Преди Десетия национален форум на доставчиците на социални услуги, който се проведе от 28 до 30 април 2015 г. в Пловдив и организиран от Национален алианс за социална отговорност, се обърнахме към заместник-министъра на труда и социалната политика Зорница Русинова да представи основните акценти в реализацията на ОП Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020 (в това число, осигуряване на иновативни социални услуги с висок социален ефект, подкрепа на работодатели за разкриване на работни места за хора с увреждания и други нуждаещи се на отворения пазар на труда и други), да даде оценка за основните предизвикателства и потребности за развитие на социалните политики и услуги и приносът им за подобряване качеството на живот на населението в България и най-вече на тази част от тях, имаща нужда от подкрепа и за необходимостта от нови политики и адекватни решения за резултатна промяна в живота на хората с увреждания, в това число възможности за интегрирано образование и качествена заетост на отворения пазар на труда. Мнението на заместник-министър Русинова по тези и други въпроси можете да видите по-долу.

Съвременните и адекватни на потребностите на хората социални политика са основна предпоставка за осигуряване на приобщаващ растеж
Един от основните проблеми, пред които сме изправени, като общество и държава е големият процент на наши сънародници, които живеят в риск от бедност и социално изключване – над 49 % от населението, като сред най-уязвимите групи са хората с увреждания, децата, лицата от маргинализираните общности. Стратегията за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж „Европа 2020“ поставя за цел до 2020 г. броят на хората, живеещи в бедност в ЕС да намалее с 20 милиона души, като за България тази цел е 260 000. На национално ниво един от основните приоритети на Националната програма за развитие: България 2020 е „Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване“. Реализирането на Приоритета ще способства за повишаване на ефикасността и устойчивостта на политиката в областта на бедността и социалното включване. Дейностите в Приоритета са насочени към провеждане на реформи и прилагане на иновативни мерки, чрез които да се развият нови подходи и модели за справяне с бедността и социалното изключване и/или да се допълнят провежданите към момента политики в посочените области. Целевите групи на Приоритета са децата, безработните лица, работещите бедни и хората в надтрудоспособна възраст. Приоритетът съдържа три подприоритета. Мерките, включени в тях, са насочени към трайното преодоляване на социалното изключване на най-уязвимите групи в българското общество и към прекъсването на предаването на бедността между поколенията. В тази връзка, ключов подход на политиката за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване ще бъде превенцията. Другият подход е свързан със смекчаването и преодоляването на последиците от бедността и социалното изключване.
Междусекторни услуги
Подприоритет 2.2 „Осигуряване на устойчиви, качествени и достъпни междусекторни услуги с цел превенция на социалното изключване“ цели да подпомогне подобряването качеството на живот на уязвимите групи посредством осигуряването на достъпни и качествени услуги, пряко обвързани с насърчаване на социалното включване, промяна на модела на грижа за децата, възрастните хора и хората с увреждания, осигуряване на равен и ефективен достъп до качествено здравеопазване, осигуряване на достъпна среда, подобряване на жилищните условия на уязвими групи и подкрепа на бездомните. Въвеждането на нови модели при предоставянето на услуги ще бъде постигнато чрез мултидисциплинарен подход, индивидуализиране на услугите, прилагане на комплексна оценка на потребностите на лицата и др. Мерките, които са заложени по отношение на междусекторните и социалните услуги целят подобряване на планирането на услугите в отделните сектори, включително и на регионално ниво, както и съгласуваността при планирането чрез разработване на методологически и методически стандарти и инструменти; подобряване механизмите и процедурите за взаимодействие между институциите; въвеждане на мултидисциплинарен подход при предоставянето на услуги, индивидуализиране на услугите, прилагане на комплексна оценка на потребностите на базата на разработени модели за работа и провеждане на обучения на служители, професионалисти и др.; създаване и въвеждане на системи за мониторинг, контрол на ефективността и ефикасността на предлаганите услуги, оценка на въздействието на политиките в областта на заетостта, доходите, социалните, здравните и образователните услуги; повишаване на капацитета на общините, неправителствените организации, социалните партньори и доставчиците на услуги за участие във формулирането и провеждането на интегрирани политики.
Това е стратегическата рамка, на база на която ще бъдат разработвани и изпълнявани политиките и мерките в сферата на социалното включване и социалните услуги. Политиките за социално включване са обект на партньорско наблюдение и проверка от Европейската комисия и останалите държави членки в рамките на Отворения метод за координация. Посоката към децентрализация, намаляване на броя на институциите и лицата, настанени в тях, разширяване на броя и обхвата на социалните услуги в общността е обект на пълен консенсус и се ползва с подкрепата на всички заинтересовани страни. Успешен пример са дейностите, свързани с деинституционализацията на децата, настанени в Домове за деца, лишени от родителска грижа, които се очаква да доведат до окончателното затваряне на всички такива институции в страната.
