Идеята за това първите три дни от болничните да се плащат по-малко, макар и оттеглена, повдигна темите за мнимите болни, за недобросъвестните лекари, които им издават документ с невярното съдържание, за хитруващи собственици на фирми, които маскират с масови заболявания собствените си финансови неблагополучия.

Трябва ли действително болните хора, които са мнозинство сред ползвателите на болнични листове, да търпят неудобства и дори лишения заради симулантите и това ли е начинът обществото да се справи с източването на социалния фонд?

От „Лечение без граници“, чиито стотици доброволци оказват помощ на българите, принудени да се лекуват в чужбина събраха информация от практиката в Германия, Австрия, Франция и Испания.

В Германия по закон през първите 6 седмици от болничния заплатата се изплаща 100% от работодателя, освен ако изрично друго като клауза не фигурира в договора.

Ако се налага болничният да бъде продължен след 6-тата седмица, плащането става от здравната касa, но с намален процент. В зависимост от това дали пациентът има договор с държавна или с частна каса, обезщетението варира между 70 на сто от нетното възнаграждение и 90% от брутното.

Ако обаче служителят се разболее през първите 4 седмици от постъпването си на работа, работодателят не му дължи нищо, а обезщетението се поема от здравната каса. При по-дълго заболяване, през 4-тата и 6-тата седмица се включва работодателят.

По време на болничен обаче работодятелят има право да изпрати предизвестие за уволнение (независимо за пробен срок ли става дума или не), но уволнението влиза в сила СЛЕД изтичане на болничния.

На много места също е прието ако си болен до 2 дни, да не се носи болничен (естествено тези дни се заплащат от работодателя).

В Австрия всеки служител получава 100% от заплатата си при боледуване до 6 седмици. Срокът е по-дълъг при по-продължителен стаж. Например, при 5 г. стаж обезщетението е за до 8 седмици, при 15 години – до 10 седмици, 25 години – до 12 седмици. Ако боледуването продължи по-дълго, се изплащат 50% от заплатата в продължение на максимум още 4 седмици. Всичко до тук се поема от работодателя.

Също така, ако в трудовия договор има записани извънредни часове или комисионни, работодателят е длъжен да изплати и това на принципа „служителят получава толкова по време на болничен, колкото би получил, ако би бил на работа в този ден“.

Здравната каса се включва най-рано на 4-ия ден от болничния. Първите 3 дни винаги ги плаща работодателят. Касата плаща процент от заплатата (50% до 43-ия ден и 60% от 43-ия ден нататък), но САМО АКО работодателят по някаква причина не плаща или плаща по-малко от 100% (например ако уволни служителя междувременно).

По време на горепосочените 4 седмици (когато работодателят плаща 50%), касата плаща допълнително 30%. Ако служителят е болен по-дълго от горепосочените 6 + 4 седмици, работодателят спира да му плаща и здравната каса се включва с 60% от заплатата.

Във Франция социално осигурените лица получават дневни обезщетения, изплащани от социалното осигуряване в случай на болест, предназначени да компенсират загубените заплати. Сумата им се преоценява всяка година.

Максималният размер на дневната помощ, която може да бъде платена през 2017 г., е 43.80 евро и 58.40 евро в случай на увеличение за отпуск за дете и продължителен отпуск по болест.

Дневната надбавка, изплащана за спиране на работа, е равна на 50% от основната дневна заплата, изчислена на базата на средната стойност на брутните заплати (т.е. приходите, подлежащи на вноски) от трите последни работни месеца преди спирането на работа или 12 месеца в случай на сезонна или прекъсната дейност, която сега се взема предвид в рамките на 1.8 пъти от минималната месечна заплата.

Например, служител, получаващ 2 000 евро бруто месечно, ползващ се от 6-дневен отпуск по болест, получава обезщетение фиксирано на 33.17 евро на ден след 3-ия ден от решението (или общо 99.52 евро). Към тази сума се добавя компенсация за загубата на заплата, компенсацията изплатена от допълнителната осигуровка и евентуално пълно обезщетение за загубата на заплата, изплащана от работодателя (предвидена в колективния трудов договор или в дружествения договор). За да отговаря на условията за дневни надбавки за компенсиране на изгубените възнаграждения, служителят трябва да е работил и да плаща осигурителни вноски за определен период от време. Плащането се извършва от 4-ия ден от спирането на работа (3 дни отсъствие, освен в случай на по-благоприятна разпоредба, предвидена в колективния трудов договор).

В Испания през първите 3 дни работникът не получава нищо. От 3-ия до 14-ия ден получава 60% от възнаграждението си, от 14-ия ден нататък – 75%. Това е общото правило, но във всеки трудов сектор са валидни т. нар браншови спогодби, „convenios“, където този въпрос е разрешен различно. В рекламния сектор, например, има определен брой дни, които ти се позволяват за болест и така на практика първите три дни не се удържат от работодателя. От 3-ия до 14-ия ден обезщетението в размер на 60% се поема работодателя, а по-нататък -социално-осигурителната система.

В България първите три дни от болничния са за сметка на работодателя, който изплаща 70% от дневния осигурителен доход. Преди кризата от 2009 г. работодателят плащаше само първия ден, но 100%, а след това обезщетенията се поемаха от НОИ. С антикризисния план, приет от първия кабинет „Борисов“ работодателските организации се съгласиха бизнесът да поеме първите три дни, но с намален процент. От 4-ия ден нататък НОИ изплаща по 80%. Във вече оттеглените предложения за 2018 г. се предвиждаше работодателите да плащат първите три дни 50%, а след това НОИ да продължи да плаща 80%.

източник: Econ.bg/ 30.10.2017 г.