Димитрия Церова ръководи дирекция “Социални дейности“ в Община Пазарджик. Завършва Пловдивски университет с две специалности “Социални дейности и здравеопазване“  и „Предучилищна педагогика“, Магистър  „Психология „ и специализира една година  в Медицински университет -Пловдив. От 1996 г. започва работа в Домашен социален патронаж –Пазарджик, първоначално като социален работник ,а по-късно става  управител. Две години по-късно вече е назначена в отдел за работа с хора с увреждания/ХУСУ/ при ДСП-Пазарджик. От 2003 оглавява  отдел „ЗД“ при ДСП – Пазарджик, който ръководи до края на 2007г. Активно участва в Проект “Реформа за повишаване благосъстоянието на децата в България“, който поставя началото на социалната работа с деца  и семейства в риск в страната ни. През този период участва в работни групи към МТСП/НСОРБ като експерт в подготовката и създаването на нормативната база за закрила на детето/правилници и наредби, критерии и стандарти.  Работи по проекти касаещи превенция на насилието над деца и семейства в риск използвани за трафик и просия, трудова и сексуална експлоатация на деца и  младежи. През 2007 г. е поканена от кмета на общината Тодор Попов да стане член на неговият екип като заема длъжността Директор на дирекция “Социални дейности“, която оглавява и до днес вече 14години. През 2019 г. получава Юбилейна награда на НАСО“ за цялостен принос в развитието на националните партньорства, социалните политики и услуги в България“.

Г-жо Церова, благодарим Ви за възможността да разговаряме с Вас в качеството Ви на Директор на Дирекция “Социални дейности“в Община Пазарджик. В общинския бюджет за 2021 г. са заложени над 10 млн. лв. за социални дейности. Как ще бъдат изразходвани тези средства с цел подобряване на жизнения стандарт на хората от уязвими групи?

Община Пазарджик е един от първите носители на „Отличие за активна социално-отговорна политика и принос за социалното и Европейско развитие на България през 2013г от НАСО/ EАSPD, което е показател за доверието и опита, който имате в управлението на социалните дейности  и услуги. Ние сме едни от лидерите в национален мащаб по броя и качеството  на разкритите социални услуги за деца и семейства , за самотни възрастни хора и лица в неравностойно социално положение. За реализирането на дейностите и изпълнението на общинските и социалните политики към Дирекция “ Социални дейности„  функционират над 75 социални обекта. Това са два Дома за стари хора, Центрове за социална рехабилитация на възрастни с и без увреждания в град Пазарджик и изнесени такива в близките села, ЦСРИ за лица с онкологични и зрителни увреждания и ЦНСТ за лица с  психични проблеми и деменция, за деца и младежи с и без родители ЦНСТ за деца с тежки физически и ментални проблеми, Дневен център за деца с увреждания със седмична грижа, Защитени и Наблюдавани жилища, ЦСРИ за лица напускащи местата за лишаване от свобода ,обществени трапезарии  и други услуги .

За тяхната издръжка през финансиране от държавата като държавно-делегирани дейности Общината  разпределя годишно над 7  202 050 лв. а заетите в тези услуги, помощен персонал и специалисти са 384 лица  ,които полагат грижи за 785 потребители. Общината е лидер и в предоставянето на социални услуги и приобщаваща грижа за възрастни и самотно живеещи  хора, както и за лица с увреждания в семейна среда. На територията на община Пазарджик и 31 села към нея са разкрити и развиват активна социална дейност 42 Клуба на пенсионера, Клубове на инвалидите/3 броя/, Клуб на слепите и глухите, Клуб на учителя, Клуб на диабетика, Клуб на военно-инвалидите от войните, Съюз на офицерите и сержантите от резерва, Арменски клуб и др. Всички те се финансират и издържат от общинският бюджет.

Общинското ръководство осигурява помещенията и оборудването, както и режийните разходи по издръжката им. В тези социални средища се развива активна културна и творческа дейност, създават се певчески групи, ансамбли и занимания по интереси. Това е изключително важно перо в общинският бюджет, но от друга страна кара възрастните хора да се чувстват приобщени и обгрижени, достойно изживяващи старините си.

