Аглика Цветанова – икономически експерт в представителството на ЕК в България в интервю за предаването „Това е България” на Радио „Фокус”

Водещ: Европейската комисия прие серия препоръки към отделните страни членки във връзка с икономическата политика, за да се укрепи започналото преди година възстановяване. Препоръките се установяват на подробни анализи на положението във всяка една страна и в тях се предоставят насоки за засилване на растежа, повишаване на конкурентоспособността и създаване на работни места през 2014г.- 2015г. Към България бяха отправени шест препоръки в областта на бюджета, пенсионната реформа, заетостта, образованието, бизнес средата и енергийния сектор. За тези препоръки ще разговаряме с Аглика Цветанова, икономически експерт в представителството на Европейската комисия у нас. Г-жо Атанасова, как тълкувате оценката на ЕК за ситуацията у нас и направените препоръки трябва ли да ни тревожат и всъщност какво трябва да направи България?
Аглика Цветанова: Препоръките, които бяха направени към България на 3-ти юни, са резултат на задълбочен анализ и диалог с българското правителство през последната една година. Те са изцяло индикативни, тоест от тези препоръки не се очаква да влизат в детайли на икономическата политика. Те трябва да дадат насока и ще бъдат обсъждани в следващите седмици в рамките на преговорите между Европейската комисия и съвета, като окончателно се очаква да бъдат приети в началото на юли от финансовите министри на държавите – членки, в това число и България. Препоръките такива, каквито са заложени в проекта на ЕК отчитат ограничен напредък от страна на България през последната една година, като аз не бих говорила за безпокойство, а по-скоро за сериозно отношение към това, което ЕК препоръчва. Те са във всички икономически области и са резултат, както казах на диалог и на сериозен анализ от страна на експертите в Брюксел, които съответно са взели под внимание и становищата на различните браншови организации, представени в Брюксел, както и становището на българското правителство в конвергентната програма, която беше изложена по-рано през тази година.
Водещ: Една от препоръките на комисията е свързана с пенсионната реформа. Тема, която интересува много българи, да не кажа всички. Комисията препоръчва приемане на дългосрочна стратегия. Какво още ни препоръчва комисията и можем ли да се справим с тази препоръка, тоест да я изпълним ?
Аглика Цветанова: Да, тази препоръка е особено важна. Тя се повтаря през последните три години в становището на ЕК. Конкретно става въпрос за приемане на дългосрочна стратегия в областта на пенсионната реформа, като необходимо е да продължи планираното годишно увеличение на пенсионната възраст и да се установи механизъм за обвързване на тази възраст с очакваната продължителност на живота в дългосрочен план в България конкретно, а не общата за ЕС, като същевременно трябва да се премахне постепенно възможността за ранно пенсиониране, като се въвежда еднаква законово установена пенсионна възраст, както за мъжете, така и за жените. Необходимо е също така според ЕК да се въведат по-строги критерии в отпускането на пенсии за инвалидност, процедурите да бъдат по-точни. Например, чрез по-доброто отчитане на остатъчната работоспособност на подалите заявление за получаване на инвалидна пенсия. С две думи да няма злоупотреби. Необходимо е също така във връзка с тази препоръка да се осигури ефикасно предоставяне на здравно обслужване. В това число чрез подобряване на прозрачността във финансирането на болниците. Чрез оптимизиране на самата болнична мрежа и чрез развиване на по-добри възможности за извън болнично лечение.
Водещ: На още една от препоръките на ЕК ми се иска да се спрем, тя препоръчва България да продължи да подобрява бизнес средата, най- вече за малките и средни предприятия, като намали бюрокрацията и стимулира електронното правителство. Какво ни предстои като стъпки в тази посока и какво до момента все пак сме успели да свършим?
Аглика Цветанова: В тази посока ни предстои много, но и много беше направено до тук. Не трябва все пак да се пренебрегва и фактът, че наскоро беше приет нов Закон на обществените поръчки. Също така се очаква и България в рамките на следващите 2 години да вкара законодателството в съответствие с новата европейска директива за обществените поръчки, която се очаква да бъде имплементирана след две години. В този смисъл ЕК действително насърчава да се продължи подобряването на средата за малки и средни предприятия, чрез намаляване бюрокрацията, както казахте. Насърчава се в много голяма степен електронното управление, рационализирането на производството при неплатежоспособност и по-добро прилагане на законодателството за просрочени плащания. ЕК също така насърчава България да подобри системата за възлагане на обществени поръчки, чрез укрепване на административния капацитет и чрез повишаване на предварителните проверки, които се извършват от Агенцията по обществени поръчки. Очаква се също така България да предприеме конкретни действия за въвеждане на системата на електронни обществени поръчки и разбира се да се подобри качеството и независимостта на съдебната система в посока да се засили борбата срещу корупцията.
Водещ: Да поговорим и за заетостта и образованието. В тези две сфери също има препоръки от страна на ЕК, какви са те?
