Атанаска Бонева e магистър по Социални дейности и Административен мениджмънт, има и медицинско образование, както и повече от 20 години опит в сферата на социалните дейности. Започва трудовата си кариера в Дирекция „Социално подпомагане“, а от 5 години е в сектора на социалните услуги. До началото на месец май т.г. бе управител е на ЦОП „Усмивка“ – Ямбол, но това е само част от многобройните проекти и инициативи, на които е водещ двигател. В момента е Управител на Комплекс за социални услуги – Ямбол, и представител на Национален алианс за социална отговорност за Ямбол.

Разкажете ни повече за работата си, за ЦОП „Усмивка“?
Център за обществена подкрепа „Усмивка“ е първата социална услуга в общността в Ямбол. Разкрива се по проект по Програма ФАР през 2007 г. Настоящият капацитет на ЦОП е 50 деца, но работи над капацитета си повече от 3 години и обслужва населението на цялата област. В Центъра работят 11 специалисти, които са на много високо ниво и предоставят целия спектър от социални услуги, регламентирани според законовата рамка.
Какви основни услуги предоставяте и кои са основните целеви групи?
Центърът е социална услуга в общността за деца и семейства в риск и по принцип предоставяме най-широко спектърните социални услуги – от комплекс консултантски услуги за деца и семейства, оказващи помощ и подкрепа на родителите в процеса на отглеждане и възпитание на децата им, работим по превенция на изоставянето, деинституционализация, реинтеграция и обучение в умения за самостоятелен начин на живот за деца от специализирани институции, обучение на кандидати за приемни семейства и осиновители, работа с деца-жертви на насилие, превенция на отпадане от училище и др., включително до организиране на информационни кампании по значими проблеми в общността, съвместно с много местни институции и партньори. Стараем се да реагираме адекватно на всеки проблем, който би могъл да възникне или вече е възникнал във връзка с целевите ни групи, като работим както върху превенцията, така и терапевтично с нашите потребители. И работата ни не спира само с изолиране или елиминиране на рисковете, а продължава и след това в подкрепа и консултиране, както на детето така и на заобикалящата среда, а именно семейството. Работещите в тази сфера знаем, че ако не се работи едновременно с родителите работата с децата е обречена. Много пъти проблемите на децата са израз на функционирането на самото семейство.
Зная, че имате много инициативи в подкрепа на спектъра от социални услуги. Какви са те?
Организираме кампании в широко партньорство с местните институции, неправителствени организации, училища и общността като цяло. Това са информационни кампании във връзка с различни събития и значими проблеми, като например международния ден за борба с наркоманиите, за превенция на агресията, безопасен интернет, приемна грижа, за набиране и популяризиране на доброволчеството, за събиране на играчки и книжки за деца в неравностойно положение и много др. Успоредно с това организираме тържества, празници, пленери, ателиета и други мероприятия за децата потребители в центъра, както и групи за родители. От инициативите ни бих искала да изтъкна тази за развиване на доброволчеството, защото работим много интензивно в тази посока от 2012 г.
Как стигнахте до идеята за развитие на доброволчеството?
През пролетта на 2012 г. част от екипа на центъра събра група младежи, като идеята бе те да бъдат насърчени и обучени, като доброволци с цел подпомагане в групови дейности, свързани с децата от ЦНСТ, ДЦДУ, ДДЛРГ и ЦОП. В продължение на няколко месеца бе проведено обучение, тренинги, обмяна на опит на доброволците с други доброволчески организации от страната, като имахме идея тази пилотна инициатива да се адаптира към по-голям формат и съответно да се надгражда и разраства. Беше предвидено в групата да се включат най-вече младежи на възраст 15-19 години, които имат известни умения, но нямат опит в участие в инициативи от обществено значение. Профилът на тези младежи показваше, че имат потребност да се присъединят към общност или организация, която да им помогне да се ориентират и да участват в нещо значима и важно за тях самите, както и за общността. С тях успяхме да реализираме няколко мащабни инициативи, посветени на децата в неравностойно положение. Сега вече имаме доброволци от различни възрасти, както тийнейджъри, хора в трудоспособно възраст така и пенсионери.
Какъв е резултатът от този първи проект?
