Доц. Мария Илчева е преподавател във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ и директор на Института за перспективни научни изследвания към висшето учебно заведение. Обръщаме се към нея с актуални въпроси за бъдещето на социалните иновации и развитието на социалното предприемачество.

Доц. Илчева, каква е ролята на социалните иновации за подобряване на качеството на живот на потребителите на социални услуги и населението като цяло?

Социалните иновации се възприемат като бъдещето на социална Европа и като най-ефективния инструмент за справяне с нарастващите социални предизвикателства. Какво разбираме под социални иновации и защо те са важни за социалния сектор в България?
Социални иновации са всички инициативи които целят разрешаване на социални потребности и въпроси чрез иновативни средства. Също така това са нови идеи, продукти, услуги и модели, създадени и приложени за задоволяване на социални нужди, които създават нови социални взаимоотношения и сътрудничество. С други думи социалните иновации са добри за обществото и едновременно с това насърчават капацитета на обществото за действие. И още нещо – те активизират социалния капитал и създават социална добавена стойност за потребителите на социални услуги.

Моделите на социални иновации могат да възникват в различни сфери (здравеопазване, образование, социална интеграция, околна среда) и да се проявят в различни сектора (частен сектор, публичен сектор, неправителствени организации, неформална икономика). Важно е да се отчита факта, че най-успешните социални иновации включват повече от един сектор, както и адресират проблеми в различни сфери.

През 2021 г. Европейската комисия стартира план за действие за социалната икономика с цел повишаване на социалните инвестиции и на социалните иновации, както и увеличаване на потенциала на социалните предприятия да създават работни места, включително за лица, които са най-отдалечени от пазара на труда. Конкретно за България новата Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ за периода 2021- 2027 г. залага сериозен финансов ресурс за насърчаване и развитие на социалните иновации в България. Редица социални иновации се прилагат в инициативите за подкрепа на трудовата заетост на хора с увреждания, подобряване на достъпа до социалните услуги и засилване на индивидуалния фокус спрямо нуждите на хората, социалното фермерство и секторите, свързани с рециклиране и повторно използване на продукти.

Информационните технологии също насърчават приложението на социалните иновации, като имат водеща роля при стимулиране и прилагане на социални иновации в сферата на социалните услуги – центрове за заетост и услуги за деца, при които се използват методи на игровизация. Друга роля на социалните иновации са електронни приложения за включване и овластяване, както нараснало приложението на ИКТ устройства като лаптопи, смартфони, таблети и други за комуникация и предоставяне на услуги за социално включване.

Каква е визията Ви за успешно развитие на социалното предприемачество в България? Как може да бъде осигурена приемственост между пазара на труда и хората със специфични потребности?

Социалното предприемачество се утвърди като успешен модел за промяна на човешки животи, общности, природа, като свързва бизнес дейности с постигане на социално значими цели. В следващите 10 години секторите с най-висок потенциал за развитие на социалното предприемачество са свързани с развитие на така наречената сребърна икономика – услуги за активно остаряване в добро здраве (до 2050 г, един на всеки трима европейци ще бъде на възраст над 65 години). Вторият ключов сектор за социалното предприемачество са здравни и социални услуги с високо приложение на ИКТ – медицински роботи и телемедицина. Прогнозите показват, че социалните предприемачи ще имат ключова роля в публичните социални иновации при навлизането на концепцията за „умни градове“ и интернет на нещата (IoT). Все по-голяма скорост набират и споделените платформи и предприемачество свързано със социално инвестиране, както и цифрови платформи за трудова заетост.

Социалното предприемачество има нарастваща роля в улесняване достъпа до заетост и осигуряване на подкрепа за социалното включване на уязвими групи – младежи, лица с увреждания, лица с намалена трудоспособност и продължително безработни лица, като им се предоставя възможност за плавно включване на пазара на труда и участие в преходна и подкрепена заетост в социални предприятия, където да упражняват правото си на труд.
Нов модел на социално предприемачество, който набира скорост в България е създаването на електронни магазини и платформи за продажба на продукти с кауза и стоки със социална добавена стойност. Добра практика с висока социална добавена стойност е платформа „Дар пазар“, която дава възможност за продажба на продукти и услуги с кауза предложени от над 30 социални предприятия и неправителствени организации.

