Варна и Добрич бяха двата града, които най-много пострадаха от неотдавнашния потоп, удавил България. „Стандарт“ попита добричкия кмет Детелина Николова какви са щетите и как могат да бъдат решени проблемите.
Николова, която кара трети мандат като градоначалник, е председател на УС на Общинска мрежа за енергийна ефективност „ЕкоЕнергия“ и член на УС на НСОРБ.
– Г-жо Николова, каква е равносметката от бедствието, което сполетя града? Какво ще стане с хората, които ще останат без домове?
– Такова опустошително бедствие не е сполетявало Добрич от 1949 г. насам. Имаме много пострадали семейства и домакинства, чиито щети тепърва ще се изчисляват. Правим всичко възможно да помагаме на нашите съграждани. Създадохме кризисен център, в който преминаха повече от 150 души, които се нуждаеха от подслон и храна. Някои в момента са настанени в приюта към храм „Света Троица“, а други у роднини и приятели. До настоящия момент имаме подадени 740 заявления за нанесени щети след наводнението.
След направените обходи и съставени констативни протоколи от назначените комисии се установиха 16 срутени сгради, 28 опасни, 25 за укрепване, а за 20 няма окончателно становище на инженер – конструктори. Сред пострадалите общински обекти при наводнението са пътищата към местността Гаази баба, към стадион „Дружба“, 8 улици, 2 детски градини, 1 ясла, 5 училища, ДКЦ II, както и обекти, които са недвижими културни ценности – къщата музей „Адриана Будевска“ и къщата на Вида и Димитър Василеви. Освен това от наводнението пострада и съществуващата бетонова корекция на коритото на река Добричка и дере „Сердика“ с прилежащите водостоци.
Предстои изготвянето на количествено-стойностни сметки за възстановителните строително-монтажни работи за обектите. Както сами забелязвате, имаме много обекти, които пострадаха сериозно при наводнението и предстои тепърва изчисляване на щетите. Оценките за щетите върху частните жилищни сгради се изготвят и ще приключат в периода до 20 юли. До момента има 42 броя молби за настаняване на общо 155 души. Комисията, която назначих, обработва данните. Осъществи се пълна проверка на инсталации и подготовка от страна на общинското дружество „Жилфонд-инвест“ на боксониери, в които от днес започва настаняване на най-засегнатите граждани.
Тъй като нашият общински жилищен фонд е ограничен, предложихме на различните дарителски организации с набраните средства да се потърси възможност за закупуване на сглобяеми къщи за собствениците на имоти със срутени или премахнати сгради, където може. Застрахователите направиха своите огледи, както в частните, така и в публичните сгради, но все още няма обявени окончателни решения.
– Каква помощ очаквате от правителствената междуведомствена комисия?
– Най-важното беше да се работи по възстановяване на трафопостове и помпени станции, за да се отводняват терените и сградите. Трябваше време, а хората очакваха веднага подкрепа и това ги измъчи. В такива моменти се взимат решения с приоритет, което трудно се приема от пострадалите. Хората в мъката и стреса си търсиха някого за отдушник на напрежението, но по-късно всички осъзнаваха, че зад природното бедствие стоят много нерешени проблеми, включително личната подготовка и нагласа. Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет работи на основата на приет правилник, в който точно са посочени обстоятелствата, максималния размер на обезщетения при бедствия и аварии. След пълните описи на щетите, ще последва оценка и подготовка на пакет от документи за комисията.
– Каква е оценката Ви за реакцията на държавата при бедствието в Добрич?
– Не можеш да чакаш на някой друг в такъв момент. Като кмет поех пълна координация на всички служби /включително държавни/. С техните ръководители действахме в синхрон. Посетиха ни министър-председателят Пламен Орешарски, вицепремиерът Цветлин Йовчев, главен комисар на „Пожарна безопасност“ Николай Николов, министърът на отбраната Ангел Найденов. На място в Добрич дойдоха президентът Росен Плевнелиев и еврокомисарят Кристалина Георгиева. Изключителна подкрепа в аварийно-възстановителните работи получихме от армията.