Акцент върху партньорството
Националната програма за развитие поставя много сериозен акцент на работата в партньорство за преодоляване на бедността и социалното изключване и техните последствия. Мерките в тази област на въздействие са насочени към подобряване на информационното осигуряване на политиката за намаляване на бедността и социалното изключване чрез изграждане на капацитет, провеждане на публични събития и изследвания; проучване и обмен на добри практики между страните членки на ЕС и заинтересованите страни на национално и местно ниво за преодоляване на бедността и социалното изключване чрез провеждане на партньорски проверки, конференции, семинари; укрепване на диалога и консултациите със заинтересованите страни по проблемите на бедността и социалното изключване; въвеждане на оценката на социалното въздействие във всички сфери на политиката, в т.ч. и регулярно извършване на независими оценки на социалното въздействие; насърчаване на разработването и прилагането на пилотни практики и социални иновации, базирани на доказателства; изпълнение на целите. Тук е мястото и ролята на натрупаните добри практики на взаимодействие между държавата, органите за местно самоуправление и неправителствения сектор в лицето на доставчиците на социални услуги. Може да се твърди, че социалните услуги в общността са сферата, в която най-трайно и най-ефективно са установени практики за сътрудничество и взаимодействие между общините и гражданското общество. Съществуват редица предпоставки и възможности за развитие и разширяване на обхвата на съществуващите модели в интерес най-вече на ползвателите на услугите. Наличието на ясна нормативна рамка, устойчиво финансиране и наличието на много примери за добри практики са солидна основа за все по-ангажиране на местната власт, местните общности и техните организации в процеса на планиране и предоставяне на социални услуги.
Финансиране от фондовете на Европейския съюз
Една от ключовите предпоставки за реалната промяна в сектора е финансирането от фондовете на Европейския съюз. Със средствата от предприсъединителните фондове по Програма ФАР беше положена реалната основа на децентрализацията на социалните услуги и участието на неправителствения сектор. Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2007 – 2013 г. съществено разшири обхвата на предоставяната подкрепа и даде възможност за редица прилагането на редица иновативни подходи в услугите, предоставяни в общността, в деинституционализацията, в развитието на социалното предприемачество. Постигнатите резултати и високите нива на усвояване на средствата дадоха възможност през новия програмен период 2014 – 2020 г. България да получи близо два пъти повече средства от Европейския социален фонд за насърчаване на социалното включване. Това само по себе си е солидна демонстрация на ангажимента на държавата към социалния сектор и показва ясното намерение на правителството да продължи да инвестира засилено в развитието на социалните услуги.
Над 658 милиона лева за иновативни и междусекторни услуги
Новата Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 г. (ОП РЧР) ще продължи да осигурява подкрепа, както за съществуващи, така и за иновативни и междусекторни услуги. За целта са осигурени над 658 милиона лева. Стратегията на ОП РЧР залага на схващането, че от най-критично значение за преодоляването на бедността и социалното изключване е прилагането на такива социални политики, които дават на хората достъп до икономически възможности и нужните им знания и умения, за да оползотворят създалите им се възможности. Така те успяват сами да се справят с капана на бедността и социалното изключване, зависимостта от системата за социална защита, уязвимостта си от неблагоприятни събития от икономическо или социално естество. Развитието на междусекторни услуги и социални услуги в общността и в домашна среда е базово условие за осигуряване на равен и ефективен достъп до основни услуги за хората, нуждаещи се от дългосрочни грижи. В съответствие с Националната стратегия за дългосрочна грижа, ОП РЧР ще се стреми към създаване на условия за независим и достоен живот за възрастните хора и хората с увреждания чрез подобряване на достъпа до социални услуги и тяхното качество, разширяване на мрежата на тези услуги в страната, деинституционализация, както и насърчаване на взаимодействието между здравните и социалните услуги. Това ще спомогне и за осигуряване на комплексна подкрепа на семействата, които полагат основно към момента грижи за хора с увреждания и възрастни хора. ОП РЧР предвижда целева подкрепа на реформите за премахване на институционалния модел на грижа и за развитие на междусекторни услуги за социално включване – в общността и в семейна или близка до семейната среда. В контекста на деинституционализацията, стратегията на ОП РЧР предвижда и целева подкрепа за замяната на институционалния модел на грижа за възрастните и хората с увреждания с услуги в общността. В това отношение е необходимо още по-фокусирано въздействие и инвестиции. Действия в тази насока ще бъдат подкрепяни основно в рамките на Приоритетна ос 2 „Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване“. Приоритетната ос обхваща четири инвестиционни приоритета:
