Европа трябва да стане по-близка до гражданите си. Затова ЕК ще предложи нов инструмент, който ще стимулира сътрудничеството между европейските региони по конкретни иновационни проекти, като ще се работи между по-силни и по-слабо икономически справящи се региони. Искаме по-интелигентна, по-зелена, по-добре свързана, по-социална Европа. Това каза Марк Льометър, генерален директор на Генерална дирекция „Регионална и селищна политика“ в ЕК, на конференцията на високо ниво, посветена на „Кохезионната политика на ЕС: Перспективи за конвергенция и устойчиви региони след 2020 г.“ в НДК.

Това е първият дебат на високо ниво за кохезионната политика след 2020 г., който се провежда след публикуването на проекта на новата Многогодишна финансова рамка и на секторните регламенти и предложения, затова той е изключително важен“.
Това заяви от своя страна министър Лиляна Павлова, която бе модератор на втория панел на конференцията. Тя бе открита от премиера Бойко Борисов, а домакин бе вицепремиерът Томислав Дончев. От своя страна КНСБ бе представена от националния секретар Юлия Симеонова.
„Кохезионната политика е един от основните приоритети на Българското председателство. Днешната конференция е продължение на усилията ни да осигурим форум за дискусия, на който широк кръг участници в кохезионната политика – от страните членки, Европейската комисия, Европейския парламент, Комитета на регионите до управляващите органи, регионалните и местните администрации, да могат да обменят своите виждания и идеи за перспективите на политиката в контекста на новите законодателни предложения на Комисията за следващия програмен период“, посочи министър Павлова.
Тя подчерта, че конференцията дава възможност за анализ и преглед на направените предложения в повече дълбочина и да се навлезе в конкретика. „Това направи и Българското председателство – да бъдем активни и динамични, да работим активно по всяка една от темите. А когато се касае за бъдещето на Европа, на европейския бюджет, за бъдещето на кохезионната политика, сега е моментът да влезем в детайлите и в специфика“, каза още министър Павлова на форума на високо ниво.
„По време на първия панел, модериран от вицепремиера Томислав Дончев, се изказаха позиции, че предложението за нова бюджетна рамка включва в себе си освен запазването на фокуса за сближаване, но и повишаването на конкурентоспособността, как да продължим да инвестираме в намаляване на различията, на младежката безработица, но и в същия момент по един добър начин то адресира новите политики и предизвикателства като миграция, сигурност, климатични промени“, заяви министър Павлова. Тя добави, че обявеното предложение за бюджетна рамка след 2020 г. дава една добра основа, върху която да направим дебат, за да може да се водят ползотворни преговори.
Участниците в  дадоха заявка новият бюджет да бъде по-модерен, по-динамичен, гъвкав и с по-опростени правила. „За мен е радост, че сред нас е еврокомисарят Йотингер, на когото благодаря за усилията, които положи при подготовката на новата бюджетна рамка и за тематичните разговори, които направи във всяка една от държавите. Неговият екип и Главна дирекция „Бюджет“ направиха и невъзможното, за да решат това сложно уравнение, и да предложат формула, която дава една добра основа за преговори. А тя осигурява възможност да се развият традиционните политики, да преодоляваме предизвикателствата, както и да разполагаме с необходимата гъвкавост“, каза още министърът за Българското председателство.
По време на дискусията се чу мнението на държавите членки и на Европейския парламент. Важна част от дискусията бяха новостите по отношение на Европейския социален фонд+. Също така бяха обсъдени новите възможности за продължаване насърчаването на инвестициите чрез финансови инстументи и след 2020 г.
„Кохезионната политика ще запази дългосрочния си инвестиционнен характер. Тя осигурява реална добавена стойност за гражданите на ЕС и е реален пример за работещ инструмент за намаляване на различията помежду им, посредством което гарантира успеха на европейския модел“, заяви министър Павлова като обобщение от проведената дискусия. В оставащите три седмици Българското председателство ще положи максимални усилия за обсъждане на законодателните предложения в работните органи на Съвета с цел максимален напредък.

Източник: КНСБ, 08.06.2018