Добромир Драев е президент на Организацията на българските скаути (ОБС). Живее в Шумен, роден е през 1971 г., завършил е спортния колеж към НСА с профил карате. От 8 години е скаут. Захванал се с това, за да „отлепи“ сина си от компютъра. Допреди няколко месеца се грижеше само за шуменския скаутски клуб, сега за 22 в страната с 5000 членове. Работи, за да станат няколко пъти повече и поне във всеки областен град да има клуб. През 2011 г. МО подари на скаутите бившия военен лагер „Ивански“ край Шумен, който в момента се превръща в най-големия скаутски център в Европа. Това лято там ще лагеруват 600 деца от цял свят.

 

– Ако приемем, че повечето хора знаят какво е скаут, кажете какво не знаем за тях.

– Мнозина смятат, че скаутството е само забавление, но то не е да вземеш пет деца и да ги заведеш в гората. Това е само част от играта, останалото е обучение. Обучение с игра, която има цел. Аз самият още уча, чета по книги и наръчници как се прави, защото няма кой да ми покаже. В България няма традиция и приемственост, нищо че сме имали скаути още от 1911 г. През 1938 г. обаче организацията се саморазпуска, за да не я военизират. През 1991 г. се възражда отново, но заради прекъсването няма потомствени скаути като по света – от баба и дядо до внуците. Тук почваме наново и тепърва ние като лидери на скаутите се обучаваме, за да има какво да предадем.

– На какво се учи скаутът?

– Да се справя с житейски задачи. В училище такива неща не учат, там е формалното образование. Тук под форма на задачи, лагери и игри скаутите се справят сами с различни ситуации. Винаги са в група от 4-5 души, нарича се „патрул“. Движат се заедно, работят, спят в една палатка, хранят се, правят си сами бюджет, измислят какво да ядат, готвят си. Ако останат гладни, виждат, че са сбъркали, и се поправят.

– Може ли скаутството да се сравни с казармата?

– Ако е за възмъжаване – да, възмъжават по своему и момичетата. Друг аспект са социалните дейности на скаутите, но малцина ни разбират. Чистим например някое място и чуваме: „Къде са фирмите, на които им се плаща, та вие сте се хванали?“ Грешка. Ясно е, че децата няма да изчистят цялото плато, но чистейки, разбират колко лесно се мърси и как трудно се чисти. Още на първия си лагер научават да пазят природата от себе си. Социалната дейност е начин да се свържат с обществото и да участват в него. Ето сега осиновихме Куршун чешма в Шумен. Грижейки се за нея, децата ще разберат какво е културен паметник. Досега за тях е бил само камък върху камък. За 6 години видях, че у децата, минали през скаутския клуб, остава нещо, и съм доволен.

– Но има и много изпуснати младежи, които не са били нито скаути, нито пионери преди. Това са сегашните двайсет и няколко годишни.

– Било е грешка да се унищожат пионерските организации в бившия соцлагер и сега да се питаме какво правим. Пионерската организация е създадена на базата на скаутството, няма разлика. Питат ме защо тогава не се наричаме пионери? Защото искаме да сме част от световното семейство на скаутите. В света има 32 милиона скаути, огромна цифра. Когато наши деца отидат на някое голямо джамбуре в чужбина и видят там още 20 000 като тях, си казват: „Ние сме една порода, сила.“ Връщат се щастливи, спали на палатки, прояли овнешко. Докато са живи, ще го разправят. Затова не бива да се дистанцираме от многото.

– Звучи малко като асамблеята „Знаме на мира“.

– Ами да! Аз винаги съм казвал, че тази асамблея беше страхотно нещо. Ако някога имам финансовия ресурс, бих я възстановил. Сега държавата къде е? От 25 години младите хора нямат държава. Тя само наблюдава как нашето общество унищожава младите хора. Всеки с повече капацитет заминава в чужбина и кой остава тук? Вижте Шумен – деца в забавачките и пенсионери. Това е национален проблем и не само на сегашното правителство. Скаутите не са някакъв елит, те са просто млади българи и ако можем да извадим от батака 5-10 деца, аз ще съм щастлив. Представяте ли си да извадим хиляди?

– Защо скаутите в България са само 5000?

– Защото държавата ни е една от малкото в света, която по никакъв начин не помага финансово на скаутите, все едно не съществуваме. Да, преди 3 години получихме бившия военен лагер „Ивански“ за организацията и сега тя притежава най-голямата база в Европа, но дотук – вратата се затвори. Лагерът трябва да се възстанови, а само с нашия труд и с труда на децата не става, това са пари. Казват – световната организация да ви даде. Оттам пък ни питат колко ни дава държавата, за да ни дадат остатъка.

– За какво друго бихте харчили държавни пари?

– Трябва да има професионални скаути на заплата. Навсякъде по свега ги има. Те са най-компетентните, най-обучените. Ако не му се плаща, той няма какво да яде, отива да работи и край със скаутството. Не можеш да го пратиш на лагер, чакаш го да излезе в отпуска. Не можеш да направиш график за годината, защото не знаеш кого ще прилъжеш да дойде. Френската скаутска организация има 120 професионалисти за 80 000 скаути. 34 млн. евро е годишният им бюджет. Само да се знае, не че ние искаме толкова. Ако искаме да имаме повече скаути, за тях трябва професионална грижа – двама-трима души, които са скаути денем и нощем.

