Албена Атанасова е заместник-кмет на Столична община по направление “Социални дейности и интеграция на хора с увреждания“. 

Преди да поеме ресора в Столична община, е управлявала проекти за неправителствени организации.

Можем ли вече да говорим за реална интеграция на хората с увреждания в столицата? Какво още е необходимо да се направи?
Социалната политика на Столична община е насочена към развитие на нови, модерни социални услуги, в съответствие с общоевропейската тенденция за деинституционализация, развитие на капацитет за предоставяне на качествени услуги, обхващане на всички уязвими социални групи и предлагане на адекватен отговор на техните потребности.
В частност, по отношение на хората с увреждания, политиката ни е насочена към подобряване на социалната закрила и преодоляване на изолацията, създаване на гаранции и стимули за равнопоставеност, ефективно упражняване на правото им на независим живот и разширяване на възможностите за интеграция и социално включване. Дейността ни е ориентирана към осигуряване на достатъчна и актуална информация за нуждите на хората с увреждания с цел анализ, планиране и развитие на адекватни социални услуги, както и достъпност на хората с увреждания до вече съществуващите социални услуги.
Работим за развитие на социалното обслужване на територията на областта чрез предлагане на повече и по-разнообразни качествени социални услуги за хора с увреждания, в съответствие с общата тенденция на превес на услуги в общността и деинституционализацията и осигуряване на пълноценен живот в общността.
Какви са приоритетите в тази насока?
Приоритет е и изграждане на модерна инфраструктура, достъпна архитектурна градска среда, чрез максимално използване на финансов ресурс от Европейските оперативни програми за осигуряване на модерна инфраструктура.
Усилията ни са насочени към преструктуриране и оптимизиране на дейността по специалните транспортни услуги за хора с увреждания, които не могат да ползват стандартните транспортни услуги или страдат от по-тежки увреждания, които не позволяват използването дори на пригоден обществен транспорт.
Стремим се да предоставяме иновативни и алтернативни социални услуги, насочени към реалната интеграция на хората с увреждания. Столична община е единствената община в България, която от 2008 г. със средства от общинския бюджет предлага уникалната социална услуга „Асистенти за независим живот”.
Услугата предоставя възможност на хората с трайни увреждания да водят активен социален живот и се чувстват пълноценни граждани. През 2013 г. са разходвани средства в размер на 6 056 563 лв. за администриране на Наредбата, като само за хонорари на асистенти са изплатени 5 470 389 лв. През 2013 г. Наредбата за предоставяне на социалните услуги „Асистенти за независим живот” е обслужвала общо 1104 потребители в т. ч. 693 възрастни и 411 деца. Асистентите, обслужващи потребителите са 1182 .
Продължава и разширяването на публично частното партньорство и съвместните дейности с неправителствени организации, като се насърчава взаимодействието между различни ангажирани институции при ясно разпределение на ролите и отговорностите. Разработени са механизми и подходи за осигуряване на подкрепа от гражданския сектор, изградени умения за мобилизиране на потенциала на НПО за управление и предоставяне на социални услуги, иницииране и изпълнение на мерки за социално включване. По програма „Европа” на Столична община, ежегодно се финансират различни проекти в социалната сфера, реализирани от НПО. Развива се междуинституционалното сътрудничество, както и привличане на представители на заинтересованите страни – граждани, НПО и пр. в процеса на осигуряване на ефективността и качеството на социалните услуги. Столична община работи с международни и български НПО – споделят се социални политики и обмен на добри практики, като се залага на опита, която имат партньорите в социалната сфера.
Необходими ли са законодателни промени в тази насока? Какво друго би подпомогнало този процес?
За да се отговори на новите предизвикателства в социалната сфера е необходимо да се регламентират в ЗСП и ППЗСП иновативни социални услуги и същите да се финансират като държавно делегирани дейности. Като пример мога да изложа Наредбата за предоставяне на социалната услуга „Асистент за независим живот”, която е предпочитана като форма на подкрепа от хората с увреждания.
Считам, че децентрализацията в социалната сфера ще е добра предпоставка, общините да определят сами своите приоритети и своите политики в подкрепа на населението си. Това ще спомогне за по-голяма самостоятелност на общините и не на последно място за тяхната социална отговорност.
Достъпната архитектурна и жизнена среда е важно условие за равнопоставеността и интеграцията на хората с увреждания. За съжаление този процес изисква дълготрайни, интегрирани и целенасочени усилия на държавния сектор и местната власт.
Какви са най-неотложните нужди на социалния сектор в София? Какво се предвижда в краткосрочен план за тяхното удовлетворяване?
На територията на Столична община функционират общо 52 социални услуги, делегирани от държавата дейности, като само през последните шест години се разкриха общо 35 нови такива. Икономическата ситуация в страната през последните години, оказа влияние върху профила на хората, нуждаещи се от социална подкрепа. Увеличаващата се безработицата, основно сред младото хора, увеличаване броя на застаряващото население, отпадането на учениците от образователната система, необходимостта от подкрепа на родителите и семействата, с цел превенция на изоставяне на децата в институции, както и процеса на деинституционализацията са фактори, които изискват от нас разкриване на нови модели на подкрепа за рисковите групи, както и търсене на възможности за осигуряване на държавно финансиране за тях.
