Адриана Стоименова е зам.-министър на труда и социалната политика. Тя отговаря за политиките за подкрепа на хората с увреждания.

– Поехте ресора в една особена ситуация на извънредното положение. Доколко това възпрепятства работата ви?

– Принцип, който ме води в работата, е интегрираният подход при управление на политиките за нуждаещи се групи, а не политика, която се прави на парче. Когато говорим за проблеми, мисля, че трябва да посочим и примерите за стабилност – не са спрени плащания на пенсии на хора с увреждания по време на извънредното положение. Към 29 февруари броят на хората, на които се изплащат инвалидни пенсии, е 508 002, като изразходеният финансов ресурс е 303 941 000 лв. Очакваните стойности за инвалидни пенсии до края на 2020 г., които са гарантирани в бюджета на ДОО към 31 декември, е за близо 2 млрд. – 1 949 227 000 лв. По същия начин стои и въпросът с плащанията на финансовата помощ. Право на нея имат 658 000 лица с увреждания.

На тях само за първите три месеца вече са изплатени над 123 млн. лв.

Продължават и регулярните плащания по закона за личната помощ – за януари и за февруари са изплатени над 29 млн. лв. на 23 942 асистенти за лица с увреждания. Отделно имаме плащания за помощни средства и много други мерки за подкрепа.

– Социалната сфера винаги е била щекотлива, но несъмнено са нужни промени. Какво предстои да се случи в най-скоро време в нея?

– МТСП подготви постановление към Министерски съвет за допълнение на тарифите към таксите на социалните услуги. Целта е лицата да не заплащат такси за ползване на дневните центрове, центровете за временно настаняване, за социална рехабилитация и интеграция, звената „Майка и бебе“ . В напреднала фаза е и работата на междуведомствената работна група по прехвърляне на доставката и изплащането на технически средства – инвалидни колички, патерици, бастуни и медицински изделия, към НЗОК. Очакваме при промяната режимът да се облекчи, както и сроковете за получаване да бъдат значително намалени. Продължава и работата на работната група по изготвянето на анализ на закона за личната помощ. Трябва до 30 юни да го внесем в НС, както и доклад за евентуални промени.

– Законът за личната помощ беше приет под натиск и изцяло разписан според исканията на майките на деца с увреждания. Кое трябва да се усъвършенства?

– Оплакванията на хората с увреждания са в посока качеството на услугата, която получават, и въобще ще могат ли да я получат предвид законовите изисквания.

Дали ще има хора, които да се грижат за тях.

Асистентската професия е строго специфична, липсват желаещи да я упражняват, което предполага оказване на непрофесионална грижа или с ниско качество. Има критики по отношение на ефективността и устойчивостта на механизма, т.е. хората с увреждания не стават независими. Голяма част от становищата поставят въпроса редно ли е хора, които не посещават социални услуги, и такива, които посещават, да получават еднакви часове асистентска подкрепа. Обсъжда се и дали броят на социалните услуги е достатъчен, така че хората реално да се реинтегрират в посока на подкрепящи услуги, а не да стоят у дома.

– Квотите за наемане на хора с увреждания няма как да решат изцяло проблема с безработицата при инвалидите, имайки предвид, че има и алтернативни мерки. Как ще решите проблема с трудовата заетост?

– Безспорно това е изключително чувствителна и трудна тема, но искам да внеса яснота, че продължава на този етап възстановяването на 50% от сумите от внесените осигурителни вноски на специализираните предприятия и кооперации на и за хората с увреждания. Отделно, те са допустими кандидати по подбора на проекти на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19 на Министерството на икономиката. МТСП заедно с Агенцията по заетостта прави ежедневен мониторинг за новорегистрираните безработни лица и изготвяме нов пакет от мерки за справяне с кризата на трудовия пазар, които ще включат и безработни лица с увреждания. Хората с увреждания се ползват със специална закрила и Инспекцията по труда съблюдава начина, по който са освобождавани от работните си места.

– Припомнихте, че хората с увреждания са под специална закрила, но работодателите ползват други вратички. Например фирма в Пловдив прекрати трудовите си правоотношения с тежко чуваща жена, като ѝ даде да подпише заповед за освобождаване по взаимно съгласие. Така тя, вместо да взима процент от заплата от Бюрото по труда, ще получава 9 лв. на ден.

– Моят съвет е независимо дали човекът е с увреждане, или не, да не подписва нищо, преди да се посъветва с Инспекцията по труда или да позвъни на горещите телефони.

– Казахте, че се предвижда нов пакет с мерки, свързани с безработицата. Какви са те?

– Пакетът все още се обсъжда – правим финансови и икономически проучвания. Предстои да ги обявим след приключване на извънредното положение. Специализираните предприятия биха искали специално насочени към тях мерки за запазване на работните места, но това е въпрос на обсъждане и разчети. В момента се разработва мярка по ОП „Развитие на човешки ресурси“ за поемане на 40% от минималната работна заплата. Вариант е и схемата 60 на 40.

– Какви затруднения срещат хората с увреждания заради извънредното положение?

– Дискомфортът от ограничената мобилност поставя на изпитание емоционалното им състояние. Това, че са ограничени социалните им контакти, често носи огорчение у тях. Ето защо на горещата линия на министерството привлякохме екип от доброволци психолози, които да помагат на обаждащите се. На телефоните не звънят само възрастни и хора с увреждания. Наблюдават се и българи около 30-40-годишни, които се страхуват от неизвестното, напрежението.

– Как зам.-министър стана доброволец на горещата телефонна линия?

– Имайки предвид, че съм семеен терапевт и имам опит, реших, че мога да бъда полезна. Смятам, че всеки един от нас трябва да е толерантен и да помага в този труден момент. Не мога да забравя как един мъж, след като сподели заболяването си, ми каза, че всъщност има едно заболяване, което е по-тежко, и това е самотата.

– Как се справят децата със специални потребности при дистанционното обучение? От образователното министерство свързаха ли се с вас за насоки?

– В постоянен контакт сме с колегите от МОН. По отношение на социално-педагогическата работа в социалните услуги сме създали организация за дистанционна работа с регулярна обратна връзка от страна на родителите. По същия начин протича и педагогическият процес – има психолози, социални работници, логопеди, терапевти, които провеждат индивидуални и групови занимания, както и публикуват видеа, образователни материали, филми за работа с потребителите, така че да не се губи темпото при децата. Те могат да бъдат привлечени дори и чрез сугестопедични методи. Истината е, че личният контакт и присъствието няма как да бъдат заменени от дистанционното преподаване, но пък то стимулира други мозъчни центрове и ефектът и надграждането са различни.

– Ще продължи ли да има жестомимичен превод на новините и след края на извънредното положение? Настоява се и за официализирането на жестомимичния език.

– Препоръките и настояването на МТСП са да продължи ползването на жестови преводачи най-малко в новинарските емисии. И освен жестовите преводачи, изписването със субтитри на новините, защото хората с нарушен слух понякога владеят жестов език, а понякога – не. МОН разработва Закон за жестовия език. Той е на доста напреднал етап, работата се забави малко заради извънредното положение. Надявам се скоро да бъде факт.

– Възможно ли е служител в дадена институция да получава допълнително възнаграждение към заплатата си, ако научи жестов език?

– Това е чудесна идея. Една от дамите в работните групи е специален педагог с интерес към дефектологията, но не знае езика. Тя беше споделила, че би ѝ било интересно да го научи, стига да има необходимото време. Може би ако се създаде такава програма, не само нашето министерство, но и всички други ще станем по-достъпни към гражданите с нарушен слух.

Източник: www.marica.bg, 07.05.2020 г.