Според последния тримесечен преглед на заетостта и социалното положение на Европейската комисията неотдавнашното икономическо възстановяване все още не е довело до нови работни места и социалното положение в ЕС показва слаби признаци на подобрение.

В анализа се посочва също така, че равнището на бедността ще нарасне, а ефективността на разходите за социална закрила ще се подобри леко през 2013 г., макар и въздействието от това да бъде много слабо. В прегледа са представени и емпирични данни, които сочат, че в разгара си кризата е оказала най-неблагоприятно въздействие върху заетостта на мъжете и младите хора.

Трудова заетост

В последния тримесечен преглед се подчертава, че пазарите на труда в ЕС продължават да се възстановяват със слаби темпове. Първите признаци за стабилизирането на заетостта се наблюдават през 2013 г.: през второто полугодие се регистрира растеж от 0,1 %. В сектора на услугите има положителен ръст, а в сектора на строителството и на промишлеността вече се закриват по-малко работни места. Въпреки това данните от третото и четвъртото тримесечие на 2013 г. показват, че във все повече държави членки на ЕС развитието на икономиката не е съпътствано от създаването на работни места. Следователно е твърде рано да се прецени дали настоящото възстановяване ще бъде предпоставка за нови работни места.

Задълбочаващи се финансови трудности

Доходите на разположение на домакинствата изостават от растежа на БВП. През 2013 г. реалният брутен разполагаем доход на домакинствата (БРДД) продължава да намалява на годишна база в еврозоната в реално изражение, макар и с по-бавно темпо, отколкото преди.
Друга тревожна тенденция са непрекъснато увеличаващите се финансови затруднения от 2010 г. насам, като все повече хора твърдят, че прибягват до спестяванията си, а отскоро – дори задлъжняват, за да посрещнат ежедневните си жизнени разходи. Домакинствата с най-ниски доходи са най-тежко засегнати: 10 % от възрастните в домакинствата с ниски доходи са принудени да натрупват дългове, а други 15 % трябва да прибягват до спестявания, за да покрият текущите си разходи (в сравнение с 5 % и 12 % за цялото население).

Значително намаляване на броя на работните места

Според данните за януари 2014 г. безработицата продължава да е на рекордно високи равнища с около 26 милиона души (10,8 % от икономически активното население) в ЕС, които търсят работа. В няколко държави членки безработицата остава близо до рекордно високите нива, наблюдавани в началото на кризата. Прегледът също така показва, че все повече се използва временна и почасова работа. Съществуват доказателства, че от началото на кризата временната заетост по-рядко води до постоянна работа. В същото време стабилността на работното място е намаляла значително, особено за мъжете и младите хора, и разликите между държавите членки са се задълбочили.

Във връзка с високата безработица и несигурността на работното място разходите за единица труд в еврозоната през 2013 г. не се увеличават. Това задълбочава риска от дефлационен натиск за нарастване на разходите, което би могло да влоши изгледите за устойчиво възстановяване и трайна заетост.

Равнището на бедността се очаква да нарасне

През 2011 и 2012 г. бедността и социалното изключване продължават да се увеличават и според последните налични данни през 2013 г. се отбелязва по-нататъшно увеличение за държавите, в които икономическите условия и условията на пазара на труда продължават да се влошават.

Процентът на хората, изложени на риск от бедност, е останал стабилен като средна стойност на равнището на ЕС между 2011 г. и 2012 г., което не дава представа за различните тенденции на национално равнище. Всъщност населението, застрашено от бедност или социално изключване, се е увеличило в една трета от държавите – членки на ЕС, включително в някои държави, където първоначално е било малко на брой. Особено голямо увеличение на бедността се наблюдава в Гърция. Очаква се да бъде отчетено допълнително нарастване на бедността за периода 2011-2013 г. в няколко източноевропейски държави, включително в Гърция.

Въздействието на разходите за социална закрила

Независимо от лекото подобрение стабилизиращото въздействие на разходите за социална закрила остава много слабо през 2013 г. с много по-бавен от очаквания темп на растеж. Анализът отразява значителните различия между отделните държави. В Гърция и Португалия вследствие на допълнителните реформи на системите за данъчно облагане и за социални обезщетения през 2012-2013 г. приходите на всички или на повечето домакинства са намалели. В други държави (т.е. Естония, Латвия, Литва и Румъния) промените от последната година са се отразили положително като цяло върху доходите на домакинствата, като в пропорционално изражение в най-голяма степен са били облагодетелствани домакинствата с по-ниски доходи. В Обединеното кралство и Испания приходите на домакинствата с най-ниски доходи са се свили в най-голяма степен поради промените в политиката през периода 2012-2013 г.

Инвестиции в социалната сфера

В пакета за социални инвестиции (ПСИ) от февруари 2013 г. Европейската комисия призова държавите членки да отредят приоритет на социалните инвестиции и да модернизират своите социални системи, тъй като с помощта на по-ефективните и по-ефикасни бюджети в социалната сфера днес ще се избегне една много по-висока социална цена в бъдеще. По-специално в ПСИ се предоставят подробни насоки на държавите членки относно инвестициите за благото на децата, активното включване, здравеопазването и дългосрочните грижи, бездомността и нововъведенията в сферата на социалната политика. В пакета се предлагат и насоки за държавите членки как най-успешно да използват финансовата подкрепа от ЕС, по-специално от Европейския социален фонд, за постигането на набелязаните цели.

Гаранция за младежта

Като признава, че е от неотложна необходимост да се инвестира в благото на младите хора, през декември 2012 г. Комисията предложи инициативата „Гаранция за младежта“, която бе приета от Съвета на министрите на ЕС през април 2013 г. Целта е да се гарантира, че всички млади хора на възраст до 25 години получават добро предложение за работа, възможност за продължаващо обучение, чиракуване или стаж в рамките на четири месеца, след като останат без работа или напуснат образователната система. Логиката е много проста – да се гарантира, че нито един млад човек няма да остане безработен или неангажиран с трудова дейност за повече от 4 месеца.

 

Източник: Money.bg