– Пред какви трудности е изправена още общината и как се отразява на нормалната работа, нестабилната политическа ситуация и новите избори? Стана ли ясна методиката, по която общините ще могат да определят такса „Смет“?
– Съгласно измененията в Закона за местните данъци и такси от 1 януари 2015 г. общините трябва да разработят нова методика за определяне на план-сметката за такса смет, съобразена с изискванията на бизнеса. Таксата да се заплаща съобразно генерираното количество отпадък, а не на данъчна основа. Специално в община град Добрич това изискване е съобразено и всички юридически лица, фирми, бюджетни организации заплащат точно според количеството в зависимост от заявените съдове за ползване от тях. Остава проблемът при населението, където на този етап все още не е приложено изискването за заплащане в зависимост от количеството генерирани отпадъци. Работната група на Министерството на финансите и Националното сдружение на общините подготви методика в три варианта за изчисляване на таксата битови отпадъци според количеството, която предстои да бъде одобрена. Трудности ще има във връзка с изработване на нов софтуер и избора на варианти от общинските съвети.
Новата методика изисква достатъчно време за прилагането й и затова ГЕРБ внесе законопроект, в който срокът да бъде удължен до 1 януари 2016 г. Сроковете, които са определени за нови парламентарни избори, според мен не са проблем за срочното приемане на бюджета за 2015 г., тъй като общините имат 3-годишна прогноза, одобрена от общинските съвети и в момента тече подготовка за проектобюджетите за 2015 г.
– Добрич е от общините, изпълняващи проекти по оперативни програми. Къде и кои са слабите моменти на завършващия програмен период и какво вповече ще има за общините в новия? Кога очаквате да стартират програмите?
– Община Добрич действително е между активните общини, които кандидатстват и договарят проекти почти по всички възможни източници за привличане на финансиране. Смело можем да заявим, че натрупахме през тези седем години доста практически опит и експертен капацитет. Предходният период започна слабо, неясно. Създаде се известен момент на хаос, на липса на коoрдинация и информация при отваряне на първите схеми, разработване на проекти и кандидатстване.
Имаше много неясноти, пропуски в законодателството. През целия период управляващите органи променяха указанията за изпълнение и управление на проекти и въпреки това към днешна дата можем да кажем, че поне по някои оперативни програми, например „Регионално развитие“, има известен добър синхрон с управляващия орган. Най-големият проблем за Община Добрич е все още нерешения въпрос с водния цикъл, който, без да звучи помпозно, е най-стратегическият проект за града. Защото освен че ще реши сериозно проблеми, свързани с водоснабдяването, е предпоставка за бъдещи проекти за рехабилитация на улична мрежа и междублоковите пространства.
И ето, току-що дефинирахме най-големия проблем, липсата на интегрираност и синхрон между оперативните програми и ситуация, в която можеш да имаш проект за улици, а да нямаш за подземни комуникации. Подготовката за настоящия програмен период започна преди повече от 2 години с изработване на интегрираните планове за градско възстановяване и развитие. И с огромните очаквания, че дефинираният по-горе проблем ще бъде решен и ще кандидатстваме с интегрирани проекти по различните оперативни програми. Очаквахме закон за управление на еврофондовете.
Това обаче не се оправда, въпреки десетките становища, писма и коментари на НСОРБ към управляващите органи. Не само това, но и решението за ПИП „Растеж за устойчиво развитие“ по бюджета на държавата се оказа неудачен: създаде политически конфронтации и не се приложи ясно, открито и прозрачно, което породи недоверие и напрежение в общините.
Очакваме все пак Брюксел да упражни правилата за гарантиране съответствието на оперативните програми със стратегията на ЕС за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж: да накара българските власти да спазят принципа за тематична концентрация на Европейския социален и инвестиционен фонд. Новите програми едва ли ще решат проблемите на общините, но ще бъдат със сигурност инструмент за устойчиво развитие и политики.
Източник: standartnews.com