С анализът на потребности от социални услуги, който направихме се очерта, като недостатъчна, палитрата от подкрепящи услуги за хората с ментални и психически увреждания. Това е едно от предизвикателствата, с които предстои да се справим, като през 2014г. сме планирали разкриване на дневни центрове за работа с тази рискова група. Максимално се стремим да използваме капацитета на НПО и работим в тясно сътрудничество с тях. Обменът на добри практики с други водещи европейски страни, който осъществяваме, е предпоставка да считаме, че ще успеем да предложим нов модел за подкрепа на тези хора.
Осигуряване на възможност за трудова заетост сред хората с увреждания, както и курсове за повишаване на квалификацията им е един от основните проблеми, по които ще се работи през 2014г., като за целта Столична община ще кандидатства за финансиране със средства от Европейските фондове.
Важно за Столична община, като доставчик на социални услуги да използва възможностите на ПЧП за включване на частния сектор в подкрепа на социалната ни политика.
Достатъчен ли е социалния бюджет на София? Кои са най-скъпите услуги?
С годишен бюджет от над 6 млн. лв., приетата с Решение на Столичен общински съвет «Наредба за предоставяне на социалните услуги асистенти за независим живот» е услугата в Столицата, за която се предоставят най-много средства.
За услугите, държавно делегирани дейности, стандартите за предоставяне на социални услуги понякога са недостатъчни и се предоставя общинско дофинансиране за определен вид услуги.
Социалната политика на Столична община е част от общонационалната политика за повишаване на качеството на живота на уязвимите групи и за гарантиране на условия за равни възможности на всички. Дирекция „Социални дейности” подкрепя всяка инициатива, насочена към подобряване качеството на живот на хората с увреждания и тяхната интеграция.
Една от основните ни цели е осъществяване на ефективна съвместна работа с доказалите висок професионализъм неправителствени организации, работещи в сферата на социалните услуги и разширяване на публично-частното партньорство с неправителствени и други организации. В тази връзка, оказваме подкрепа чрез финансиране на различни уникални социални услуги за приоритетните целеви групи, включително иновативни услуги, които не съвпадат изцяло със стандартните държавно-делегирани дейности и са насочени към подобряване качеството на живот на хората в неравностойно социално положение.
Винаги има какво да се желае в посока увеличаване на бюджета в социалната сфера, въпреки, че за последните шест години бюджетът на дирекция «Социални дейности» нарасна осем пъти.
От друга страна, реализираните проекти в социалната сфера по различни европейски програми, подпомагат за насочване на допълнителен финансов ресурс при управление на услугите и разкриване на нови такива.
Двете социални стратегии на Столична община – за социални услуги и за услугите за деца и семейства са до 2013 г. Какво от тях е изпълнено и кога може да очакваме следващата стратегия? Какво ще включва тя?
Ежегодно, в началото на годината се разработват планове за действие към общинските стратегии в социалната сфера. За 2013 г. мога да кажа, че целите, заложени в плановете са изпълнени. Понякога като пречка за изпълнение на определена цел или дейност, се явява липсата на държавно финансиране за дадена услуга. Стремим се да компенсираме дефицита на средства чрез алтернативни варианти за финансиране – фонд „Социална закрила“ и различни програми.
Стратегията за развитие на социалните услуги за деца и семейства в град София 2010 – 2013 г. и Стратегията за развитие на социалните услуги на територията на Столична община 2009 – 2013 бяха изготвени преди промените от 2010 г. в Закона за социално подпомагане и Правилника за неговото прилагане, където се регламентира разработването и приемането на областни стратегии за развитието на социални услуги за период от 5 години.
Поради спецификата на столицата, която като административен район съвпада с този на областта, Стратегията задава както областната рамка, така и параметрите на социалните услуги на територията на Столична община (респективно на територията на областта). Планираните услуги и мерки за социално включване се изпълняват за периода до 2015 г. Ключовите приоритетни направления на Областната стратегия са изведени в съответствие с идентифицираните потребности на рисковите групи и необходимостта от намеса за решаване на основни социални проблеми на жителите на областта.
Областната стратегия за социални услуги е документът, който надгражда споменатите отделните общински стратегии за целевите групи. В Областната стратегия за развитие на социалните услуги се изпълнява на областно, респективно на общинско ниво с общите усилия на всички заинтересовани страни в съответствие с техните компетенции, идентифицираните потребности на групите в риск и планираните дейности за посрещането им. В този смисъл, Столична община има реално действаща стратегия, която обхваща всички направления.

Интервю на Петя Маркова, Nasoki.bg