Соня Будева отскоро е част от Експерния съвет на НАСО. Доктор е по психология и доцент по социална работа, има 20-годишен професионален опит като преподавател във Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“ , практик и обучител. Ръководител и координатор е на международни социални проекти. Доц. д-р Будева е член на редица научни журита, редакционни колегии, организационни научни комитети, автор на монографии, учебници, статии, студии и доклади в областта на психологията и социалната работа.

Доц. Будева, отскоро сте част от екипа от експерти на НАСО. Каква е визията Ви за развитие на обученията на Алианса в посока повишаване на квалификацията и компетентностите на специалистите в социалните услуги?

Практиката на социалната работа се случва в контекста на бързо променящите се нужди и политики на общността, както и нови изследователски открития и теоретични разработки. Ученето през целия живот дава възможност на социалните работници непрекъснато да актуализират своите знания и умения, за да предоставят подходящи и ефективни услуги. Смятам, че е необходимо допълнително обучение и квалификация на практикуващите в социалната сфера в четири основни области – дигитални умения, иновации и предприемачество, професионална етика и специфични професионални умения, използвани в работния процес, с фокус към ефективната комуникация.

Уменията и знанията за комфортно и уверено навигиране, избор и взаимодействие с дигиталните технологии са от съществено значение в този технологичен свят. Напредъкът в технологиите насърчава развитието на нови начини за консултиране и подкрепа и получаване на обратна връзка от хората, които използват социални услуги. Практикуващите се нуждаят от съдействие, за да изпробват идеи и да прилагат нови методи за работа с хора.

Иновациите, креативността и предприемаческите умения се разглеждат като важни бъдещи умения за практика. Финансирането на иновации за нови начини за справяне със социалните проблеми доведе до развитие и трансформация на практиката. Предприемачеството съчетава бизнес нюх със социална мисия. Същевременно, предприемачеството и иновациите изискват поемане на известен риск от страна на практикуващите в социалната сфера, за да се разширят и наистина да се престъпят границите и традиционните подходи за предоставяне на социални услуги.

Сериозни дефицити в социалната сфера има и по отношение на професионалната етика. Не се познават етичните принципи и стандарти. Често етичните правила погрешно се разбират като правила, посочени в трудовото законодателство или квалификационните характеристики. В повечето случаи работещите в социалната сфера не получават необходимата подкрепа при решаване на етични дилеми, най-вече поради липсата на редовна и професионална супервизия.

Нерядко практикуващите в социалната сфера се изявават повече като чиновници, отколкото като помагащи професионалисти и една от важните причини е липсата на подходящи умения за общуване в работния процес. Комуникативните умения се пренебрегват за сметка на уменията за работа с документация. Не можем да отречем, че за това допринасят и бюрократичните изисквания от страна на държавата, но по този начин се губи основният фокус на помагащите професии – човекът, клиентът на услугата. Става въпрос за създаване на една специфична доверителна връзка, която се явява съществена част от очакваните резултати в помагащите професии.

Кои са основните предизвикателства, пред които са изправени работещите в социалната сфера в последните години и как могат да бъдат преодолени?

Въпреки огромния напредък през 20-ти век в увеличаването на продължителността на живота и разпространението на свободата и демокрацията, сериозните проблеми с бедността, влошаването на околната среда, дискриминацията и социалното неравенство продължават да съществуват и в 21-ви век. Професиите в социалната сфера трябва да участват в посрещането на голямото предизвикателство на нашето време – балансиране на икономическото развитие със социалната справедливост.
Социалната работа продължава да бъде невероятно предизвикателна професия – с високи нива на стрес на работното място, прекомерно натоварване с работни случаи, обременителни процедури и срокове.
Едно от най-значимите предизвикателства е концепцията за правене на повече с по-малко. Обхватът на отговорностите на социалните работници продължава да нараства, но броят на служителите не се променя, все още е налице недостиг на материална и техническа обезпеченост, лоши условия на труд, а възнагражденията, макар и с леко увеличение, съвсем не отговарят на положените усилия на практикуващите в социалната сфера.
Полезни стъпки, които могат да се предприемат са: редуциране на стреса и осигуряване на подкрепа за професионално развитие и благосъстояние на практикуващите, управляеми натоварвания с работни случаи, наемане на повече социални работници, гъвкава и дистанционна работа чрез подобрена технология, повече време за работа с клиентите, отколкото с документация, редовна супервизия и справедливо заплащане и кариера.

Работата на специалистите в социалната сфера е все още недооценена и непопулярна професия у нас. Какво е необходимо, за да се преобърнат тези погрешни нагласи?

Най-важните насоки и стъпки, за да стане социалната работа по-оценена и по-популярна, са свързани с промяна в мисленето и нагласите на обществото, управляващите и не на последно място, самите практикуващи в социалната сфера.
Необходимо е създаването на професионален синдикат на социалните работници, през който да започне регулиране на професията и лицензиране на социалните работници. По този начин самите практикуващи ще бъдат активни и ще участват в повишаването на собствения си имидж, защита на правата си и повишаване качеството на предоставяните услуги. Тази стъпка е обвързана с необходимостта от по-справедливо и по-сериозно повишаване на възнагражденията в сектора. Личното ми мнение е, че заплащането на социалните работници не трябва да бъде по-ниско от това на учителите и лекарите. Друг е въпросът, че и те не са заплатени достатъчно.

Ролята на медиите също не е маловажна за тази промяна. Усещането ми е, че създаденият медиен образ за практикуващите в социалната сфера, е крайно негативен. Журналистите, в желанието си да търсят сензации, сами създават този погрешен образ, като често представят невярна или непълна информация относно случаи с обществен интерес. Нерядко и самите управляващи демонстрират пасивност, когато трябва да защитят служителите си. Факт е, че както в други професии, така в социалната сфера има хора без професионални или морални качества, но също така е вярно, че поради някои неадекватни или остарели правила в системата, служителите не винаги могат да бъдат ефективни.

За лошия имидж и непопулярността на професията допринасят и някои погрешни политики, като например да бъдат назначавани в социалната сфера хора без необходимото, специфично за работата образование. Това предполагам води до намаляване на трайно безработните без висше образование, но води също така и да намаляване на качеството на предоставяните социални услуги, лош имидж и до непопулярност на професията.

Гражданите също трябва да преосмислят своите ценности и приоритети, защото не е нормално социални работници, лекари и учители да бъдат заплашвани и нападани, обиждани и малтретирани в работата си. Въпреки, че тези професии са и призвание, все пак трябва да помислим, че зад тях стоят хора, които трудно биха работили всеотдайно за благополучието на другите, ако самите те не получават уважение и признание. Може би тук е и ролята на законодателя, да помисли за промяна в някои нормативни документи, така че тези професионалисти да бъдат по-защитени.