В България намира приложение един специфичен модел на социални предприятия – така наречените общински социални предприятия. В над 70 български общини са създадени и развиват дейност общински социални предприятия, ангажирани в сектор благоустройство, поддръжка на зелени системи и зони за обществено ползване, поддръжка на туристически обекти, социални услуги и услуги в дома и градината. Има и редица примери за социални предприятия за заетост на лица с увреждания, като много от тях действат и като специализирани предприятия за заетост.

Въпреки направените сериозни стъпки в правно регламентиране и политическо признаване на ролята на социалното предприемачество в България, като голямо предизвикателство за бъдещото развитие на този сектор остава популяризирането на социалния принос и социална добавена стойност от дейността на социалните предприятия и ефективна подкрепа за достъп до пазари.

Защо развиването на дигитални умения са важни за въвеждането на социални иновации и какви могат да бъдат последствията от недостига им при по-голяма част от населението у нас?

Дигиталната трансформация на икономиката и обществото са ключов фактор за цифровото бъдеще на Европа. Цифровите технологии променят живота на хората и в същото време отварят нови хоризонти за развитието на всички сектори и всички хора. Ключов фактор за дигитална трансформация на социалната икономика са политиките на Европейския съюз за зелена, цифрова и социална Европа. Въпреки сериозните инвестиции и поставянето на дигиталната трансформация във фокуса на европейските приоритети, то дигитализацията се характеризира с доста неравно разпределение по сектори и държави. България сериозно изостава от този процес, като категорична илюстрация на тази негативна тенденция е Индекс за навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото – DESI. България трайно заема последното 28-мо място в ЕС, като се задълбочава тенденцията за едно от най-ниските нива на дигитални умения в ЕС – в България населението с основни дигитални умения е 29% при средно 58% за ЕС. Друга сфера, в която България показва сериозно изоставане е по показател интеграция на дигитални технологии, където заемаме последно място. Въпреки, че с настъпване на глобалната здравна пандемия с Covid-19 през 2020 година се интензифицира онлайн обучението и онлайн търговията, то според индекса DESI за 2020 г, България запазва негативна тенденция за приложение на дигиталните технологии, като по отношение на онлайн пазаруване процента в България е 31% при средно ниво 71% за ЕС.

Основни предизвикателства за дигитална социална икономика в България са свързани с недостатъчните цифрови и дигитални умения. Особена важност придобиват комбинации от технически и социални умения, които правят превръщането на човешкия ресурс в най-ценния капитал за социалната икономика . Огромно предизвикателство за социалната икономика е тези технически умения да бъдат допълвани от така наречените „меки умения“, което изисква огромни инвестиции за обучения и развитие на нужните умения и компетенции. Друго огромно предизвикателство е свързано с недостатъчна връзка между социалната икономика и дигиталния сектор, което обяснява и слабото приложение на ИКТ в социалния сектор.

И накрая, не трябва да се пренебрегва факта, че разликите в знанията и технологиите обясняват повече от 60% от разликите в доходите и растежа на отделните държави. В същото време едно от сериозните предизвикателства пред социалната икономика е как да намали дигитално разделение в обществото. Редица експерти и анализатор потвърждават, че дигиталните умения са ключови в борбата с дигиталното изключване. Технологичните иновации трябва да вървят ръка за ръка със социалните иновации, и само по този начин ще се максимизира социалното въздействие върху обществото. Все по-често социалните предприемачи ще се изправят пред избора на технологични промени и социалната реакция на тези промени, като тяхната способност да извлича най – добрите иновации, носещи най-висок социален ефект, ще гарантира освен дигитална и социална трансформация на обществото.
И да не забравяме, че бъдещето се определя от начина, по който хората мислят и действат днес!