След реализация на първоначалния проект „Стани доброволец – направи добро“, в момента имаме банка от доброволци, които могат да се включват както в пряката работа с потребители, така и в организиране на кампании и инициативи. Дейността ни като Център за работа с доброволци за региона на Ямбол, който е част от мрежата на Националния алианс за работа с доброволци е престиж и голяма отговорност, защото трябва да се има предвид, че нашите доброволци са основно тийнейджъри. Те имат огромна мотивация, която обаче трябва да се поддържа. Самите те подхождат изключително емоционално към различните каузи. Този процес е двустранен, разбира се, и ние също ги подкрепяме и поддържаме тяхното желание да работят, като се стремим нещата да се случват по най-добрия възможен начин.
Пак в рамките на инициативата за развитие на доброволчеството, от месец септември миналата година (2013) с партньорството на местно НПО при нас са две доброволки от Испания и Италия, които ще работят в рамките на една година. Ние сме приемаща организация, като те ежедневно участват дейности с децата. Тяхната работа не е само в рамките на ЦОП, но участват и в дейностите на другите социални услуги. Определено мога да кажа, че тяхното присъствие и включване в работата ни е двигател за насърчаване на доброволчеството на местните доброволци и обмен на добри практики и споделяне на чужд опит.
Какви други такива програми и инициативи имате?
Центърът има програма за обучение на доброволци за работа с деца с аутизъм. Самата програмата е разработена от мои колеги и е насочена към масовите училище и детски градини – където някои деца имат проблем с пребиваването и интеграцията. Основната причина за стартиране на тази програма е стремежа ни да помогнем на семействата на т.нар. „трудни“ деца. До момента имаме трима обучени доброволци, които подкрепят децата в учебните заведения. В случаите с проблемни деца понякога училищните ръководства реагират на принципа „няма дете – няма проблем“. Това обаче не е истинско решение на проблема, а точно обратното. Много е важно за проблемите да се говори, защото когато се мълчи, те само се задълбочават.
От къде набирате ресурси за всички тези инициативи? Знаем, че финансирането често не достига…
Вярно е, че бюджетът за делегираните дейности е много ограничен и няма как да стигне за допълнителни инициативи. Преди три години обаче екипът на ЦОП „Усмивка“ основа неправителствена организация в обществено полезна цел – сдружение „Ръка за ръка”. Непрекъснато имаме много идеи и с основаната НПО кандидатстваме по различни проекти. Така успяваме да надграждаме основните дейности и с такова финансираме подпомагаме различните инициативи. В момента реализираме нов проект с доброволци, финансиран от НЦЕМПИ.
А с какви проблеми най-често се сблъсквате в работата си?
Колкото и нескромно да звучи, на територията на Ямбол работим в много добро партньорство с институциите – има диалог и много мултидисциплинарни срещи. Проблемите обаче най-често са чисто нормативни, като работата с училищата ни е най-слабото място във веригата. И това не трябва да се разбира, като нежелание за сътрудничество – напротив, от училищата винаги се отзовават на нашите инициативи, но за съжаление всеки сектор има отделни закони и правилници. На практика се получава липса на гъвкавост и дори при огромно желание, нямаме възможност за реализация по начина, по който всички знаем, че е най-добър, т.е. проблемът изцяло е в националната рамка. Иначе на местно ниво – комуникацията е на изключително добро ниво, както и желанието за сътрудничество с държавните структури,социалните услуги в региона, МКБППНП, ДПС, НПО- сектора, включително и здравните медиатори.
Друг основен проблем произтича от динамиката на събитията и липсата на готови рецепти и правила. Всеки случай е абсолютно уникален и се изисква максимална гъвкавост. Всички засегнати служби в Ямбол имат много добра комуникация и желание за действие, но винаги опираме до законодателството, което трябва да се спазва. И ще дам пример – Отделите за закрила на детето са изключително малък екип, а всички проблеми с децата започват и свършват с тях. Ние можем да искаме да правим чудеса, но колегите също трябва да реагират изключително бързо, а поради малобройния си състав, това понякога им е физически невъзможно. Когато има проблем с дете, трябва да се реагира незабавно, буквално като „Бърза помощ“, а националната система е тромава, бавна, с дълги процедури. Направено е много в тази посока – има Национален план за действие, стратегически документи, координационен механизъм… но продължава да има доста сериозни пробойни. Личното ми мнение е, че цялостното законодателство е твърде теоретично, не е съобразено с реалността и не отчита уникалността на всеки отделен случай.
