Асен Ангелов, изпълнителен директор на Агенцията по заетостта: Работодатели ще търсят кадри онлайн

asen angelovРоден е в София на 16 септември 1978 г. Бакалавър по финанси и магистър по международни икономически отношения в УНСС. Доктор по икономика в Стопанската академия „Д. А. Ценов“ – Свищов. От април 2005 г. до декември 2005 г. е началник сектор „Предприсъединителни фондове“ в Агенцията по заетостта. От декември 2005 г. до декември 2007 г. е начело на отдела „Програми и проекти“ в дирекцията „Европейски фондове и международни проекти“ в Агенцията по заетостта
От юли 2008 г. до март 2009 г. е главен и административен секретар в Държавен фонд „Земеделие“, като след този период развива частен бизнес. През декември 2013 г. е назначен за изпълнителен директор на Агенцията по заетостта.

 

Г-н Ангелов, преди седмици обявихте инициативата „Работа за мен“, която цели да осигури заетост в България на младежите, завършили висшето си образование зад граница. Как върви инициативата?
Всъщност инициативата е по идея на Агенцията по заетостта. Възползвахме се от серия от посещения, които се организираха директно от Българската агенция по инвестиции, а ние изпратихме наш представител, който да се срещне очи в очи лично с участниците. Целта беше на тези срещи експерт от АЗ да ги увери, че можем да им съдействаме в тяхната по-нататъшна трудова реализация. Инициативата среща сериозен интерес до този момент не само като обем автобиографии, изпратени ни по електронната поща, но и като задаване на въпроси в социалната мрежа Фейсбук, където „Работа за мен” има профил.
Когато представяхте инициативата, обявихте, че ще се срещате с големи компании, на които да предложите профила на тези младежи. Започнаха ли вече тези срещи?
Започнахме срещи с работодатели, които изявяват сериозен интерес към млади хора, които са завършили образованието си в чужбина. В момента експертите от АЗ изготвят индивидуални профили на всички, изпратили CV, които няма да съдържат лични данни. Ние ще бъдем свързващото звено и при конкретен интерес от страна на работодател, ще му предоставяме подходящите кандидати.
А оставате ли с впечатление, че работодателите проявяват по-голям интерес към младежи, учили в чужбина, отколкото към български студенти?
Нямам подобно впечатление. По-скоро работодателите, които имат нужда от висококвалифицирани кадри, изразяват конкретни изисквания за знания и умения, свързани със спецификата на тяхната работа. В много от случаите образованието, придобито в чужбина е предимство, но не винаги. Защото до голяма степен образованието покрива и характерните особености на държавата, в която е учил студентът.
А кога реално ще заработи младежката гаранция, според която трябва да бъде намерена работа на младежи до 4 месеца след завършване на средно или висше образование?
Върху младежката гаранция вече работим. Тя ще премине през много етапи, като първоначалният е натрупване на ясна информация за активно търсещите работа. Само когато има информация за образователните, трудовите, личностите характеристики на търсещия заетост, нашите трудови посредници биха си свършили бързо работата, като осигурят работодател. Така че приоритетно в момента разширяваме и допълваме профилите на всички лица, търсещи услугите на Агенция по заетостта. Изграждаме много прецизна база данни, която да можем да предложим на работодателите в страната. От друга страна, в повечето бюра по труда на място се провеждат консултации за професионално информиране, мотивационни курсове за младежите до 24 г. включително. Провеждат се и консултации във връзка с възможностите за насочване към образователната система, но това е инициатива, която е сред приоритетите и на Министерството на образованието и науката. В тази връзка сме започнали да изпълняваме заложените приоритети в рамките на Гаранцията за младежта и поетапно ще започнем да обявяваме и конкретно инициативи, финансирани чрез европейските бюджети. Предстои да фокусираме усилията си върху всички видове възможности за стаж на учащи или току-що завършили млади хора. Стажът е възможност, която е насочена към обогатяване на професионалните знания, умения, компетентности и опит в реална работна среда. От друга страна, стажантските програми дават възможност на участниците да преценят дали дадената работа и сфера им допада и дали съответства на професионалните им интереси.
­ А каква част от младежите, включени в тези стажантски програми, остават на работа?
До момента програмите за стаж са били подценявани в сравнение с всички останали програми за квалификация и обучение. Не трябва да е задължително схващането, че стажантската програма гарантира последващо работно място. Стажът трябва да се възприема като допълнение към основната квалификация или образование в реална работна среда.
През новия програмен период ще има ли повече стажантски програми?
Още през следващата година ще фокусираме и насочим голяма част от възможностите към различни видове програми за стаж. Трябва да се осигурят възможности, чрез които в реална работна среда участниците да се сблъскват с практични казуси и да придобиват допълнителни знания и умения.
