laslo andor– Г-н Андор, България ще получи около 100 млн. евро по инициативата за гарантиране на работни места за младежите. Какви мерки трябва да вземе българското правителство, за да има дълготраен ефект от изразходването на тази сума?
– Параметрите на тази схема са ясно дефинирани. Един от тях е младите да получат в рамките на 4 месеца след завършването си висококачествени оферти за работа, стаж, обучение и продължаващо образование. За да стане това, правителството трябва да повиши капацитета на публичните институции, които помагат с намирането на работа, тъй като те трябва да бъдат агентите на младежката гаранция. Но за да създадат възможности за работа, те трябва да използват капацитета на професионалните обучения. Както и да работят с компаниите, за да се уверят, че те създават стажове. Това е един от важните аспекти в този пакет.
– Ще бъде ли само това достатъчно? Няма ли необходимост от по-широки икономически реформи на национално и европейско ниво? Самият вие предлагате от известно време монетарната политика в Европа да се промени.
– Макроикономическата политика, разбира се, е важна, но специално за младежката гаранция имаме нужда от конкретни мерки, като тези, които вече посочих. Също и да се уверим, че се прилагат действия, насочени към нуждите на хората – заетост, обучения. Някои отпадат от училище, не са активни, понякога дори не търсят работа. Тези хора трябва да бъдат достигнати. Разбира се, че е важно да имаме правилна монетарна политика, да имаме фискална политика за икономически ръст, но само това няма автоматично да помогне на безработните младежи. Така че дори и да имаме по-благоприятен макроикономически контекст, е важно да се уверим, че рисковите групи, които или не си намират работа, или нямат лесен достъп до услугите за намиране на заетост, са покрити от тези услуги.
– Преувеличено ли е твърдението, че Европа вече има свое загубено поколение?
– Мисля, че това е риск, за който говорим в последните години, но трябва да правим разлика между условията в различните държави. Можем да говорим за загубено поколение в южноевропейските страни като Испания и Гърция, но не може да се каже, че този проблем съществува в Германия или на север. И ако го има там, то не е защото хората нямат работа, а заради качеството на работните места. В някои страни пък заради недоброто обучение развитието на хората спира. Но кризата се чувства в цяла Европа и са нужни концентрирани действия, за да се помогне на това младо поколение.
– Разглеждала ли е ЕК случаи на дискриминация срещу български и румънски граждани на европейския трудов пазар от началото на годината?
– Ние разглеждаме такива случаи, ако някой се оплаче. Най-скорошните жалби са от студенти във Великобритания, но ние все още не сме приключили с работата си по тях.
– Т.е. да разбирам, че не сте залети от жалби на граждани на България и Румъния?
– Получаваме всякакви жалби, не само от българи и румънци. Ако трудовият пазар и социалните системи дискриминират, те го правят спрямо всички европейски националности, а не само срещу гражданите на България и Румъния. Европейската комисия разглежда всекидневно такива случаи и ако е необходимо, започва наказателни процедури. Бих казал, че сигналите, които получаваме от българи и румънци, като пропорция не са по-големи, отколкото от други националности.
– Защо вътрешните, а не социалните министри на Англия и Германия се изявяват като основни говорители по проблемите с трудовата емиграция?
– Защото вътрешните министри гледат на това като на въпрос, който засяга контрола на границите. И тук определено съществува неразбиране, защото трудовият пазар е отворен. Те смятат, че ако възникне нестабилност, натиск върху социалните системи и се появят прекалено много просяци, ще могат да третират проблема като засягащ границите. Гражданите нямат безусловно право да останат – те могат, но трябва да работят, да са роднини на някого или да са способни да се самоиздържат. Вътрешните министри възприемат това като въпрос за правото да се остане в дадената страна и като въпрос, засягащ правото на експулсиране.
– Смятате ли, че във Великобритания и други страни имаше кампания срещу България и Румъния?
– Да, дори бих казал, че имаше определена истерия в края на миналата година. Доста хора преди 1 януари не бяха сигурни колко граждани ще се насочат към границите им. Във Великобритания тази несигурност идваше от това, че 10 г. по-рано там отидоха много повече поляци от очакваното. Въпреки че повечето българи и румънци, които работят зад граница, са на юг – в Испания и Италия – имаше страх, че изведнъж твърде много ще се преселят на север. Истина е, че сега повече хора се запътват натам, но няма такъв наплив, който да прави присъствието на българи и румънци непропорционално. А и, разбира се, огромното мнозинство от насочващите се към Великобритания, Германия и другите държави отиват там, за да работят, от което приемащата икономика печели.