Тоест трябва да има повече гъвкавост в законодателството, обмен на опит, комуникация… всичко това ни води до мрежата „Заедно можем повече“. Това ли е идеята, която стои зад нея?
Истината е че хората в социалната сфера не работят там единствено и само за материалното възнаграждение, като цяло са приели, че искат да правят добро, да помагат и търсят начини, и са гъвкави. Ако не влагат сърце и душа няма как да им се получи, те просто не издържат и рано или късно приключват.Това е в основата на мрежата „Заедно можем повече“- да покажем че не сме сами, че наистина заедно нещата се случват по – лесно и по -добре. Самата идея за организирането й се породи в резултат на различни събития, на които споделяхме, както добри практики така и проблемите си. Чрез „Заедно можем повече“ специалистите намират пространство, в което говорят свободно и споделят. Първата среща беше през ноември 2011г. и вече функционира три години. Мрежата обединява основно специалисти, работещи с деца, но сме отворени и към колеги и от други услуги. Най-важното е според мен, че виждат, че не са сами, споделяйки своя практически опит, в търсенето на отговорите на поставените въпроси, всеки участник припознава свои случаи от практиката, и си тръгва зареден с нова информация и споделен опит, така и с емоционална подкрепа от страна на своите колеги.
В рамките на тези три години са проведени 13 работни срещи, с над 500 участника, от 15 области на страната и 35 населени места. Срещите се реализират на ротационен принцип в различни градове. Имаме желание да разширяваме обхвата на участниците – резидентни услуги и специализирани институции. При тези срещи се посещава и самата услуга на домакинстващата организация и се получава и своеобразен обмен на опит. Приветствам подобни инициативи и на други колеги, и би било хубаво, ако те се случват и на национално ниво, т.е. с участие на националните институции.
Как бихте характеризирали социалния сектор в Ямбол и региона като цяло?
На първо място бих подчертала изключително добрата съвместна работа и партньорство, много добър диалог между услугите и специализирани институции, гъвкавост при решаването на проблемите. Имаме изключителната подкрепа на общинската администрация на всяка стъпка, иначе услугите няма как да се случват – получаваме подкрепа при обучения, супервизии, с реализиране на различни форуми, кръгли маси и работни срещи. Съдържанието на една социална услуга се създава от хората, които я предоставят и ако няма грижа за тях, няма да има и социални услуги.
Говорим за съдържание на услугите, това включва ли и тяхното качество?
Качеството включва всички елементи на услугата, като материалната база е само част от качеството, но определено не е водещата. Самата социална услуга се основава на човешкия фактор. Материалната база винаги може да бъде постигната, но ако няма добре обучени и подготвени специалисти с ежемесечна подкрепа, няма как да се говори за качество. Всичко в процедури и правила може да изглежда много добре, но никой не може да докаже реалният резултат без човешкия фактор. Самият потребител по регламент трябва да е поставен в центъра на процеса, той винаги трябва да бъде зачитан. Но това, което не се разписва, е че потребителят трябва да бъде също активен и привлечен като партньор. Когато това се случи на практика, говорим за реализиране на качество в услугата.
Какви други услуги се предоставят в Ямбол?
Може би е любопитен факт, че в Ямбол няма специализирани институции за деца с увреждания, но въпреки това в момента предстои стартирането на три Центъра за настаняване от семеен тип за деца с увреждания и Защитено жилище за младежи. По този проект в който участвам, в момента провеждаме срещи с децата и персонала полагащ грижи за тях, от 11 населени места в България, на които предстои преместване и настаняване от месец март. Всичко това е едно ново предизвикателство и голяма отговорност за нас . В Ямбол има още две преходни жилища за деца от ДДЛРГ. Домът за стари хора, който е един от най-големите на Балканите, с капацитет 202 души е с прекрасни условия и към момента има желаещи колкото е неговият реален капацитет. Другите активни услуги в общността са Дневен център за деца с увреждания , Център за социална рехабилитация и интеграция, Център за настаняване от семеен тип за 12 деца, Екип за приемна грижа, Домашен социален патронаж и др. Общо за Ямбол потребители на социални услуги са над 600 лица и деца. За 2014 г. предстои и разкриване на Общностен център. Като цяло за последните пет години секторът на социалните услуги се разви много динамично. Стараем се да покриваме всички групи в риск – деца и възрастни, в различни рискове и с различни проблеми и потребности.