Кое е характерно за  работата по развитие на социалните услуги в Община Пазарджик? Очаква ли се разкриването на нови услуги през 2021г и каква е тяхната социална значимост и обхват?

Община Пазарджик има отлично изградена и структурирана мрежа от социални услуги  за хора в неравностойно социално положение ,като през последните  години са разкрити над 14 нови социални услуги. Обхванати са всички рискови групи и нуждаещи се лица от подкрепа. През  изминалият програмен период насочихме усилията си в разкриване на нови, иновативни  и между секторни услуги ,които предлагат комбинирана социално-здравна и образователна  услуга за нуждаещите се. Такъв е Центърът за социално включване и развитие ,изграден с помощ от Европейският социален фонд, в който се помещава детска градина „Явор“, кабинети на психолог, гинеколог, детски зъболекар, рехабилитатор и логопед. През този Център до момента са преминали 1648 потребители/семейства и деца в риск/, ползващи услуги „Подкрепа на дейности по превенция на заболяванията“, “Майчино и детско здравеопазване“ ,Семейно консултиране и подкрепа“ ,Психологическо консултиране и подкрепа за настоящи и бъдещи родители“ ,“Лятно училище“ “Ранна интервенция на заболяванията при деца с увреждания“.

По ОПРР и съпътстващи мерки по ОПРЧР започваме реализацията на проект  Център за работа с деца на улицата и Приют за възрастни, социално занемарени скитащи и безпризорни лица. Ще бъдат изградени и оборудвани нови сгради, където ще можем да предоставяме подкрепа на тези лица от обучени специалисти и персонал.

Разкажете ни за политиките и дейностите на община Пазарджик, реализирани в подкрепа за хората с увреждания. Успявате ли да намерите своето място в стремежа за  осигуряване на повече заетост?

С влизането в сила на новото законодателство и ЗСУ ,започна и прилагането на подкрепа за лица в тежко здравословно състояние и техните семейства  по Механизма за лична помощ. Към месец април 2021г броят на Личните асистенти назначени на трудов договор с община Пазарджик е 438 лица ,които полагат грижи за 624 потребители с тежки увреждания. От  месец март тази година предоставяме и  новата социална услуга “Асистентска подкрепа“ за общо 38  асистенти  и потребители .

Община Пазарджик беше първата в областта, кандидатствала и спечелила  проект“ Патронажна грижа“, по който в домашна среда се полагат грижи за 243  потребители от 40 домашни помощници .Проекта обхващаше град Пазарджик и всичките 31 села в общината.  В епидемиологична обстановка във връзка с COVID-19, когато почти всички институции минаха на дистанционна работа, а здравните служби и кабинети бяха препълнени, домашните помощници не напуснаха своя пост и посещаваха домовете на самотно живеещи възрастни хора, разнасяйки хранителни продукти ,лекарства и предлагайки помощ и подкрепа за тях. Първата фаза на проекта приключи успешно, а сега подготвяме ново предложение за предоставяне на “Патронажна грижа +” за още една година, защото това наистина е изключително необходима услуга в пандемичната обстановка, в която се намираме.

На какъв етап е достигнал процеса на деинституционализация  на услугите за деца и възрастни в община Пазарджик? Какво предстои да се случи в тази посока  през настоящата и следващите години?

Нашата община беше една от 10 пилотни общини обхванати по  реализацията на проект “Реформа за повишаване благосъстоянието на децата в България“, по който бяха изградени първите 10 КСУДС в страната. В тези Комплекси за първи път започнаха да се предлагат социални услуги за защита правата на децата ,които са жертви на насилие и психически тормоз.   По-късно в КСУДС –Пазарджик се откри първата в страната “Синя стая“ ,след съвместен проект на  ИСДП/КСУДС/ОЗД и фондация “Ничии деца“-Полша. Това е специално оборудвана стая,  в която при щадящи условия се правят разпити от експерти на деца –жертви на насилие. Тази добра практика вече се мултиплицира в почти всички големи КСУДС в страната ,като се работи съвместно със съдебните органи и полицията.

