На 29 юли 2014 г. се състоя пресконференция, организирана от Фондация „Де Пасарел“, на която бяха представени резултатите от реализиран проект „Човешки права и качество на живот на хората с увреждания“. Самият проект е реализиран с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по финансовия механизъм на ЕИО със средства, осигурени от страните донори Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Основната цел на проучванията в рамките на проекта е да се намери отговор на въпроса дали социалните услуги у нас гарантират зачитането на правата на хората с увреждания.
Бяха представени изключително интересни изводи, които показват текущото състояние на социалния сектор в България. „Макар направеното проучване да не е социологически представително, показва верните тенденции на развитие“, споделиха Миряна Сирийски и Евелина Варджийска от екипа на Фондацията. Анализът е направен въз основа на попълнени въпросници за самооценка и посещения на място на 23 услуги от 11 общини. Въпросникът обхваща няколко категории – разбиране за правата като теория и практика, ценности в социалната работа, цели на социалните услуги, гарантиране на живота и сигурността на потребителите, оценка на социалната среда в услугите, право на избор на потребителите, грижа за личната идентичност, включване на потребителите в оценката за качеството и индивидуализиране на подкрепата. Изводите показват, че голяма част от дневните услуги са длъжници на своите потребители по отношение на включването на смислени дневни дейности, тъй като често този тип услуги функционират като „детски градини за възрастни“ и предлагат занимания, които не винаги са съобразени с възрастта, интересите или желанията на потребителите. Над 90 % от хората с увреждания, посещаващи форми на дневна грижа в България в момента са „приложници по неволя“, тъй като преобладаващите дневни дейности са различни по вид занимания с приложни изкуства. Има и добри изключения, подчертаха от Фондацията, например дневни центрове в Банско, София и трудовия център в Ловеч. Общото впечатление в самооценките и наблюденията е, че нормалността като аспект на зачитане на правата на хората с увреждания е твърде подченеа. Все още много услуги са фокусирани върху специалното обородване, специалното обучение на персонала, специалното отношение към потребителите и подценяват здравия разум като принцип в социалната работа. Поради това и голяма част от потребителите на социални услуги са много по-зависими от грижата, отколкото имат нужда да бъдат.
Предложенията на проекта по отношение на цялостната система за социално подпомагане е да бъдат създадени разнообразни социални услуги, които оптимално да посрещат нуждите на потребителите, особено в областта на резидентните услуги. Друга препоръка на екипа на проекта е създаване на съпътстващи дневни центрове към резидентните услуги, тъй като на много места подобни липсват и потребителите остават затворени денонощно в защитено жилище, което пък от своя страна просто превръща услугата в мини-институция.
Бяха представени и две изключително интересни практики за включване на потребителите и зачитане на техните желания и права. Елена Говедарова, ръководител на защитеното жилище за възрастни с интелектуални затруднения в гр. Банско, представи създадената практика за включване на потребителите в процеса на приготвяне на храна – от създаването на седмично меню и пазаруване, до самото приготвяне на храната. Капка Георгиева, СУПЦ „Княз Борис I“ – член на Национален алианс за социална отговорност, представи дейностите на СУПЦ и успешно реализираните дейности за развитие на подкрепена заетост. Г-жа Георгиева бе придружена от двама от своите „възпитаници“ Христо Жоров и Бойка Велинова.
На финала на пресконференцията Фреди Уулс, директор на Фондацията, направи обобщение на представените теми, като подчерта, че в рамките на една и съща система има услуги, които функционират изключително добре и други, от които има какво да се желае. Затова той изрази и твърдото си мнение, че за да се постигне по-високо качество на услугите и по-добро разбиране на правата на хората с увреждания, не е необходима промяна на системата, а промяна, която се случва вътре в системата. Той призова и за и повече адаптивност и изобретателност от страна на услугите, както и по-голям фокус върху подкрепата на потребителите, а не върху тяхното обгрижване.
Насоки