Всеки българин ще трябва да задели по 5537 лв., за да попълни държавната хазна според предложения от управляващите проектобюджет. Това сочат изчисленията на Института за пазарна икономика, представени заедно с традиционния алтернативен бюджет.

Оказва се, че между 40 и 50% от парите, които изкарва един работещ човек, се връщат в държавата.

Най-висока е сметката плащана за пенсии и осигуровки – 1 841 лв. Сумата за благоустройство и околна среда е 329 лв., за транспорт, съобщения и селско стопанство – 834 лв., култура и спорт – 93 лв., лихвите по стари дългове – 102 лв. В сметката се включва и вноската към ЕС – 160 лв.

Разходите за администрация са в размер на 348 лв. Близо двойно повече плаща човек за отбрана и сигурност – 627 лв. Разходите за образование са в размер на 541 лв., а за здравеопазване – 663 лв.

В представената разходна бележка старите дългове набъбват до 3 309 лв. на човек.

 

bb82cf0e-4373-1645-37ea-cfe3663b986f

Няма икономическо обяснение защо в проектобюджета за догодина отново е заложен дефицит. Имайки предвид, че рецесия може да настъпи по всяко време, е важно да заделяме, да се стремим към излишък. Това заявиха икономистите от Института за пазарна икономика при представянето на традиционни си алтернативен бюджет.

Според тях управляващите продължават да планират бюджетни дефицити, което противоречи на логиката за водене на устойчива икономика и на препоръките на ЕК – излишъци при растеж на икономиката и дефицити при спад. Правителството предвижда наливане на пари в определени сектори без да изисква реални реформи на среща, което не е истинско правене на политика.

„При кризата слушахме, че не е време за реформи, миналата година пък имаше политическа несигурност. Но вече няма оправдание за бюджет без заложен излишък. Рецесия рано или късно отново ще има, не може да се предвиди кога ще е. Страната трябва да има буфер, който да ѝ даде сигурност, ако нещо се случи“, заяви икономистът Калоян Стайков.

В своя алтернативен бюджет института предлага намаляване на данъците и разходите, в администрацията – отпускане на средства на принципа „пари срещу реформи“, премахване на квази буфер (капиталови разходи).

Приходите в държавния бюджет през 2018 година могат да бъдат 36 914,6 млрд. лева или 35 процента от БВП, при заложени в проектобюджета на МФ приходи от 38 223,9 млрд. лева, което е 36,2 процента от БВП. Според ИПИ разходите в държавния бюджет през 2018 година трябва да са 35 754,9 млрд лева или 33,9 на сто от БВП. Министерството на финансите предлага в своя проектобюджет разходи с близо 3,6 млрд. лева повече – общо 39 323,9 млрд. лева. ИПИ предлага бюджетен излишък от 1,1 на сто от БВП, а МФ – бюджетен дефицит от 1,0 на сто от БВП.

От Института смятат, че е добра идея да се премахнат някои по-малки данъци – като например тези върху дивидентите, лихвите и застрахователните премии, и да се свият приходите от такси. Залагат и намаляване на приходите от концесии, които според тях са надценени заради летище София.

ИПИ предлага също така замразяване на увеличението на пенсионните осигуровки и замразяване на минималната заплата и минималния осигурителен доход на настоящите им нива. Също и отпадане на възможността за прехвърляне на лични пенсионни средства към НОИ и прехвърляне на 2 процентни пункта от здравните осигуровки към частните фондове.

Според икономистите ефектите от този алтернативен бюджет биха били създаването на буфери срещу бъдещи кризи, по-малко популизъм и безконтролно харчене, подобряване на средата за инвестиции и провеждане на дълго отлагани реформи.

Промените в образователната система, които извършват управляващите, засега не водят до по-добро качество на образованието, смятат икономистите. Вдигането на учителските заплати е закъсняла мярка, а обвързването на на професионалното образование с пазара на труда още е неясно.

От ИПИ предлагат да се въведе модел на оценка на качеството и обвързване на част от субсидиите с него, увеличаване на средищните училища, повече стимули за учителите с високи резултати и пълноценно дуално образование.

ИЗТОЧНИК: ECON.BG /13.11.2017 г.