14.09.21 г.

Без изменение е Индексът за устойчивост на неправителствените организации в България за 2020 г.,  показват данните от изследване, което се провежда вече 24 години в 24 държави от Централна и Източна Европа и Евразия. Индексът за устойчивост на НПО проследява развитието на гражданския сектор в редица страни. Тази година резултатите за страната ни сочат, че не са настъпили съществени промени в устойчивостта на гражданското общество, което може да се приеме като положително развитие предвид трудностите пред сектора през годината и спадовете през предходни години. В три направления – организационен капацитет, секторна инфраструктура и обществен престиж – се наблюдават подобрения, докато при правната среда и застъпничеството има влошаване, отбелязват от Български център за нестопанско право (БЦНП).

България запазва десетото си място от миналата година и се нарежда след Хърватия. С най-висока степен на устойчивост за поредна година е Естония, а след нея Литва, Латвия, Чехия и Полша. В дъното на класацията са Беларус и Азербайджан.  Съгласно измененията в Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), който влезе в сила в началото на 2018 г., регистрацията на ЮЛНЦ се прехвърли от съдилищата към Агенцията по вписванията. През 2020 г. повече от 2 700 ЮЛНЦ са прехвърлили регистрацията си и са регистрирани над 1 300 нови ЮЛНЦ. През предходните две години (2018 и 2019) общо вписаните в Агенцията ЮЛНЦ са 16 000 ЮЛНЦ. Така към края на 2020 г. общият брой организации, вписани в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията е приблизително 20 000.

Правната среда за НПО в България се влошава през 2020 г., което се дължи най-вече на продължаващите опити да се въвеждат законови ограничения, които засягат НПО. Същевременно има увеличаване на административната тежест за НПО в резултат от влизането в сила на приетите през преходната година изисквания, уредени в Закона за мерките срещу изпирането на пари. Въпреки трудната ситуация организационният капацитет на гражданския сектор отбелязва леко подобрение през 2020 г., което се дължи на успешното приспособяване на повечето НПО към новите обстоятелства, предизвикани от пандемията от COVID-19. Според изследване, проведено от фондация „BCause“ през юли 2020 г., от 113 проучени НПО по-малко от 5 % са преустановили или са планирали да преустановят дейността си, а повече от три четвърти (77 %) са започнали да предоставят услуги по алтернативни или нови начини, 13 процента са се насочили към нови групи и 30 % са създали нови партньорства. Въпреки че НПО са успели да реагират на кризата, се очаква стресът в резултат от несигурността и допълнителната работа да се отразят отрицателно на сектора през следващата година.

Не е настъпила промяна в общата финансова устойчивост на неправителствените организации през 2020 г. и тя продължава да се характеризира с ограничени финансови ресурси. На теория в България НПО могат да ползват различни видове финансиране, но повечето от финансовите източници са оскъдни, а НПО, които получават финансиране от различни източници, са малко на брой.

Важно е да се отбележи, че НПО въобще не са споменати в Националния план за възстановяване и устойчивост на България, по който България ще получи финансиране от ЕС за справяне с икономическите и социалните последствия от пандемията, въпреки че в плана има мерки за подкрепа на социални предприятия и предоставяне на социални услуги. В националните икономически мерки, предприети от правителството за преодоляване на отрицателните последствия от COVID-19, също не са предвидени специални мерки за НПО. През 2020 г. се наблюдава влошаване във възможностите за застъпничество на НПО, тъй като правителството ограничи възможностите им да участват в процесите на вземане на решения и диалогът с правителствените институции бе труден. В социалната сфера, например, НПО не участват пълноценно в разработването на правилата, свързани с прилагането на Закона за социалните услуги. НПО, които работят в сферата на околната среда, също са имали затруднения с достъпа до съответните институции, както и до информация, която би трябвало да се оповестява публично. Например, налагало им се да предприемат съдебни действия, за да получат достъп до информация за качеството на въздуха.

Предвид нежеланието на правителството да си сътрудничи с НПО, някои от кампаниите на НПО са насочили жалбите си вместо към правителството, към различни европейски институции. Примери за резултати от такива действия можете да намерите в доклада от Индекса. През 2020 г. не са настъпили промени по отношение на предоставянето на услуги от НПО. Въпреки някои положителни развития, сред които разширяването на услугите на НПО в отговор на пандемията, те са неутрализирани от опити да се ограничи възможността за възлагане на НПО на социални услуги с държавно финансиране. Законът за социалните услуги влезе в сила през юли 2020 г. въпреки възраженията срещу него. Това бе важен успех, тъй като през 2019 г. кампанията срещу това НПО да бъдат доставчици на социални услуги, бе доста силна.

През 2020 г., в условията на пандемия, неправителствените организации са успели да предложат по-широко услуги, напр. предоставяне на информация и психологически консултации; осигуряване на храна и стоки от първа необходимост; пазаруване за възрастни хора; осигуряване на предпазно облекло и хигиенни материали; аналитична работа и застъпничество; набиране на средства и финансова помощ за нуждаещи се семейства; правни консултации; обучение и онлайн консултации; работа с доброволци и др.

За повече информация може да вдите доклада за Индекс за устойчивост на НПО

Източник: Български център за нестопанско право