Фабрицио Феа е вицепрезидент на Европейската асоциация на доставчиците на социални услуги (EASPD), председател на постоянния комитет по заетостта към EASPD и невролог и психиатър в Associazione Scuola Viva, Италия. Scuola Viva е център за рехабилитация на хора с увреждания, съставен от дневен център за лица с интелектуални затруднения и център за нехоспитализирани пациенти с физически, неврологични и речеви увреждания. Освен това, Scuola Viva е организация за изследвания и обучение в областта на интелектуалните затруднения. Също така работи като школа за културно и професионално обучение на служителите, които се подготвят да прилагат най-новите методи на рехабилитация, с акцент върху развитието на личността и социалната интеграция на своите клиенти.

Разкажете ни повече за работата си?
Scuola Viva onlus е център за рехабилитация и интеграция в Рим. Целта му е да помогне на своите потребители да направят преход към включване на отворения пазар. Центърът е разделен на две части – дневен център и център за постоянно настаняване. В дневния център се провеждат различни когнитивни и образователни дейности. Организацията е частна и финансирането е по проекти. Самата рехабилитация е само първата стъпка към прехода. Ключов момент в подхода на работа е развиване на предимствата, а не подчертаване на недостатъците на хората с увреждания.
Участвате също и в проекта BITSE, какви са най-значимите резултати, които очаквате?
В проекта BITSE съм партньор от страна на Италия. Както вече вероятно знаете, основната цел на проекта е да проучи бариерите, които възпрепятстват прехода от образование към заетост на хора с увреждания. Лично за мен по-значимата част е да намерим най-добрите практики за разрешаване на този наболял проблем и да изведем пътища и механизми за постигане на по-добра заетост на хората с увреждания.
Има ли изводи, които могат да се направят и да се започне прилагане на някакви мерки?
От това, което виждам, във всички държави има множество и разнообразни бариери на всички нива. За момента сме фокусирани върху това, което трябва да се предотврати, за да работим за по нататъшно постигане на целите си. По мое мнение, първото, което трябва да се направи, за да бъде успешен подобен преход, е да се усъвършенства системата на образованието. Не можем да говорим за преход от образование към заетост, ако има проблем още на ниво образование, а такъв несъмнено има. И не става въпрос само за образованието и обучението на хората с увреждания, а за самата архитектурна среда, адаптиране на учебните планове, различните методи на обучение, направленията на специализация и т.н. И много важен момент в подобряване на тази част е обучението на самите преподаватели и обучители, които се оказват неподготвени да работят с хора с увреждания.
Какво се очаква да се случи след проекта BITSE?
Това е доста труден въпрос, резултатите от проекта показват необходимите изводи и препоръчителни мерки. Ако погледнем крайната цел обаче, работата по преодоляване на бариерите вече е започнала, макар и с малки стъпки. Глобално казано, за да реализираме този преход от образование към заетост е необходима радикална промяна на всички нива. Това касае промяна на нагласите на обществото и всички негови съставни части – от администрацията и управляващите, през образователната система и работодателите и стигнем до отделния човек и семейството. Моята увереност е, че за да се постигне промяна, всеки трябва да се промени по някакъв начин и да работи за общата цел. В по-малък мащаб, тази промяна трябва да настъпи в центровете за рехабилитация и интеграция, и като цяло центровете, които работят с хора с увреждания. Освен това, се надявам, че всички ние ще бъдем в състояние да правим нещата по по-добър начин.
Проектът включваше обмен на опит между отделните участници. Научихте ли нещо полезно от българските си колеги?
Определено – чуждият опит, дори чуждите проблеми винаги ме карат да се замислям и да търся нови пътища за подобряване на работата. Лично за себе си забелязах, че България и Италия имат доста сходна ситуация в социалния сектор, както и общи проблеми. И мисля, че е възможно да обединим някои от целите си – нашите държави са доста близки. Освен това обменът на опит и познания ще ни приближи още повече към реализиране на общата ни цел за подобряване на условията за работа и самите резултатите от работата с хората с увреждания.

Интервю: Nasoki.bg