В каква насока трябва да се развива социалния сектор у нас?
Начинът, по който се развива социалния сектор в Ямбол, според мен е работещ и дава резултати. В основата на успеха е комуникацията и желанието за работа и резултатност, стремежът да удовлетворяваме заявките и нуждите на потребителите. Все пак не сме магьосници и трябва да се съобразяваме с много фактори. Вече споменах, че би било добре, ако има повече гъвкавост, възможност за индивидуализиране според спецификата на всеки потребител. Важното обаче е, че когато вложиш всичко от себе си, няма как резултатът да не е положителен. Мисля, че би било по-лесно, ако услугите разполагаха с по-големи екипи и повече разнообразие от страна на ангажираните специалисти, като квалификации и образование.
Бизнесът социално ангажиран ли е?
Нямам категорично мнение по въпроса, защото не съм от този тип ръководители, които търсят дарения. Но вярвам, че трябва да си партнираме с бизнеса на ниво информираност – ние трябва да ги информираме за процесите, които се развиват при нас и какво съдействие ни е необходимо, а бизнесът от своя страна трябва да информира къде може да участва като наш партньор. Иначе имаме дарители, които проявяват желание. Когато има нужда и се търси начин, вратите на бизнеса в региона са отворени за социалните проблеми. Смятам обаче, че трябва да има национална рамка със стимули за бизнеса и неготово включване в социалния сектор. Много важно за бизнеса е посланието, което излъчваш, затова бих искала да бъдем припознати като партньори, а не като молители.
Къде е мястото на изкуството и културата в социалната интеграция?
Определено изкуството и културата са част от всеки човек, независимо какви дефицити има той. Когато започваме работа с даден потребител, първо се стараем да открием неговите налични ресурси и след това се стремим да ги развиваме и усъвършенстване. Това касае не само децата, но и техните родители. Тук в Центъра деца и родители правят изключително красиви предмети, картини, картички…, от които сме правили не веднъж благотворителни базари. Имаме идея да издадем наръчник с добри практики от нашата работа и в него да бъдат включени и арт проектите на нашите потребители. Много често те не са само израз на изкуството а изразяват душевното състояние на техните автори.
Като участник в проект на НАСО за обмен на опит в Германия, Холандия и Белгия, какво Ви направи най-силно впечатление и какъв опит донесе в България?
При обмен на опит, човек винаги си „открадва“ по някоя идея. Аз разбира се останах много впечатлена от цялата визита, но най-много ме впечатлиха формите на защитена и подкрепена заетост, нещо което в България все още го няма в този формат. Това е нещо уникално според мен, шанс за трудово реализация на хората с увреждания, за подпомагане на техните семейства. Много бих искала този опит да се пренесе и у нас във формат с ясно разписан статут и начин за реализация, с гарантирана устойчивост на самите услуги, а не всичко да се случва както към момента по проектна дейност и в последствие да бъде проблем за продължаване и развиване. А моето заключение е, че в Европа се случват много неща с много пари, а при нас – много неща с малко пари.
Можем ли да говорим за реална социална интеграция у нас?
Със сигурност през последните години има промяна в общественото мислене, повече приемане и разбиране на проблемите. Все повече се говори и повече хора участват в процесите на промяна. Затова е важно, сега – когато правим първите големи стъпки към положителна промяна, да продължим да вървим напред, независимо от препятствията. Разбира се, отчитам, че този процес не се развива еднакво в цялата страна и много зависи от региона, от хората които участват в него, от партньорите и най вече от общността като цяло. И накрая да завършим оптимистично с посланието на нашия център а то е: „С Усмивка и ръка за ръка – заедно можем повече“!

Интервю: Nasoki.bg