1. „Социално-икономическа интеграция на маргинализирани общности като ромите”
2. „Активно приобщаване, включително с оглед насърчаване на равните възможности и активното участие и по-добрата пригодност за заетост”
3. „Повишаване на достъпа до услуги, които са на достъпна цена, устойчиви и висококачествени, включително здравни и социални услуги от общ интерес”
4. „Насърчаване на социалното предприемачество и на професионалната интеграция в социалните предприятия и насърчаване на социалната и солидарна икономика с цел улесняване на достъпа до заетост ”
В рамките на втория инвестиционен приоритет ще бъде финансирано предоставянето на услуги за семейства с деца (включително деца с увреждания), услуги по превенция (семейно консултиране, превенция на изоставянето и други) и на подкрепящи услуги, в т.ч. интегрирани междусекторни услуги в общността или в семейна среда. Подкрепа е осигурена и за реализация на интегрирани подходи за насърчаване участието на пазара на труда на лица, полагащи грижи за зависими членове на семейства, подобряване достъпа до заетост на хората с увреждания и други уязвими групи чрез интегрирани комплексни мерки и предоставяне на подкрепящи услуги, вкл. в общността. Специално внимание е насочено и към подобряване достъпа до здравеопазване и промоция на здравето, в т.ч. чрез целеви действия, насочени към уязвими групи.
По инвестиционен приоритет 3 от своя страна ще бъде подкрепено предоставянето на подкрепящи услуги, в т.ч. интегрирани междусекторни услуги в общността или в домашна среда; услуги за ранно детско развитие; услуги за превенция и ранна интервенция за деца, услуги за възрастни хора (включително самотно живеещи хора над 65 г. в невъзможност за самообслужване), за хора с увреждания и други уязвими групи от населението. Ще бъдат осигурени необходимите ресурси и услуги, включително услуги по превенция за премахване на институционалния модел на грижа за децата и младежите чрез създаване на мрежи от социални услуги и междусекторни услуги в общността, в семейна или близка до семейната среда. Ще се работи за премахване на институционалния модел на грижа за възрастните хора и хората с увреждания чрез създаване на мрежа от социални и междусекторни услуги в общността. Съществени усилия ще бъдат положени за развитие на приемната грижа и други превантивни и алтернативни форми на грижа и услуги. Отново фокус е поставен и на подобряване достъпа до здравеопазване и промоция на здравето, в т.ч. чрез целеви действия, насочени към деца, младежи и уязвими групи.
Ключова дейност и по двата инвестиционни приоритета са местните социални дейности за социално включване, с които се цели да се развие партньорството между заинтересованите страни на местно ниво.
Развитие на социалната икономика
ОП РЧР отделя специално внимание на развитието на социалната икономика в рамките на инвестиционен приоритет 4, като подкрепа е предвидена за социален маркетинг и популяризиране на социалната икономика и социалното предприемачество; социална и професионална интеграция на представители на уязвимите групи в сектора на социалната икономика; обучение и квалификация за лицата, за които се осигурява заетост в социалните предприятия, специализираните предприятия и кооперациите на хора с увреждания; оборудване и адаптиране на работни места. Финансиране ще получат и дейности, свързани със създаване на партньорства и разпространение на добри практики в сферата на социалната икономика, както и за подобряване на капацитета и човешките ресурси за ефективно управление на социалните предприятия, специализираните предприятия и кооперациите на хора с увреждания. ОП РЧР ще осигури и средства за „подкрепена заетост” на хората с увреждания, и за обществени информационни кампании относно потенциала на социалната икономика.
Новост в оперативната програма е подхода, който се предвижда да бъде реализиран в рамките на инвестиционен приоритет 1 и има за цел да осигури подкрепа за интегрирани дейности за социално включване на най-маргинализираните групи. Ролята на неправителствени сектор ще бъде ключова при неговата реализация, като се предвижда да бъдат финансирани широк кръг от дейности, включително иновативни, които водят до подобряване достъпа на целевите групи до заетост, образование, социални и здравни услуги, както и способстват за развитие на местните общности и преодоляване на негативните стереотипи.
В началото на реалното изпълнение на новия програмен период, България разполага със всички предпоставки за осъществяване на значителен напредък в сферата на социалното включване. Опитът показва, че такъв напредък би могъл да бъде реализиран единствено въз основа на активно сътрудничество между всички заинтересовани страни и дава резултати, когато е най-близо до проблемите на хората, а именно в тяхната община, населено място и местна общност.