На 27 февруари 2014г. в хотел Рамада София се проведе семинар на тема „Деинституционализация чрез предоставяне на услуги в общността. Използване на европейските фондове за предоставяне на качествена грижа“. Семинарът се организира от Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ съвместно с Европейската експертна група за прехода от институционална грижа към грижа в общността. Мероприятието е част от серия семинари, организирани от правителствата на държавите-членки през 2013-2014г. с подкрепата на Европейската експертна група, както и Европейската комисия. Представители на Национален алианс за социална отговорност участваха в семинара и работните групи към него.
Нищо не може да бъде твърде скъпо, когато става дума за човека
Приветствени думи към присъстващите – представители на Европейска комисия, на Европейската експертна група, заместник-министри и експерти от Министерство на труда и социалната политика, Министерство на здравеопазването, НСОРБ, АСП, неправителствени организации и доставчици на услуги, отправи г-жа Даниела Бобева, вицепремиер по икономическото развитие. Тя посочи, че „в името на децата правителството има желание да направи всичко, което е необходимо.“ Деинституционализацията е постоянен политически ангажимент на всички правителства съгласно разработените Национална стратегия за деинституционализация в България, Плана за действие към нея и новоприетата Национална стратегия за дългосрочна грижа, посочи г-жа Бобева. Тези ангажименти на българската социална политика са в съответствие и с водещите приоритети на ЕС и специалните препоръки към България за 2013г., касаещи подобряване достъпа до услуги. Проблематиката за деинституционализацията има остър социален характер и често се политизира заради необходимите средства за нейното изпълнение, но „нищо не може да бъде твърде скъпо, когато става дума за човека, и специално за деца,“ подчерта категорично вицепремиерът.
Широк консенсус и ангажираност на всички заинтересовани
Оценка и основните предизвикателства на текущата реформа по деинституционализация направи г-жа Росица Янкова, зам.-министър на труда и социалната политика. Основният извод от изминалия програмен период е необходимостта от максимално ефективно използване на средствата, за да се постигне по-голяма резултатност и да се даде възможност за по-достойно бъдеще на хората, посочи г-жа Янкова. Трайна е тенденцията за намаляване на деца в институциите през последните години, стана ясно от направената оценка и реализирани проекти в процеса на деинституционализация. Целта на Националната стратегия за деинституционализация е в срок от 15 години да бъдат закрити всички институции за деца. Г-жа Янкова посочи като основни предизвикателства за новия програмен период финансирането на съществуващите и нови модели на услуги, задълбочаване на координацията и комуникацията с местните власти и междуведомствената координация, разработване на модел за предоставяне на интегрирани услуги за деца, децентрализация на услугите и промяна на обществените нагласи по отношение на деинституционализацията. Тя направи оценка и на предстоящата деинституционализация за възрастни и хора с увреждания съгласно Стратегията за дългосрочна грижа, където също бяха отбелязани сериозни предизвикателства като недостатъчен в момента брой на услуги за хора с увреждания и тяхното неравномерно разпределение на територията на страната. „Деинституционализацията като процес се нуждае от широк консенсус и ангажираност на всички заинтересовани страни,“ посочи зам.-министър Янкова и изрази надежда, че провежданият форум е стъпка към постигане на този консенсус.
Затворени ли са „входовете“ към институциите за деца?
Един от основните проекти в процеса на деинституционализацията – „ПОСОКА: семейство“, представи проф. д-р Чавдар Славов, заместник-министър на здравеопазването и г-жа Анна Темелкова, ръководител на проекта, МЗ. Беше изрично подчертано, че деинституционализацията не е дерегулация. Проектът работи за закриване на домовете за медико-социални грижи за деца до 3 г., като целта е до 8 години всички ДМДСГ да бъдат закрити. В момента проектът се реализира пилотно в 8 общини, от които в община Монтана вече няма нито едно дете настанено в институция.
