Родена на 17 август 1965 г. Магистър по право от СУ “Св. Климент Охридски”. През 1991-2001 г. е експерт в министерството на регионалното развитие. От 2002 до 2005 г. е работила последователно в агенция “Пристанищна администрация” и в министерството на транспорта. В периода 2006-2009 г. е шеф на дирекция в министерството на държавната администрация. От 2011 до 2013 г. ръководи дирекция “Стратегическо развитие и координация” в Министерския съвет. Избрана е за министър на регионалното развитие на 29 май 2013 г.

 

– Министър Терзиева, ще има ли затворени магистрали това лято?
– Агенция “Пътна инфраструктура” е подготвила всички основни пътища да поемат по-голям трафик. Приоритетно бяха извършени ремонти на магистралите “Тракия” и “Хемус” и по натоварените първокласни пътища.

Спестихме 15,5 млн. лв. от зимното поддържане и ги инвестираме в ремонти на 270 км пътища. На виадуктите и на двете магистрали ремонтите продължават до края на годината и затова и призовавам шофьорите към търпение.

През 2014 г. пускаме търгове за 72 км нови магистрални участъци от “Струма” и “Калотина”. До края на 2014 г. ще имаме около 90 км нови отсечки, а през 2015 г. започваме още 72 км магистрали. Това означава, че продължава изграждане на големите магистрални участъци – лот 4 на “Струма” и лот 1 и 2 на “Марица”, както и обходите на Враца и Монтана. В края на лятото ще пуснем тръжни процедури за лот 3 на “Струма” – от Благоевград до Крупник и от Кресна до Сандански. Очаквам догодина по това време да е започнало строителството. Обявена е и процедурата за магистрала София-Калотина, един от приоритетите ни.

– Ще има ли магистрала “Хемус”? Питам ви не само защото това е любима тема на опозицията, но и защото е важна за хората, които пътуват за Варна. Има ли интерес към публично-частно партньорство за строеж?
– На този етап нямаме заявление за интерес. Ако някой е искал да строи, никой не е попречил. Аз бих питала опозицията защо при това голямо желание нямаше проекти? Наложи се да започнем проектиране и вече имаме избрано трасе, за което не сме получили забележки от строителния бранш и от неправителствени организации. Този вариант обслужва най-много населени места, минава на равно разстояние между Плевен и Ловеч, с най-добри икономически показатели е, през него ще преминава най-голям трафик според техническите анализи. Много е важно за мен, че заобикаля защитени територии. Вече се работи по екологичния доклад. Проектираме участъка от Ябланица до разклона Ловеч-Плевен. Предстои да изберем изпълнител за отсечката от Плевен до Велико Търново, а след това – до Белокопитово. Не е вярно, че сме спрели строителството на петте километра Шумен-Белокопитово. Там се гради най-големият пътен възел на Балканите, и то с бюджетни 65 млн. лв. – това никак не е малко!

– Как ще изглеждат плажовете след промяната на закона за Черноморското крайбрежие?
– Промените ни дават възможност най-после да обезопасим много от най-посещаваните неохраняеми плажове на север и на юг като Дуранкулак и Шабла-централен.

През юли и август ще има спасители и така ще осигурим спокойствие 10% от концесионните такси от другите плажове ще отидат в сметки на областните управи, за да поемат грижата за неохраняемите. През юни ще обявим списъка, през октомври и ноември ще има процедури за концесии на близо 20 плажа, отдадени само за това лято, защото договорите бяха изтекли. Целта ни е да уеднаквим режимите и плажовете да се отдават за по-дълъг период. Интересно е, че на някои плажове хората не искат да има спасители, за да са необезпокоявани.

– Стартирахте реформа във ВиК сектора – по какво хората ще усетят, че предприехте тази важна стъпка?
– Приемането на стратегията беше условие, за да усвоява държавата ни европейски средства. Това са 12 млрд. лв. до 2023 г., с които ще намалим значително загубите на
питейна вода, ще се повиши нейното качество и ще е на цена, поносима за хората. В ход е и малка водна програма за 20 милиона лева по Публичната инвестиционна програма на правителство, с която ще спасим от воден режим 30 населени места с около 300 хиляди жители. Прегледахме всички проекти, за да преценим кои да започнат тази година. Изпълнителите се избират с обществени поръчки. Омуртаг е един от градовете, в които има воден режим от десетилетия. Целта ни е през септември-октомври да пуснем водата по новия водопровод и жителите му да се почувстват европейци. Виждате, че с нашите нови политики за пътищата, ВиК сектора и плажовете, с не много пари, но с добра организация и воля, се прилагат ефективни мерки и се решават дълго отлагани проблеми.

– Ще имаме ли скоро повече санирани блокове?
– Наложи се да вземем спешни мерки за търговете за изпълнители, за да не загубим финансирането, защото проектирането не беше възложено от предишното управление. Следващата седмица отваряме офертите за проектиране, а в средата на юни – за строителните работи. Поръчката е разделена на 6 позиции по региони плюс един за София. Вече се ремонтират първите две пилотни сгради в столицата.

– Как ще работят фирмите за саниране – една за цял регион или една за всяка сграда?
– Търгът е голяма възможност за малките местни фирми да получат работа и да съживим бранша. Например в София ще се санират около 60 сгради и ще бъде трудно на една фирма самостоятелно да извърши дейностите по тях.

– Знам, че една от вашите каузи е да намалите различията между отделните региони в качеството на живот – как ще се случи това?
– Да, това е основният акцент в програмата “Региони в растеж”. Ние не искаме да се наливат пари основно в големите градове и затова в преговорите с еврокомисията ще отстоявам позицията достъп до финансиране да имат 67 града като Берковица, Пещера, Мездра. Националното сдружение на общините ме подкрепи категорично в тази идея. При последната ми среща с комисар Йоханес Хан представихме точно тази позиция и показахме на какви политики държим. По програма “Региони в растеж” са заложени над 3 млрд. лв. за развитие на регионите. Няма да губим време и още тази година ще отворим схеми в рамките на интегрираните планове за градско развитие, за рехабилитация на I, II и III клас пътища, както и за инвестиции в образованието и опазване на културно-историческото наследство.

 

Източник: 24 часа