– В страната има 22 скаутски клуба, нали се плаща членски внос, той не стига ли?

– Сумата е 15 лв. на година. С тези пари ОБС плаща членския си внос към европейската и към световната организация. Затова тормозим общините за какво ли не. Те дават колкото могат, но държавата къде е? По-възрастните ни доброволци започват един по един да се оттеглят. В Европа не плащат труда на доброволеца, но поемат режийните му разходи. Ние не можем да подсигурим за доброволеца нито палатка, нито храна, чакаме той да си донесе всичко и да работи за нас. Парите ни трябват да си обучаваме хората и да ги задържаме при нас.

– Нали все пак има младежки програми, по които може да се защитават проекти?

– Има, но в тях никога няма средства за счетоводител, да речем. Как да отчетем 60 000 лв. коректно без счетоводител? Ако имаме някакви собствени пари, ще си платим, но в сметката на ОБС в момента има 6 лв. Един-два пъти някой приятел ще помогне, но на третия ще ни е срам да молим. Да не ни разберете криво – не искаме издръжка, а помощ и подкрепа. Аз не ща да работя на заплата към организацията, това вече не е скаутство. На мен никой не ми плаща да съм скаут.

– А как издържате себе си и семейството си?

– Навремето имах голяма фирма за безалкохолни напитки. В момента имам мъничка фирма със същата дейност, в която работим аз и синът ми. Зареждаме офиси с вода в галони. Синът ми, да е жив и здрав, върши 90% от работата. С това се издържа семейството ми и мога да се занимавам със скаутството.

– Като нов президент на ОБС с 3 години мандат какви по-близки цели имате?

– На първо време е важно е да се възстанови лагерът в Шумен. Това веднага ще изведе ОБС на челно място в Европа, защото никъде няма по-удобен лагер. Скаути от цял свят ще идват тук и целогодишно, а това е икономика в буквалния смисъл. Капацитетът е 1200 легла, в палатки могат да се проберат няколко хиляди. Идват и родители, те спят в хотели и се хранят в ресторанти, т.е. оставят пари. Това лято ще посрещнем 600 скаути. Друга цел е да се умножат членовете на организацията. Тя има ноу-хау да се справи с проблемите на младите или поне с част от тях и това трябва да се използва, да се раздава. Сега ще правим лагери за нескаути, за да видят какво е и ако искат, да дойдат при нас, а не да ходят като избити електрони и да киснат в интернет.

– Май не се толерират твърде информационните технологии при скаутите?

– Нищо против. Ако има интернет в гората, ползват, но понякога нарочно ги изненадвам ту с липсва на телефонен обхват, ту им спирам нета. Иначе ще седят край лагерния огън, вторачени в телефоните. Те не умеят да говорят нормално помежду си, седят един до друг и си чатят.

– Казахте ми за политика да не питам…

– Да, това е правило на световната организация, ние не се месим в политиката. Знам, че животът ни е много свързан с нея, но не можем да приемем страна или позиция.

– Но до март м.г. участвахте активно в протестите, предвождахте ги, говорехте по мегафона, късахте нерви.

– Сега вече не мога да си го позволя. Гори ми вътре, нямате представа, но за мен децата са по-важни. Казвам „деца“ условно, защото има и на по 22 години. На тях не мога да им забраня да протестират, но не е морално да ги подкрепям или да им казвам прави ли са или не са. Шегуваме се помежду си, че една от причините да не ни финансират е, че не сме електорат. Ако тия 5000 бяха електорат – о-хо!

– Като стана дума пак за финансиране, виждала съм вашите скаути да продават едни снежни човеци от чорапи, това не е ли начин?

– Гърлскаутите в САЩ продават бисквити, които една компания прави специално за тях. Ние тук обаче ги осъждаме, защото било бизнес. Тънкият момент е какво се случва с парите, защото те не се събират самоцелно. Първо има цел – трябва им екипировка. Продават бисквити и си я купуват сами, не вземат от родителите. Положили са труд, не ги харчат за дискотека или червило, а за да са скаути. Идеално обучение! Ние тук на това му казваме търговия или печалбарство и край. От нашите снежни човеци събрахме 400 лв., но още не сме ги похарчили, защото ги направиха и продадоха, без да имат цел. Сега я мислят. А като няма цел, няма обучение и наистина си е търговия.

– Подготвяте сега много интересно скаутско състезание, разкажете малко за него.

– Ще бъде в началото на май. За трета година го правим, но сега за първи път ще е международно, с деца от Франция и няколко балкански държави. Вече имаме 70 заявки. Казва се „Ровър трип“ и е само за скаути над 18 години. Екипи от двама, най-много четирима души пътешестват от София до Шумен. За 48 часа трябва да изминат колкото може повече километри, да изполват малко обществен транспорт, но много видове, да видят максимален брой туристически обекти и всичко това да стане за 20 лв. Доказва се със снимки и е постижимо.

 

Източник: в-к Преса