В този материал ще разгледаме някои от основните тенденции при доходите и разходите на домакинствата, разпределени по децилни групи. Всяка група обхваща 10% от наблюдаваната съвкупност – в случая българските граждани. Това означава, че първият децил включва най-бедните 10% от българите, а десетият – най-богатите 10%.

Трябва да се има предвид, че структурата както на доходите, така и на разходите на домакинствата се влияе в голяма степен от редица характеристики, между които броят на членовете, тяхната възраст и икономическата им активност. Бедните домакинства в страната са по принцип съставени от по-голям брой членове, поради което най-бедните 10% от българите всъщност формират по-малко от 7% от домакинствата, докато най-богатите 10% от населението формират над 12% от домакинствата.

Последните годишни данни на НСИ показват, че през 2016 г. доходите на домакинствата продължат да нарастват, което оказва положително влияние и върху структурата на техните разходи. Най-голямо значение за благосъстоянието на средностатистическото българско домакинство играят трудовите доходи, които формират 54,3% от общия му доход, следвани от пенсиите (27,7%). Разликата между отделните групи на доходното разпределение обаче е осезаема.

Докато трудовите доходи формират 66.9% от доходите на най-богатите 10% от българите, при най-бедните 10% този дял е над два пъти по-нисък. Там доминират доходите от пенсии (32.6%), но не заради размера на пенсионните плащания, а заради това че: 1) другите източници на доход са ограничени; 2) в тази група влизат част от самотните пенсионери. Всъщност пенсиите формират най-голям дял от доходите и на следващите три децила (от 2-ри до 4-ти децил) на доходното разпределение. Причината за това е, че огромна част от пенсионерите влизат именно във втория, третия и четвъртия децил, докато домакинствата, в които има работещи членове, получават по-високи доходи. Най-бедните 10% от българите са единствената група, която разчита в значителна степен и на социални плащания, помощи и обезщетения. Те формират 12% от общия им доход, като този относителен дял е два пъти по-висок от регистрирания във втория и третия децил, а над половината от него идва от семейни помощи за деца – следствие от многочленния характер на домакинствата, включващи най-бедните 10%.

Относителен дял на доходите от работна заплата и пенсии по децилни групи през 2016 г. (%). По данни на НСИ.

Структурата на разходите на българските домакинства продължава да се подобрява и през 2016 г. Между 2008 и 2016 г. относителният дял на разходите за храна и безалкохолни напитки намалява от 36.6% на 30.8%, като е напълно възможно през 2017 г. за пръв път да падне под 30%, както е във всички останали страни членки на ЕС.

По-ниският дял на разходите по това перо показва подобряване на стандарта на живот, тъй като именно тук влизат стоките, които можем да определим като „стоки от първа необходимост“. Дефлацията през част от наблюдавания период също подкрепя този положителен процес. Спадът важи за абсолютно всички децилни групи, като всъщност е най-ясно изразен в първата половина на доходното разпределение (т.е. по-бедните 50% от домакинствата).

Най-вероятно по-малкият спад при по-високодоходните групи се дължи на преориентиране на потреблението към по-скъпи храни и напитки (т.нар. ефект на заместването, при който по-високият доход ти позволява да потребяваш по-скъпи стоки), което обяснява и бумът на специализирани магазини през последните години (най-вече в градовете), предлагащи хранителни продукти с по-високо качество.

Това положително развитие обаче върви ръка за ръка с негативен феномен – повишаването на относителния дял на разходите на домакинствата за данъци и осигуровки.

Последното е следствие както от повишаването на данъчноосигурителната тежест през разглеждания период, така и на повишаването на заетостта в икономиката – колкото повече хора работят, толкова повече домакинства плащат данъци върху труда и осигуровки. Част от ефекта е възможно да се дължи и на намаляването на сивата икономика. За целия период 2008-2016 г. покачването на относителния дял на разходите за данъци и осигуровки важи за всички групи в доходното разпределение, включително най-бедните 10% от населението. Докато през 2008 г. домакинствата са отделяли средно 6.8% от разходите си за данъци и осигуровки, стойността през 2016 г. е цели 11,7%. Най-голям е ръстът при най-богатите 40%, като при най-богатите 10% този дял достига 16.5%.

В същото време, ако разгледаме общата картина на разходите на най-богатите и най бедните 10% и направим съпоставка със средните стойности, се вижда че най-бедните 10% отделят 43% от дохода си за храна и безалкохолни напитки, а още 20% отиват за жилища, вода, електроенергия и горива. Въпреки това те дават по-голяма част от дохода си (5.4%) за алкохолни напитки и тютюневи изделия както от най-богатите 10%, така и от средните нива за страната (4.3%).

 

Анализът е на Института за пазарна икономика.