Необходим е ясен механизъм на финансиране
Г-н Венцислав Петров, представител на Европейската комисия, отговорник политики към Генерална дирекция „Заетост, социални въпроси и приобщаване“ беше следващият лектор. Той посочи, че деинституционализацията е най-значимата социална реформа в България. До момента деинституционализацията е подкрепена финансово от ЕК с повече от 100 млн.лв., стана ясно от неговото изказване. България може да се гордее със стратегическите си документи, посочи той, и добави, че много други сектори нямат подобни стратегии. Необходимите следващи мерки са нормативни и структурни промени, обучение на социалните работници, инвестиции във физическата инфраструктура, индивидуализиране на оценките за всяко дете, допълни г-н Петров. Основното предизвикателство според него се крие в очакванията европейските фондове да покрият всички услуги. Тези очаквания са нереалистични и в момента липсва ясен механизъм на финансиране, което означава, че трябва да се въведат конструктивни мерки и да се развива диалог в тази посока.
Деинституционализацията е общоевропейски проблем и Европа има визия за промяна с фокус правата на хората
Вниманието на аудиторията грабна представителят на Европейската експертна група по въпросите на прехода от институционална грижа към грижа в общността – г-н Жан-Клод Легран, който също е съпредседател и старши регионален съветник „Детска закрила“, регионален офис на УНИЦЕФ за Централна и Източна Европа. Той посочи, че деинституционализацията е общоевропейски проблем, защото десетки хиляди хора в цяла Европа живеят в институции. Тенденцията за деинституционализация в Европа е насочена към личностно-ориентиран подход, чрез който да се помогне на хората в институциите да разгърнат своя потенциал и този подход е в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Досегашната система е игнорирала правата на хората, посочи г-н Легран. В Европа вече има визия за промяна, ЕК има водеща роля в подкрепата не само на хората в нужда, но и на правителствата да постигнат тази промяна. Експертната група има ключова роля при дефиниране на целите и стратегиите на ЕК за социално включване. България има най-амбициозната програма за деинституционализация в цяла Европа, изрично подчерта г-н Легран. И това прави страната и социалните процеси в нея изключително уникални. „Ако успеем тук, ще успеем навсякъде!“ посочи въодушевено експертът. „България е много важна за цяла Европа, защото тук говорим за изграждане и установяване на модел,“ завърши той.
Необходими са инвестиции в хората
Положителната насока на представяне продължи с г-жа Джорджет Мълхеър, изпълнителен директор на „Лумос“. Тя изрази удовлетворението си да види прогрес на деинституционализацията в България и надеждата си, че в България скоро няма да има заключени в институциите деца. Основната посока на развитие в бъдеще е новоизградените сгради да започнат да се пълнят със съдържание, защото парите трябва да се инвестират основно в хората, а не в материалната база.
Централизираният модел е проблем
След г-жа Мълхеър, позитивното отношение и нагласа на цялата аудитория бе рязко сринато от г-жа Цветенка Хаджиева, заместник-кмет на Община Луковит и представител на Националното сдружение на общините в Р България. Тя заяви изключителното си разочарование, че много малко от експертите изобщо споменават общините в процеса на деинституционализация у нас, а общините са основния доставчик на услуги и основната тежест по реализация на деинституционализацията е точно при тях. Сред основните проблеми за общините е липсата на ясна комуникация между местните власти и правителството, централизираният модел на деинституционализацията, натиск за постигане на затваряне на институции на всяка цена. Трудности предизвиква и бюджетното обезпечаване на услугите от общинските бюджети, а недостатъчното финансиране води до по-ниско качество на услугите като цяло. Основната й препоръка бе за по-широко съобразяване на Националните стратегии с вече съществуващите общински и областни социални стратегии, които реално отразяват нуждите и спецификите на регионите, повече комуникация, включително и между самите общини и отговорните институции, за да се създаде реално устойчив процес не само на деинституционализация, но и на качествена грижа.