– Доколко възходът на националистите във Великобритания и Франция е свързан с отварянето на трудовия пазар в началото на 2014 г.?
– Свързан е в малка степен. В много от случаите тези националистически или ксенофобски партии говорят за емиграцията, която идва от страни извън ЕС. Например от Африка. Но мнозина от тях са критични към еврото и към начина, по който беше овладяна кризата в еврозоната. Обединеното кралство има много по-мобилни работници от Франция, а Франция беше засегната в много по-голяма степен от кризата в еврозоната, отколкото Обединеното кралство. Факторите, които стоят зад тези популистки феномени, не са идентични.
– Българското правителство планира минималната заплата в страната да се увеличава всяка година и през 2017 г. да стигне 450 лв. Според бизнеса това ще доведе до ръст на безработицата сред работниците с ниска квалификация. Синдикатите се противопоставят с аргумента, че България продължава драстично да изостава от средното ниво на доходи в ЕС. В коя посока според вас трябва да се върви?
– Това, което мога да кажа, е, че страхът от нарастване на минималната работна заплата често е неоснователен. В Германия също се страхуваха и въпреки това ще я въведат – 8,5 евро на час. Това означава, че и други страни могат да са малко по-смели с вдигането на заплатите. Комисията няма да се меси директно, защото е важно да има преговори между работниците и работодателите в различните страни. Трябва да се гледа не само към пазарната ситуация в миналото, но и към това, което се очаква да се случи в държави като Германия.
– Друг класически спор между синдикатите и бизнеса в България е дали пазарът на труда трябва да дава повече сигурност на работниците, или да осигурява по-голяма гъвкавост на фирмите. Кое е по-доброто в кризата?
– Аз съм за това да има включващ и динамичен пазар на труда без сегментация. Това е дебатът сега – как да се избегне сегментиран пазар на труда, в който едни хора са защитени, а други имат малък шанс за сигурни места. Това изисква да се балансира сигурността на заетостта с добра степен на гъвкавост. Гъвкавостта е необходима, за да се реорганизират бизнесът и производството, когато пазарите се променят. Ако условията се изменят, трябва да имаш възможността да отговориш и да се приспособиш към тях. В Европейската комисия използваме израза flexsecurity (съчетание от гъвкавост и сигурност – бел. авт.), за да комбинираме тези две цели и често, особено в големи компании решението е вътрешната гъвкавост. Това означава, че когато съществуват проблеми с пазара, не е задължително да се освобождава работната сила. Може да се приспособи работното време и дори заплащането, но за това трябва добър социален диалог между компанията и синдикатите, които могат да приемат временно по-ниски заплати. Това е по-добра алтернатива от съкращенията. Но понякога намаляването на размера на една компания може да е неизбежно.
– Как се отрази кризата на мобилността на работещите в Европа?
– Това е много интересно, защото има стереотип, че кризата води до намаляване на мобилността. Това не е вярно. Първоначално – през 2008 и 2009 г. тя наистина спадна. Хората спряха да ходят в Испания, миграцията намаля, след което отново започна да се повишава. Страни като Испания и Ирландия, които бяха свикнали да приемат мигранти, сега се превърнаха в износителки на такива. А Германия, към която нямаше голям наплив, вече приема много хора.
– Последните години показаха, че демократичните промени в страните от бившия източен блок не са гарантирани. Заплашени ли са България и Унгария от активирането на член Седми от Лисабонския договор – т.нар. замразяване на членството – заради състоянието на институциите и проблемите с върховенството на закона?
– Проблемите, които наблюдавахме в България, Румъния, Унгария и други страни с фундаментални права, се различават и трябва да ги разглеждаме поотделно. Истината е, че в последните години имаше много дебати, включително и в Европейския парламент.
Имаше предложения да се създадат нови инструменти, които да направят така, че плурализмът и демокрацията да бъдат гарантирани.
Но стана ясно, че няма голям апетит за използването на чл. Седми. Съществува обаче готовност да се обмислят работещи методи, които да направят така, че тези ценности да са по-добре защитени.

 

С еврокомисаря по заетостта и социалните въпроси ЛАСЛО АНДОР разговаря ДИМИТЪР ИВ. ГАНЕВ

Източник: в-к Труд