Албена Атанасова е заместник-кмет на София в направление „Социални дейности, интеграция на хора с увреждания, програми и проекти“ вече трети мандат и за нея изгубени каузи няма. През 1987 година завършва средното си образование в столичното 28-о училище. Работила е към Червения кръст, ОП „Лозана” и Център за независим живот. Тя изпълнява длъжността зам.- кмет на Столична община в направление „Социални дейности и интеграция на хора с увреждания, програми и проекти“ от 2007 година насам. Председател е на Постоянната комисия по труда и социалната политика към Националното сдружение на общините в република България от 2018 година. През годините посвещава времето и силите си за работа в полза на най-уязвимата част на обществото – хората в неравностойно положение, като усилено работи за предоставяне на повече и по-качествени социални услуги на територията на Столична община. Разговаряме с г-жа Атанасова по темите за новата Стратегия за хората с увреждания и отпуснатите средства за социални услуги в София през настоящата година.

Г-жо Атанасова, на 3 март Европейската комисия представи новата Стратегия за хората с увреждания за периода 2021- 2030 г. Какви промени са необходими в социалната сфера у нас, за да постигнем амбициозните цели, вписани в този стратегически документ?

Въпреки устойчивата социална политика в България, в посока интеграция на хората с увреждания и равния им достъп до икономическия, културния живот на страната ни, пред нас стоят предизвикателства, насочени към преодоляване на редица причини, които водят до по-висок риск от бедност при тях и социалното им изключване. Столична община подкрепя хората в неравностойно социално положение, чрез предоставяне на набор от различни по вид социални услуги, отговарящи на потребностите им. През последните години се разкриха голям брой нови, а част от тях и иновативни социални услуги.

Към настоящия момент на територията на Общината функционират 91 услуги – финансирани със средства от държавния бюджет, в 50 от които предлагат подкрепа за хора с увреждания. В разкритите услуги специализирана помощ и консултации получават, над 2000 деца и пълнолетни лица със специфични потребности. В Домове за пълнолетни лица, центрове за социална рехабилитация и интеграция, дневни центрове за деца и възрастни, защитени и преходни жилища, центрове за настаняване от семеен тип работят специалисти с необходимите компетентности.

Важно за Столична община, като най-големия доставчик на социални услуги в България, е да се повишава качеството на грижа за хората с увреждания и техните близки в тясно сътрудничество с неправителствения сектор. Адаптирането на социалната политика на Столична община в подкрепа на хората с увреждания винаги е била и ще продължава да бъде в синхрон с европейските политики, насочени към хората със специфични потребности и включваща амбициозен набор от действия и водещи инициативи в различни области, като възможност за свободно движение и пребиваване, достоен и самостоятелен живот в домашна среда, деинституционализация и развитие на мрежата от социални услуги за подкрепа в дома и резидентна грижа; социална закрила и гарантиране на равни възможности и достъп до правосъдие, образование, култура, спорт и туризъм.

В бюджета на столицата за 2021 г. са предвидени общо 10,4 млн. лева за разкриването на нови социални услуги. Кои са те и кои групи хора ще обхванат?

Предстои да бъдат създадени условия за създаването и функционирането на общо 9 нови социални услуги по проект, а именно – една нова соц. услуга в общността „Дневен център за подкрепа на лица с различни форми на деменция и техните семейства“ в кв. Княжево и осем нови сгради за осигуряване на инфраструктура за нови резидентни социални услуги, шест Центъра за грижа за лица с умствена изостаналост и два Центъра за грижа за лица с психични разстройства. Общата стойност на проекта е 5 023 159.74 лв. 100% БФП.

Предвидени са 5 376 840,26 лв. за обновяване на сгради, в които се предоставят или предстои да се предоставят социални услуги. Това са : Център за обществена подкрепа с 4 места за спешен прием, Дневен център за деца с тежки множествени увреждания и техните семейства, Дом за стари хора, Дом за пълнолетни лица с деменция, Дневен център за деца с увреждания и техните семейства, Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с увреждания/с приоритет лица с деменция, Център за временно настаняване и Център за подкрепа на лица с увреждания.

