Pixabay

Има тенденция да се преувеличава ролята на интернет и на все по-ранното ползване на информационните и комуникационните технологии от децата, когато се стига до обяснение на причините за насилието в училище. Но това, всъщност, е просто затваряне на очите пред реалните факти.

БГНЕС разговаря с експерта Георги Апостолов дни преди конференцията „Как да спрем насилието в училище – три стъпки за по-безопасна учебна среда”, която ще се проведе на 6 октомври от 9.30 часа в хотел „Арена ди Сердика” с подкрепата на Виваком.
Не ни върши никаква услуга това, че се опитваме да прехвърляме отговорността върху светещите екрани, вместо да погледнем към корените на очевидно нарастващата агресивност при децата. За съжаление, проявите на агресия започват възрастово да слизат все по-надолу и по-надолу. Ако преди години това беше типично за прогимназиалния и гимназиален курс, вече изблиците на насилие са и сред децата в началния курс на образованието.
Всъщност, интернет би могъл да бъде изключително важен фактор точно за решаване на проблема с агресията. Но корените й закономерно тръгват от семейната среда. По данни на УНИЦЕФ-България около 260 хил. деца у нас живеят без родители. Те са главно деца на родители-емигранти, които работят в чужбина и са оставени за отглеждане на баби, дядовци или роднини. Разбира се, те в никакъв случай не могат да заместят родителската грижа. Ето една от причините детето да се чувства недостатъчно обичано, лишено от най-близките си хора, на които може да разчита и да се довери.
Като включим фактора интернет – скайп, месинджър, които дават възможност на децата да потърсят връзка с родителите си, проблемът не се решава, но дава известна подкрепа. Тук интернет играе положителна роля.
Втората голяма причина за агресията в училище е цялостната обществена и информационна среда, в която растат децата. Ние изключително много подценяваме способността на децата да попиват и да се ориентират в средата, в която растат. Смятаме, че те не чуват новините, че не обръщат внимание на грубия език или направо – на езика на омразата, че не забелязват насилието на улицата, лицемерието и фалша в отношенията, но не е така. За мнозина от тях това е модел на поведение, което те копират директно от възрастните.
Третият тежък фактор, който най-много влияе на агресивната им нагласа е самата образователна система. Тя е претоварена и се нуждае от радикална реформа, защото е трагично остаряла и неадекватна. Децата днес, по наши изследвания, вече от 4-5 годишни влизат в интернет. А когато са вече на 7 г. 73% от българските деца ползват вече някоя от социалните мрежи, основно – Фейсбук. Но Фейсбук вече не е просто мрежа за комуникация, тя се превърна в медия на медиите. Децата в нея стават свидетели и участници на огромен поток от информация. Отрано се научават да ползват и интернет търсачките, когато им е необходима някаква информация. В същото време образователната ни система продължава да им тъпче главите със знания, за които не е ясно дали някога ще им бъдат полезни. Набляга се на наизустяването, възпроизвеждането на сурови факти, на безкрайно количество цифри, дати и имена, за които децата много добре знаят, че могат да намерят с един клик.

Но заради огромното количество, често излишна информация, която трябва да бъде усвоена, на учителите не остава време да развиват у децата умения, които са жизненоважни в новото време. А това са, на първо място – критичното мислене, търсенето, анализирането, разбирането на информацията. Т.е. ние оформяме съзнанието на деца, в които са натъпкани някакви знания, нямащи никаква връзка с реалния им живот. Това се разбира от децата много ясно. Затова демотивирането им за работа в училище настъпва много рано. Преди години границата беше 5-ти- 6-ти клас, а сега от 3-ти клас децата започват да ходят на училище с нежелание, защото не виждат за себе си никаква полза от дългите часове стоене на чина и слушане на безполезни, според тях, факти.

Изследвания показват, че набеждаването на компютърните игри за основни виновници за детската агресия, е точно обратното на реалността. Точно те позволяват на децата да излеят натрупаната енергия, задушаващата фрустрация и цялото си разочарование от живота. Така че компютърните игри имат по-скоро превантивна роля и не са виновника за агресивното им поведение. Просто интернета е едно огледало на психическото състояние на днешното поколение деца. Ние ги виждаме, че в интернет са изключително груби, нецензурни, агресивни, но това не е по причина на мрежата, защото в живота подрастващите проявяват същите навици и това е големият проблем. /БГНЕС, Георги Апостолов, координатор на Центъра за безопасен Интернет.
Източник: БГНЕС /02 октомври 2017