата в страната падна до нива под 6%, което е рекордно ниско равнище за последните осем години, доходите тръгнаха нагоре. В същото време остарялото трудово законодателство се превръща във все по-сериозна пречка в контекста на дигитализацията и новите технологии, които навлизат на трудовия пазар.

2017 година показа, че ако досега конкурентоспособността на фирмите се измерваше с тяхното технологично обновление, тя вече ще се измерва с възможностите на компаниите да дават търсените работни заплати. Предприятията, които не могат да генерират достатъчно добри печалби, няма да могат да си осигурят работна сила.

В търсене на кадри

Всички експерти са категорични, че голямото търсене на качествена работна ръка тепърва предстои и се изказват предпазливо за предприетите стъпки за „внос“ на кадри от чужбина.

2017 година ни направи свидетели на съвсем нова ситуация на пазара на труда – промени се посоката на търсенето и предлагането. И така от пазар, предлагащ работна ръка, българският трудов пазар стана търсещ работна сила – работната ръка не достига, а и не желае да заема предлаганите позиции за предлаганото заплащане, коментира бившият заместник-министър на труда и социалната политика и  вицепремиер на България между 2001 г. и 2005 г. Лидия Шулева. 

Ефектите от тази нова ситуация вече се виждат – натискът на работната сила върху пазара на труда води до това работниците до голяма степен да започват да диктуват условията на заплащане и на труд. Това обаче не винаги може да бъде удовлетворено от страна на работодателите. В този смисъл сме изправени пред сериозна опасност – очертава се през 2018 година да имаме затворени фирми – поради липсата на работна ръка и невъзможността на част от предприятията да отговорят на търсените работни заплати от служителите.

Конкурентоспособността на фирмите доскоро се измерваше с тяхното технологично обновление, а сега ще се измерва с това доколко конкурентоспособността на предприятието може да поеме натиска на работната сила – могат ли фирмите да дават исканите работни заплати, посочи Лидия Шулева. Тя определи това като друг вид повишаване на конкурентоспособността, защото фирмите, които не могат да генерират достатъчно добри печалби за дейността, която извършват, няма да могат да си осигурят работна сила. От друга страна, има и много фирми, които откликват на нуждите от по-високи заплати, но пък не могат да намерят достатъчно квалифицирана работна ръка, която да наемат.

Така че през 2018 година ще има фирми, които поради ниска конкурентоспособност и ниска възможност да генерират доходи, ще затворят. Причината е, че няма да намерят достатъчно хора да работят. Някои предприятия може и да се изместят поради недостиг на работна сила.

Липсата на подходящи специалисти вече потиска реалните възможности на икономиката – фирми отказват или бавят поръчки заради недостиг на трудови ресурси, а 35% от промишлените предприятия определят именно този недостиг като фактор ограничаващ разширяването на производството им, посочва икономистът от Института за пазарна икономика Явор Алексиев.

Според Иван Нейков от Балканския институт по труд и социална политика 2017 г. е динамична и с добри резултати – ниска безработица, активен пазар в реалния сектор, увеличено търсене на работна ръка. Основният негатив продължава да бъде дефицитът на квалифицирана работна ръка, което оказва въздържащо действие върху икономическия растеж.

Курс: „внос“ на работна ръка

През годината държавата направи първи стъпки към попълване на дефицитите на трудовия пазар – бяха облекчени редица процедури за „внос“ на работници от чужбина.

Именно това е едно от новите предизвикателства, твърди Нейков – възможно е този подход да има неочаквани последици в обществения живот, тъй като пристигането на големи групи хора с цел да заемат празните работни места у нас може да бъде посрещнато по подобен начин, по който бяха посрещнати и потоците от бежанци.

Все още не използваме важен инструмент, за да мотивираме българските кандидати за работа – признаването на знания и умения, придобити по неформален начин“, каза Нейков. В този подход той вижда голям капацитет, каза експертът, защото тези хора не могат да се появят на „белия“ пазар на труда сега поради това, че нямат официално призната квалификация.

Икономистът Явор Алексиев също е резервиран – въпреки скорошните подобрения има какво още да се желае и по отношение на процедурите за “внос” на работници от чужбина. Като цяло той смята, че пазарът на труда се представи над очакванията на повечето анализатори – заради рекордно високата заетост и почти рекордно ниската безработица трудовите доходи също нарастват с добри темпове.

Правителството реагира доста бавно на установената нова ситуация на пазара на труда. Истина е, че трябва да се ускори „вносът“ на работна ръка, но не сезонно за туризма – например с кадри, които не са обучени и са едни гастрольори, които не дават качествен продукт, коментира Шулева. Трябват мерки за сериозен „внос“ на работна ръка – хора, които ще живеят продължително време в страната, ще се установят и ще бъдат обучавани за определена работа.

Недостигът на работна ръка ще е сериозен проблем през 2018 г. Противно на някои внушения, обаче, вносът на работна ръка от чужбина в никакъв случай не е по-евтина алтернатива, но е някаква алтернатива, казва Алексиев.

Доходите поемат нагоре

Доходите ще трябва да вървят нагоре и това е почти сигурно, защото търсенето на работна сила ще го изисква. Ще се правят и по-големи усилия от страна на работодателите за професионална квалификация на учащите – за стажове, за да може бизнесът да си „отглежда“ кадрите…

Повече четете тук