Аглика Цветанова: В областта на заетостта ЕК препоръчва да се подобри ефективността на Агенцията по заетост чрез разработване на система за мониторинг при изпълнение и по-добро насочване на усилията към уязвимите социални групи. Например нискоквалифицираните, възрастните работници, както и да се предприемат мерки срещу дългосрочно безработните лица и ромите. Необходимо е да се разшири обхвата и ефективността на политиките по заетост с цел повишаване на способността да откриват работници с подходящ профил и да се достига до нерегистрирани млади хора в Агенцията по заетостта, които нито работят, нито учат и всичко това е с цел да се постигнат целите на т.нар гаранция на младежта. Трябва да се повиши ефективният обхват на обезщетенията за безработица и социално подпомагане и мерките в тази посока да се подобрят. За да се извърши широкообхватен преглед на минималните осигурителни прагове и да се гарантира, че системата не оскъпява прекалено наемането на ниско квалифицирани лица, трябва да се извърши съответният анализ от българска страна. Трябва да се изготви този анализ след консултации със социалните партньори, прозрачни насоки за изменение за размера на минималната работна заплата, като в това число да се вземе предвид въздействието на размера на минималната работна заплата върху трудовата заетост и конкурентоспособността на българския пазар. С цел намаляване на бедността трябва да се подобри допълнително достъпността и ефективността на социалните услуги и трансфери за децата и възрастните хора. По отношение на образователната реформа ЕК препоръчва да се приеме закон за училищното образование и да продължат реформите в областта на професионалното и висшето образование с цел да се увеличи нивото и адекватността на уменията, придобити на всички равнища. ЕК препоръчва още да се насърчават от българска страна партньорствата между образователните институции и бизнес средите с оглед резултатите на образованието да отговарят по-добре на потребностите на пазара на труда. В момента виждаме едно несъответствие между необходимостите на пазара на труда и образователните институции. Трябва да се повиши качеството на институциите за професионално образование и обучение и да се подобри достъпът до т.нар. life long learning или учене през целия живот. Трябва да се увеличат усилията за подобряване на достъпа до качествено предучилищно и училищно образование за децата в неравностойно положениеq в частност ромите и да се прилагат по-стриктно правилата, които обвързват плащането на детски надбавки с участието в образованието. Тоест става въпрос за социални групи, които не посещават образователни заведения, но получават социални надбавки за децата .
Водещ: Няколко думи да ни кажете и за препоръките в енергийния сектор и областта на бюджета. Две наистина много важни сфери.
Аглика Цветанова: Ще започна с бюджета. Това е първата препоръка от ЕК към България. Това е и може би препоръката, в която се отчита най-голям напредък, ако може така да се каже. Целта е да се засилят бюджетните мерки за 2014г. с оглед на възникващото отклонение спрямо изискванията на Пакта за стабилност и растеж. Трябва да се укрепи бюджетната стратегия през 2015г. с цел да се гарантира постигането на средносрочни цели, които да се спазват през следващите години. Трябва да се осигури на новия Фискален съвет необходимият му капацитет, за да може той да изпълни мандата си. Също така да се въведе цялостна данъчна стратегия за повишаване събираемостта на данъците, като в тази посока най-важните препоръки са – справяне със сенчестата икономика и намаляване на разходите за спазване на данъчните изисквания, тоест по-малко бюрокрация в тази посока.
В енергийния сектор, това е шестата препоръка се цели да се разшири реформата, да има по-добра конкуренция, пазарна ефективност, прозрачност и разбира се енергийна ефективност. ЕК в този смисъл препоръчва премахване на пречките за навлизане на пазара, да се намали делът на регулирания сегмент и да се увеличат усилията за създаване на прозрачен пазар на едро за електроенергия и природен газ. Целта е постепенно да се премахнат квотите, да укрепне независимостта и административният капацитет на ДКЕВР, на енергийния регулатор. Също така ЕК съветва да се ускорят проектите за междусистемни връзки със съседните държави – членки, както и със страните кандидатки, Западни Балкани и да се укрепи капацитетът за справяне с евентуалните прекъсвания на доставките, които биха могли да се очакват.
Водещ: Изпълними ли са тези мерки, за периода, за който те са поставени 2014г.-2015г.?
Аглика Цветанова: На този въпрос аз не мога конкретно да ви отговоря, дали са изпълними или не. Принципно, тогава когато се правят препоръки, те се правят на база на анализ на предходни периоди и в този смисъл би трябвало мерките да са реалистични и изпълними в рамките на зададеният период от една година.

 

Интервю на Маргарита КОЛЕВА

Източник: Агенция Фокус

НАЙ-ЧЕТЕНИ

Приемат документи за лични асистенти в община Сливен

Коледен базар в Ловеч

Дневен център за възрастни с ментални увреждания „Света Марина” навърши 14 години

Годишен доклад на Омбудсмана на Република България

Ден на отворените врати по НПЗХУ

Нова лаборатория за образна диагностика заработи в МБАЛ-Хасково

ПОСЛЕДНИ

МТСП ще разработи дигитална платформа за превод от и на български жестов език

Българин завоюва златен медал на Световното първенство по лека атлетика за спортисти с интелектуални увреждания

Конференция „Българският жестов език не е за изпускане“

Ден на отворените врати по НПЗХУ

Категории