В първата фаза на  изпълнение на Националната стратегия за дейнституционализация на деца настанени в социални домове/ДМСГД/, беше закрит единственият такъв Дом в общината, като децата бяха изведени в Приемни семейства, осиновени или настанени в резидентен тип услуга ,които предлагат близка до семейната среда за  отглеждане и възпитание. Бяха изградени 4 Центъра за настаняване от семеен тип /, в които се настаняват деца и младежи до 18г без родители или  с непълни семейства и деца с тежки увреждания. През новия програмен период ни предстои  и деинституционализацията на Домовете за стари хора, които ще бъдат закрити и ще преминем на подобен тип грижа в близка до семейната среда от типа на ЦНСТ за възрастни хора. Към момента нашите два Дома за стари хора предлагат добри условия за живот, отговарящи на критериите и стандартите за социалните услуги и този процес ще започне на по-късен етап, след като се закрият рисковите специализирани институции.

От позицията на опита, който имате, какво  бихте споделили и предложили на държавните институции, общините и всички работещи в социалния сектор?

По отношение на експертизата и заплащането на служителите, мога да кажа, че работата, която се върши в  социалната сфера е тежка, изисква много спокойствие и струва много изхабени нерви и професионални заболявания, защото се работи с рискови социални групи, болни и възрастни хора, деца с тежки увреждания, лица със зависимости и такива, които са жертви на насилие и тормоз. Никой от служителите ми не излезе в отпуск по време на пандемията, защото това означаваше да оставим болните и възрастните хора от домовете и децата с увреждания без грижа. Затова аз много често казвам, че да си социален работник е призвание – или го правиш с душа и сърце, или не издържаш на стреса и напрежението и напускаш. В този смисъл, каквато и материална база да създаваме, ако нямаме достатъчно добре подготвени и мотивирани кадри, всички усилия ще бъдат напразни. Необходимо е в национален мащаб да се инвестира в обучение и надграждане, в подобряване системата на заплащане на работещите в социалната сфера, защото само това ще гарантира и мотивира младите хора да работят при нас. Те трябва да имат самочувствието, че са полезни и ценени в обществото.

По отношение на управлението на социалните услуги припомням, че още от 2003 г. общината има добра практика в делегирането на СУ на външни доставчици, а сега над 80% от действащите услуги се управляват от НПО на базата на договорни отношения и след проведен конкурс по ЗСП и ЗСУ. Някои общини не смеят да делегират права на външен доставчик опасявайки се от злоупотреби. С удоволствие мога да споделя, че през всичките тези години сме работили отлично с НПО сектора ,като общината упражнява своите функции на ежемесечен контрол върху изразходваните публични средства.

Предвид застаряващото население на България и емиграцията на млади хора оставящи възрастните си родители без грижа,  е необходимо да се разкриват нови услуги за тази целева група , които да им помогнат да изживяват старините си достойно. Необходими са нови форми на подпомагане за младите, неопитни семейства с липса на достатъчно финансова стабилност за отглеждане и възпитание на децата си с цел-превенция на изоставянето. Приемната грижа да бъде последен вариант за извеждане на дете от семейството/ или самотната майка/ и първо да се опитаме да помогнем детето да остане в семейна среда, а за това са нужни нови и по-гъвкави механизми за подпомагане.

По отношение на подпомагането на лицата с увреждания е крайно време да започнем да оценяваме съхранения капацитет за развитие и трудова дейност, а не загубата на трудоспособността. Отиваш в ТЕЛК и вече си „инвалид„ с определена група за увреждане, след което влизаш в системата за социално подпомагане и така това продължава безкрайно. А защо в тези комисии да няма експерти, които да оценяват оставащия капацитет извън заболяването, да преценят с каква трудова заетост може да се справи конкретният човек, да го насърчат да се включи в такава според възможностите си. Тук е мястото да се помисли и за стимулиране и разкриване при облекчени условия на социални предприятия за хора с увреждания.

Всички, които ме познават знаят, че обичам работата си и държа на екипността и доверието, на професионализма и желанието да учиш и да надграждаш постигнатото. За да управляваш една от най-тежките системи в дадена община трябва да имаш опит, знания и след като си доказал ,че можеш, да ти бъде гласувано доверие за това. Благодаря за доверието на ръководството  на общината, на моите служители, на семейството ми за търпението.