Как се развива общинската услуга „Асистенти за независим живот“, благодарение на която вече 13 години столичани в неравностойно положение получават асистентска подкрепа?

Наредба за предоставяне на социалните услуги „Асистенти за независим живот“ (НПСУАНЖ) намира своето място като допълваща социална услуга на територията на Столична община от 2008 г. Столична община реши да разработи тази наредба, за да предостави възможност на хората с увреждания да учат, работят и да подобряват здравословното си състояние извън дома, както и да мотивира останалите неактивни лица за социален, професионален, образователен и културен живот. Националните програми преди бяха обвързани с дохода на кандидата и са насочени по-скоро към задоволяване на ежедневните потребности, като помощ при хранене, помощ при поддържане на личната хигиена и др., поради което бе установена необходимостта от създаването на точно такава допълваща социална услуга, която да обхване активните лица – учащите, работещите и рехабилитиращите се.

Една от приоритетните задачи на Европейската комисия е осигуряване на трудова заетост и професионална реализация на хората с увреждания – способ чрез който да се подпомогне интеграцията им. Поради това обстоятелство при оценяването хора с увреждания кандидатстващи за социалната услуга, които са работещи или учащи получават допълнителен брой точки и часове съответно, тъй като социалната услуга има за цел да се изпълнят и реализират основните принципи, на които лежи нормативната и социалната среда, а именно интеграция на хората с увреждания сред обществото.

Следва да отбележим, че от създаването на Наредба за предоставяне на социалните услуги „Асистенти за независим живот“ до настоящия момент винаги сме се старали да предоставим социалните услуги „Асистент за независим и активен живот“ и „Асистент за независимо детство“ на максимален брой лица кандидати за ползватели, като през 2019 г., 2020 г. и 2021 г. Столична община предоставя асистентска помощ на всички лица, подали документи в регламентирания срок и отговарящи на изискванията, считано от първи януари на съответната година, като за тази цел са отпуснати допълнителни финансови средства.

През 2019 г. социалните услуги „Асистент за независим и активен живот“ и „Асистент за независимо детство“ са предоставени на 1442 лица като от тях 714 възрастни и 728 деца. През 2020 г. социалните услуги „Асистент за независим и активен живот“ и „Асистент за независимо детство“ са предоставени на 1489 лица като от тях 714 възрастни и 775 деца. През 2021 г. социалните услуги „Асистент за независим и активен живот“ и „Асистент за независимо детство“ са предоставени на 1519 лица като от тях 721 възрастни и 798 деца. Финансовите средства за реализирането на Наредба за предоставяне на социалните услуги „Асистенти за независим живот“ са изцяло от бюджета на Столична община, което я прави единствената социална услуга, предоставяща асистентска помощ, финансирана изцяло от местния бюджет.

Какви други възможности има за тези хора, които по една или друга причина не могат да се възползват от услугите на „Асистенти за независим живот“?

Столична община предлага и други услуги, като социален патронаж, Центрове за социална рехабилитация и интеграция, Дневни центрове, Центрове за обществена подкрепа и др. Също така районните администрации на Столична община предоставят лична помощ по условията и реда на Закона за личната помощ на хора с увреждания, изразяваща се в подкрепа за упражняване на правата им, за пълноценно участие в обществото, за извършване на дейности, отговарящи на индивидуалните им потребности от личен, домашен или социален характер и за преодоляване на бариерите на функционалните им ограничения, за да им гарантира възможността да изберат от кого, кога, къде и по какъв начин да се осъществяват дейностите.

До дни ще стартира и приема на документи от кандидати за потребители по Проект “Патронажна гарижа + в община Столична”, който е насочен към хора с увреждания, възрастни хора в невъзможност от самообслужване, лица над 54 години и други уязвими групи, вкл. лица поставени под карантина във връзка с COVID-19, лица от рисковите групи за заразяване с COVID-19 за предоставяне на интегрирана здравно-социална услуга, която включва комплексното извършване на следните дейности при един потребител, сумарно до 2 часа дневно: – Предоставяне на почасови мобилни интегрирани здравно-социални услуги за нуждаещи се лица от целевите групи по проекта. – Допълваща дейност: Доставка на храна, хранителни продукти и продукти от първа необходимост (вкл. лекарства), заплащане на битови сметки, заявяване и получаване на неотложни административни и битови услуги (със средства на потребителите или с други средства, различни от тези по настоящата операция). – Предоставяне на психологическа подкрепа, консултиране.

