В годината на своя 14-и рожден ден ХобиСклуб спечели още един проект, който разработи съвместно с Регионален исторически музей – Добрич. Средствата по проекта са осигурени от Община град Добрич. Благодарение на благородната подкрепа и на двете институции 50 човека в неравностойно положение успяха да се докоснат до природата и историята на това прекрасно кътче от България.
Ръководителят на проекта Иван Тодоров и музейният специалист Ивелина Романова осъществиха идеална организация при реализирането на проекта. По програма бе предвидено посещението на Информационен център „Калиакра”, Зелен образователен център в Шабла и Археологически парк „Дуранкулак”. Пътуването до първата дестинация бе съпроводено с любопитни факти за растителния и животински свят в Добруджа, разказани от Ивето, както заобичаха да я наричат клубяните.
В Информационен Център „Калиакра” ни посрещна радушно Елена Урумчева, която бе дошла в свободния си ден, за да ни разкрие красотата на Добруджанската степ и нейните обитатели. Тъй като една част от групата бяха незрящи хора, за тях бе интересно да чуят как разговарят делфините и как пеят птиците на Добруджа и тези, пристигнали от далечни места, за да потърсят убежище, да създадат поколение, да запълнят своя хранителен запас и отново да полетят на есен към топлите страни. Тя сподели, че центърът е посещаван от много деца и за тях са подготвени интерактивни модули и забавни игри. За нас – големите също бе любопитно да узнаем как се подрежда една редица от кубове, на които са показани животни и растения. Увлекателната беседа ни помогна да се слеем с природата и да почувстваме нейната красота и величие. Много бързо се сприятелихме с Елена и като че ни се искаше да поостанем още малко, но времето ни пришпорваше, а и любопитството надделяваше. Разделихме се, като си взехме безплатни рекламни материали, за да покажем на близките си, някои от които не живеят вече в България, красотата на родното място.
Изпитахме чувство на гордост и лекота, все едно и ние се реем свободно с птиците в небесните простори, защото маршрутът ни водеше по пътя на Виа Понтика, или пътят на миграция на птиците.
Второто място, което посетихме бе Зелен център в град Шабла. На входа ни посрещна с усмивка Даниела Тодорова – ръководител на центъра. Тя също бе дошла специално за нас, в свободния си ден.
Влязохме в зала, в която имаше голям монитор и седнахме на подредените за нас столове. Диана ни разказа как от едно пустеещо място, буквално от руините, е издигнат центърът. Благодарение на средства по програма е устроен в място за постоянно наблюдение на водните огледала в района, място за временни изложби, място за работа и забавление за малки и големи. Научихме, че центърът разполага също с много добра екипировка за скаутски лагери и за наблюдение на птиците.
С помощта на модерна техника гледахме филм за животинския свят, който обитава трите водни басейна на езерата: Шабленско, Дуранкулашко и Тузленско. Филмът ни пресъздаде картина на четири сезона, през които можахме да се запознаем с животинския свят, който живее или пристига на това място, за да намери подслон и храна. Впечатли ни и музиката, която засили въздействието от филма. Гледахме и кратка презентация за Археологически парк Дуранкулак. В залата имаше експонирани и останки от праисторическия период на Дуранкулак. Ивелина Романова ни запозна подробно с тях и ни въведе в дебрите на най-древната история на нашия роден край. В лицето на Диана, ХобиСклуб намери приятел, който вече с натрупания си опит в писане и реализиране на проекти, би помогнал в бъдеще.
От тук поехме към Големият остров в Дуранкулашкото езеро. Автобусът на „Радилов и синове” ни спря на съвършено нов паркинг и от там поехме пеш до непознатият остров, който бе съхранил историята на много култури, етноси, цивилизации и има заслугата да бъде обект, опазван под егидата на ЮНЕСКО. Отвсякъде ни огласяше птичия хор и звуците на блатната растителност, задвижвана от езерния бриз. Изпълнени с романтични чувства, а също и с голямо вълнение очаквахме, да отидем на острова и от близо да се запознаем със свидетелствата, оставени от нашите предци, живели някога на това неповторимо място. За съжаление не можахме да преминем от сушата на острова, защото след новопостроения мост имаше едно разстояние около 3 метра, което беше във вода и ограничи достъпа ни. Това до известна степен ни огорчи, но Ивето съумя да запълни тази празнота, като ни събра на сянка и започна увлекателен разказ. Тя ни върна милиони години назад, за да си представим едно море, което е образувало Добруджанското плато. Добихме представа как е изглеждала Добруджа преди 8000 години, какъв е бил климатът и растителността, какви животни е имало тогава, как са живели хората, с какво са се изхранвали. Оказа се, че това са били първите земеделци по тези места, които са достигнали до много висок стадий на развитие. Разбрахме, че това е най-старата протоцивилизация в света. Научихме къде точно се намира най-старият и най-големият праисторически некропол в света, къде се е намирал построеният през 5 хил. пр. Хр. град с просторни жилища, чиито основи са били от камък и които са оформили първата каменна архитектура в Континентална Европа. Останахме удивени, че в едно от погребенията е намерена златна спирала, която е най-старото обработено злато в света. Впечатли ни и фактът, че тук се намира и единственият пещерен храм в Европа на Великата Богиня-Майка Кибела. Животът на това място е прекъснал в края на Х век и никога не се е възродил наново, но натрупаната енергия се усеща и днес.
Въпреки, че преходът за хора в неравностойно положение не бе лек, никой не почувства умора, толкова бяхме превъзбудени от разказаното, видяното, и преживяното, че преминахме по обратния път към автобуса с приповдигнато настроение. От едната страна се ширеха житата, а от друга зеленината ,обграждаща като лавров венец езерото, в което е съхранена най-древната история на Добруджа.
Радваме се, че сред нас бе и Рада Въртунинска, която ни разказа за бунта на дуранкулашките селяни срещу десятъка от 1900 г. Малко хора знаят, че това е първият селски бунт в Югоизточна Европа. Еуфорията продължи и на връщане. По микрофона в автобуса се чуха музикални и поетични поздравления по случай 14-тият рожден ден на ХобиСклуб. Ето как завърши един успешен проект на ХобиСклуб, благодарение на подадената ръка на институции и приятели.

Автор: Иван Тодоров, ХобиСклуб