Преди за заемете мястото на изпълнителен директор на Агенцията по заетостта, ЕК ни отправи препоръки за модернизация на бюрата по труда. Какво правите в тази насока?
Препоръките на ЕК са основателни и много ясни. Модернизацията обаче трябва да премине не само през инфраструктурна, като подобряване и разширяване на електронните услуги, подобряване на материалната база и условията на труд. Но трябва да бъдат променени и нагласата на служителите на Агенцията по заетостта и разбирането им как трябва да предоставят услугите към безработните. Първата част е свързана с финанси, за което нямам особени притеснения към момента.
Какви са вашите идеи?
До края на годината, надявам се и по-рано, ще предложим електронни услуги, свързани с всекидневната и най-популярна дейност на бюрата по труда – режими на електронна регистрация, бърза и навременна комуникация между работодателите ­ публичните и частните посредници на пазара на труда. т.е. безработните ще могат да се регистрират по електронен път. Работодателите ще имат достъп до информация за различни специалисти според зададените от тях критерии. Така работодателите ще заявяват от какви кадри имат нужда и ние ще им изпратим отговор с конкретни профили на лица. Ако работодателят прояви интерес към някои от тези профили, АЗ ще организира среща.
Много важен елемент на електронното обслужване е пестенето на време, защото нуждата на работодател да назначи конкретен специалист е толкова спешна и важна, колкото и на всеки безработен да започне работа.
Продължава ли да съществува този парадокс да има много безработни, а в същото време и много незаети работни места?
Да, дори се засилва. Това е структурна безработица по същество. В България наблюдаваме, че нуждите на работодателите до голяма степен не съответстват с възможностите на пазара на труда от гледна точка на предлагане на работна сила.
Къде е най-често разминаването?
Разминаванията не са само в рамките на изискванията на работодателите и компетенциите, които притежават търсещите работа. До голяма степен са и в очакванията, и в изискванията на безработните към бъдещето работно място. В началото на кариерата си всеки един професионалист много рядко може да очаква нивото на заплащане да е такова, каквото му се иска. Трябва да инвестира време.
Тази година ще има програма за насърчаване на заетостта сред бежанците. Кога ще започне тя?
В рамките на Националния план за насърчаване на заетостта са предвидени средства за устройване на работно място на 100 лица с хуманитарен статут или статут на бежанец. Имаме средства за включване в курс по български език за още 200 лица. Съвместно с Държавната агенция за бежанците от тази седмица започнахме да изпълняваме тази програма, въпреки че възможностите є са ограничени. Наши експерти вече посетиха центровете за временно настаняване.
Има ли интерес от страна на имигрантите към услугите на АЗ?
Много е рано за изводи. Трябва да се отчете и фактът, че има езикова бариера и трудности, свързани с нагласата на хората, настанени там. Но за сметка на това много работодатели от близък на бежанците етнос и националност активно ни съдействат.
Те ли ще бъдат основните работодатели, които ще осигурят заетост на бежанците?
Към момента много работодатели от близка националност или етнос са изявили желание да наемат хора, които са настанени в центровете.
Вече заявихте, че бизнесът излиза от кризата, защото през последните месеци са обявени много повече работни места.
Има положителна тенденция за подобряване на обстановката в реалния сектор, надявам се тя да се затвърди. Прави впечатление, че броят на свободните работни места, обявени от реалния сектор се увеличават всеки месец, а броят на новорегистрираните намалява с всеки месец. Безработицата през февруари е 12,2%, като тя намалява с 290 регистрирани безработни спрямо януари 2014 г.
Вече се оформя тенденция за намаляване на регистрираните безработни младежи в рамките на последната една година.

 

Източник: Монитор

НАЙ-ЧЕТЕНИ

Центровете за настаняване от семеен тип в Шумен отварят врати през септември

Възстановена е дейността на Дневен център за деца с увреждания, Дневен център за пълнолетни лица с увреждания и Център за социална рехабилитация и интеграция в Добрич

Пациентски информационен център за онкоболни отвори врати в Бургас

Публикуван за обществено обсъждане е проект на Закон за българския жестов език

ИКТ технологии за деца с увреждания вече стават достъпни и у нас

Повишаване на линията на бедност води до по-голям обхват на социалната закрила за уязвимите групи

ПОСЛЕДНИ

Агенцията по заетостта започва приемане на заявления за предоставяне на ваучери за обучения за дигитални умения

Фотоизложбата „Огледала на обичта! За любовта от първо лице“

Предложение за облекчения за финансиране на проекти за рехабилитация и интеграция на хора с увреждания

Участие на България в заседанието на Съвета на Европейския съюз по заетост и социална политика

Категории