Интегрираната социално-здравна услуга има за цел да ги подпомогне в тяхното ежедневие, съобразно индивидуалните потребности на всеки, както и да осигури краткосрочна подкрепа за лицата, които са поставени под карантина от здравните власти – пазаруване, административни, битови услуги и др. (със средства на потребителите). Подробна информация за услугите на територията на Столична община може да намерите на официалния електронен портал на Столична община: https://www.sofia.bg/social-protection, както в Бюрата за социални услуги, Службите „Социален патронаж”, районните администрации.

Предстои да стартира и нова специализирана социална услуга – „Асистентска подкрепа“, регламентирана в Закона за социалните услуги, която ще включва подкрепа от асистент за лица в над трудоспособна възраст в невъзможност за самообслужване, които нямат определена по съответния ред степен на намалена работоспособност и деца с трайни увреждания и пълнолетни лица с трайни увреждания с определена чужда помощ, които не ползват асистентска подкрепа, помощ за осигуряване на асистентска подкрепа или за които не се получава помощ за грижа в домашна среда по реда на друг закон.

Много от административните сгради, подлезите и други инфраструктурни обекти в София не са приспособени за трудноподвижни хора. Предвиждате ли работа в тази насока през 2021 г.?

Истината е, че осигуряването на достъпна градска среда не може да стане изведнъж с вълшебна пръчица, както на всички нас това би ни е искало. Това е процес, който изисква ресурси, време и усилия, поради което се реализира постепенно и поетапно във времето. В тази връзка ми се иска да напомня, че от няколко години столицата има своя Стратегия за достъпна градска среда. Тя е израз на волята на общинските власти да продължат усилията си по осигуряването на все по-достъпна градска среда в нашия град. Усилията са насочени към постепенно подобряване възможностите за достъп до градската среда за хора със затруднения в придвижването. Разбира се, обсегът на действие е в рамките на правомощията на местните власти – това е и специфичният фокус на Стратегията. Нещо повече, от 2018 г. насам, след приемането на сборния бюджет на общината, с решение на Столичния общински съвет ежегодно се приема План за действие към Стратегията.

Планът обхваща не само предвидените за съответната година мерки и обекти в сгради общинска собственост и общинския транспорт, но и източниците на финансиране, гарантиращи финансовата осигуреност на тези мерки. Основен принцип на работа е в Плана да бъдат включвани само мерки, за които има осигурено финансиране. Ежегодно се изготвя и отчет за изпълнението на плана. Така че, Столична община полага целенасочени и постоянни усилия за постепенното подобряване на достъпността на градската среда, но нещата невинаги стават толкова бързо и лесно, колкото ни се иска. Предизвикателствата са много и разнообразни и невинаги стандартните решения са достатъчни за тяхното преодоляване. Добър пример в това отношение е осигуряването на достъпност на съществуващи сгради. Не във всички случаи конструктивно е възможно изпълнението на най-подходящите мерки за осигуряване на цялостна достъпност чрез изграждането на необходимите съоръжения и преустройства.

Решаването на подобни казуси е едно от най-сериозните предизвикателства, пред които сме изправени. И още нещо важно – осигуряването на все по-достъпна среда зависи не само от общинските власти, най-малкото защото не всички сгради са общинска собственост. За да стане един град по-достъпен, са необходими комплексни и постоянни усилия на всички ангажирани институции на централно и местно ниво, както и на самите граждани с техните представителни организации.

На 16 март отбелязваме Световния ден на социалната работа. Какво е Вашето пожелание към работещите специалисти в социалната сфера?

Естеството на работа в подкрепа на хората в неравностойно социално положение изисква освен висок професионализъм, но себеотдаване и съпричастност към проблемите им. Затова най-важното е да съхраним в себе доброто отношение и стремеж да надграждаме постигнатото от нас в работата си.