Закон за социалните услуги с фокус качество, резултати и социално въздействие
Идеите за сформирането на Коалиция „Детство 2025“ бяха представени от г-жа Галина Маркова, ръководител, Ноу-хау център за алтернативна грижа за деца, Нов Български университет. Целите на коалицията са пълно закриване на институциите за деца у нас до 2025 г., цялостна трансформация на отношенията в системата за детска грижа, стремеж за настаняване в семейна или близка до семейната среда на всяко дете, засилена комуникация на всички нива, което води до бързо идентифициране на рисковете. Сред препоръките на коалицията бяха развиване на принципи за услуги, в които парите да следват детето, новите услуги да не стават нови институции, спешно въвеждане на Закон за социалните услуги, включващ индикатори за качество с оглед резултати, а не вложени средства, анализ на социалното въздействие от услугите, съставяне на Закон за детето и семейството.
Значимостта на превенцията
Представителят на УНИЦЕФ за България, г-жа Таня Радочай, приключи първият встъпителен панел от изказвания. Тя посочи, че е много важно да бъдат научени уроците от изминалите процеси по деинституционализацията до момента и да се помисли за следващите стъпки в тази посока. Според нея приоритетни трябва да станат мерките за превенция на изоставянето, координация между отговорните заинтересовани страни, цялостна промяна на отношението и зачитане на правата на децата.
Деинституционализацията за възрастни – с право на избор
Вторият панел на семинара прехвърли темата за деинституционализация на грижите за деца към деинституционализацията на възрастни. Основните насоки представи г-н Джон Еванс, председател на Европейската мрежа за независим живот (ENIL). Той развълнува всички изключително много с признанието, че лично е изпитал деинституционализацията и иска да сподели личния си опит от напускане на институция – това е променило живота му по възможно най-добрия начин. Той препоръча услугите да се насочат към повече грижи в общността и по-активно прилагане на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Живот в общността е много по-включващ модел и помага за по-добро качество не само на услугите, но и на живота на хората. Хората трябва да вземат самостоятелни решения за живота си и всеки да има възможност за независим живот въпреки увреждането си, завърши изказването си той.
Услугите в общността – по-нисък разход, по-висок ефект
Думата отново взе г-жа Мълхеър от „Лумос“. Тя направи анализ на процеса на деинституционализация до момента, като акцентира върху някои проблеми и възможни решения. Бяха дадени примери за използване на общите европейски насоки и бяха демонстрирани примери на финансовата ефективност от предоставяне на услуги в общността за деца, напуснали специализираните институции. Основният извод, който бе направен, бе, че е много по-финансово ефективно да се инвестират средства в услуги в общността и превенция, с което услугите стават по-ефективни и резултатни за обществото като цяло. Основният принцип, който трябва да се следва не е за по-малък размер на инвестициите, а тяхното по-добро и целево оползотворяване, посочи г-жа Мълхеър.
Резултатите – нов фокус в оперативните програми
Финансовата тема бе продължена от г-жа Наталия Ефремова, главен директор на главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ и ръководител на УО на ОПРЧР. Постигнатите до момента резултати са положителни, посочи тя, и предпоставка за успешно изпълнение и приключване на процеса. Поети са ясни ангажименти, сформирани са експертни механизми, реализирано е обучение на социалните работници, подобрена е координацията и комуникацията, затворен е входа към ДМСГД, изброи тя част от постиженията на деинституционализацията у нас. Логиката на новата ОПРЧР няма да е в проектната документация, а в измерване на резултатите, акцентира тя в представянето на насоките за новия програмен период. Предвидено е участие на общините в управлението на процеса като основен доставчик на социални услуги и ще бъдат ключов фактор при вземането на решения, допълни още тя. Новата ОПРЧР включва пакет от мерки за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване и има по-голямо финансиране в сравнение с предходния програмен период. ОПРЧР също включва мерки за продължаване на деинституционализацията на грижите за деца, като предстои и стартиране на деинституционализация за възрастни и хора с увреждания. Беше посочена тенденцията за развитие на интегрирани услуги, осигуряване на комплексна подкрепа на семейства, които полагат грижи за възрастни и хора с увреждания, и разработване на нови услуги за различни целеви групи. В заключение г-жа Ефремова посочи, че водещ трябва да е интереса на децата и възрастните, а трудностите в процеса трябва да се преодоляват със съпричастност от всички страни.
