Вицепрезидентът на група III на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) Ариане Родер в интервю за Агенция „Фокус” по повод посещението си в България и лекцията, която изнесе пред студенти от УНСС и Великотърновския университет, както и за това какво представлява социалното предприемачество и защо е важно за страната ни.

Ариане Родер е вицепрезидент на Група ІІІ на консултативния орган на ЕС – Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК). В това си качество както и като член на ръководството на секцията по вътрешен пазар на ЕИСК и представител на ЕИСК в Експертната група за Социален Бизнес към Европейската Комисия, тя работи активно по въпросите свързани със социалното предприятие и социални инвестиции. Тя координира и проекта на ЕИСК по Социално предприемачество. Ключовата експертна област на Ариане Родер в ЕИСК и на Европейско ниво е социално предприемачество и социална икономика, за които тя е изготвяла ключови становища. В допълнение към работата й в областта на социалните предприятия, тя работи активно в областите вътрешен пазар и политика на конкурентоспособност, социална политика, интереси на гражданското общество и демокрация. Ариане има няколко публикации в областта на доброволчеството, гражданския диалог и осигуряването на услуги с нестопанска цел.

Г-жо Родер, какъв е поводът за Вашето посещение в България?
Европейският икономически и социален комитет доста усилено работи по политиката за социално предприемачество. В рамките на комитета имаме специална делегация в България. Г-н Лалко Дулевски е мой колега в Европейския икономически и социален комитет и освен това той е професор тук, в този университет (УНСС). Двамата съвместно сме работили по тази тема много години и осъществяваме този проект в комитета. Част от работата ни е свързана с посещения на държавите-членки при отправена покана. Аз също така активно следя това, което се върши в България по отношение на социалното предприемачество през последните години. Тя е една от малкото държави от ЕС, която има план за действие в областта на социалната икономика, затова проявявам интерес към нея и това е причината да съм тук днес.
Ще ни разкажете ли накратко какво представлява социалното предприемачество и как би могло то да спомогне за създаването на по-голяма заетост сред младите хора?
Социалното предприемачество е модел, който се основава на инициатива, чиято основан цел е социална. При него става дума за удовлетворяване на някаква потребност, обслужване на обществото по един по-добър начин. Всъщност чрез него се извършва стопанска дейност, но печалбите се реинвестират отново за постигане на съответната социална цел. В много случаи социалните предприятия се основават на различни правни статуси и форми, като например фондации, кооперативи или пък взаимоспомагателни дружества. И всъщност тези правни фигури трябва да имат и социални измерения, тъй като имат демократична управленска структура и се основават на съпричастност или съвместно участие в извършената дейност. Социалното предприемачество би могло да създаде възможности за работа за младите хора най-общо казано чрез промени в социалната система, в системата за социално подпомагане. Така тази система ще разчита на повече иновации, повече решения и повече заетост. В този смисъл съществуват много възможности за подпомагане на предприемачи. Бих казала, че младите хора по принцип разглеждат стопанската дейност по-скоро като създаване на социални ценности. В много случаи социалните предприятия създават възможност за обучение на хора с цел намиране на работа.Това са най-вече хора в неравностойно положение или пък с някакви увреждания и съответно получават възможност за подготовка и за намиране на работа.
Можете ли да ни дадете пример със страни от Европа, при които социалното предприемачество е довело до много ефективни резултати?
Когато говорим за различни страни, не бива да забравяме, че става дума за различни исторически контекстове, в следствие на които имаме различни начини, по които е създадена социалната система, тоест системата за социално подпомагане, а и участниците в нея. Затова и има различни критерии, на базата на които Европейската комисия формира определението за социално предприемачество. Знаем например, че предоставянето на социални услуги в Германия става най-вече в сектора на нестопанските предприятия с идеална цел. Ако вземем за пример Испания и Франция, там също има една утвърдена традиция на социална икономика. В Испания е силна традицията на кооперативите. Благодарение на социалното предприемачество милиони хора намират заетост и има положителни примери от всички страни. Има една много тясна връзка между социалния капитал и активното гражданско общество.
Имате ли вече някакви впечатления от българските студенти какво бихте ги посъветвали?
За мен това посещение бе една великолепна възможност да се срещна с будни млади хора и да вляза в контакт с тях. Днешната среща даде ход на една дискусия и най-вече на мисленето за концепцията за социалното предприемачество в България специално сред младите хора. Най-добрият съвет, който мога да им дам на този етап е да започнат да работят заедно в опита им да се даде началото на социалните предприятия в страната. Защото това не се прави еднолично, от един човек. Това се прави от екип и със съвместни усилия. Трябва да се намери начин да се работи съвместно. И още нещо, ако погледнете какво се върши и как се работи в Европа, ще видите, че идеята е да се създаде един център, една цяла мрежа, в рамките на която да бъдат изслушвани всички. Затова се надявам, че българските студенти ще бъдат съпричастни, ще изпращат идеи, ще дават примери и ще ни казват кое не работи, за да имаме диалог с тях. Но, за да има наистина диалог, би трябвало вие като млади хора да си взаимодействате с нас. Не да ни чакате ние нещо да направим за вас, а да ни кажете вие от какво се нуждаете. Трябва да ви чуем. Вие сте по-близо до това, към което се стремим и ние трябва да се поучим и от вас. Смятам, че подобни академични дискусии, като днешната, са много добри възможности за взаимодействие между онези, които разработват политиката за социално предприемачество и студентите. Нужно е заедно да намерим начинът, по който ще стигнем до доброто решение.

Източник: Агенция Фокус