Деинституционализацията е приоритет в новия Програмен период
Темата за новия подход при програмирането на Европейските структурни фондове през програмния период 2014-2020г. продължи г-н Венцислав Петров, ЕК. Деинституционализацията е приоритет за финансиране на ЕК, включително нейната инфраструктура и услуги. Предварителни условия за стартиране на новите оперативни програми са изисквания за приети нормативни актове и законодателство, както и стратегически документи за развитие. По отношение на деинституционализацията България е изпълнила тези изисквания, информира той. Значително се разширява обхвата на целевите групи и дейностите по превенция, допълни г-н Петров.
Принципите на КООНПХУ водещи при реализиране на новите услуги
Последната презентация бе на г-жа Надя Шабани, Български център за нестопанско право. Съпрезентатори бяха г-жа Соня Владимирова, изпълнителен директор на БАЛИЗ и г-жа Валентина Христакиева, директор на Глобална инициатива в психиатрията. Основният фокус на тяхната презентация бе деинституционализацията на възрастни хора с увреждания. Бе представена стряскаща статистика за броя на възрастните с увреждания в институции у нас – 39304 са лицата с интелектуални увреждания, 75981 са диспансеризираните психично болни. В институциите обаче има само 11 хиляди места, включително има и „листа на чакащите“. Особено притеснително според г-жа Шабани е броят на поставените под запрещение – 85 % от хората в институции за възрастни с увреждания. Основните препоръки към деинституционализацията за възрастни е да се направи разлика от деинституционализацията за деца, да се приеме бързо законово разрешение относно запрещението, услугите да отговарят на принципите на КООНПХУ от самото им въвеждане, съставяне на национална хоризонтална стратегия, която да даде обща рамка за услугите у нас.
След презентациите участниците в семинара бяха разделени на работни групи кои обсъдиха как да бъде подобрено планирането, изпълнението и наблюдението на деинституционализацията на национално ниво през новия програмен период. Сред основните препоръки на работните групи бяха по-детайлно планиране, извършване на SWOT анализ, предвиждане на рискове в планирането, по-разширено участие на неправителствения сектор във вземането на решения, разработване на критерии за оценка на качеството на услугите чрез измерване удовлетвореността на потребителите, идентифициране на водещата роля на общините като доставчик на социални услуги и други.
В рамките на еднодневния семинар бяха изброени много от реализираните стъпки за деинституционализацията на деца до момента у нас и бяха отбелязани първите необходими стъпки за стартиране на деинституционализацията на възрастни и хора с увреждания. Бяха отчетени множество предизвикателство и бяха дадени някои възможни решения за тяхното преодоляване. Участниците се обединиха около мнението за необходимост от засилване на координацията между всички заинтересовани страни, желание за повишаване на ефективността и акцент върху качеството на услугите.
Национален алианс за социална отговорност и Европейската асоциация на доставчиците на услуги за хора с увреждания участват в процеса на деинституционализация в България от неговото иницииране. Изградената широка мрежа от доставчици на услуги, партньорството с общините и национални власти е важна част от необходимите ресурси за ефективно участие и влияние за усъвършенстването на този важен за България и Европа процес. НАСО ще продължи да подкрепя всички свои членове, участващи в реализацията на новите услуги по места, както и да осигурява възможности за диалог, комуникация, партньорства и намиране на ефективни решения за преодоляване на трудностите.