Г-жо Дянкова, пенсионната система беше стопирана за една година. Какво ще се прави след 1 януари 2015 г.?
През 2014 г. се запазиха условията за пенсиониране на работещите при условията на първа, втора и трета категория труд така, както бяха определени за 2013 г. Това ще даде възможност на повече хора да се пенсионират, разбира се, ако желаят. Предстои сериозно обсъждане на въпросите, свързани с ранното пенсиониране, на възможностите за обвързване на пенсионната възраст със средната продължителност на живота след пенсионирането, на възможните варианти за изравняване на възрастта за пенсиониране на мъжете и жените след 2021 г. и др. – т.е. на мерки, които да гарантират финансовата устойчивост на осигурителната система в по-дългосрочен план. Всички тези въпроси първоначално ще бъдат обсъдени в рамките на Консултативния съвет за оптимизиране на осигурителната система към министъра на труда и социалната политика, в който участват експерти от Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Националния осигурителен институт, Комисията за финансов надзор, експерти от организациите на работодателите и на синдикатите и др. Сигурна съм, че експертизите, които ще правим заедно с тях, ще ни доведат до рационални и балансирани политически решения, от каквито се нуждае осигурителната ни система. Целта на обсъждането е да идентифицираме тези мерки, които, от една страна, имат благоприятен ефект по отношение на осигурените лица, но същевременно са финансово изпълними. И още нещо много важно. Дискусиите в Консултативния съвет трябва да дадат категоричен отговор на въпросите дали е изчерпан нашият тристълбов осигурителен модел и дали ще запазим принципите, върху които беше създаден.
А ще се промени ли политиката на НОИ по отношение на инвалидните пенсии?
Когато медицинската комисия реши, че експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК са неправилно издадени, председателят й подава жалба срещу решенията на органите на медицинската експертиза в 14-дневен срок от деня на получаването им в съответното териториално поделение на НОИ. Жалбата срещу решенията на ТЕЛК се подава пред НЕЛК, а срещу решенията на НЕЛК – пред административния съд в София. Това е предвидената от закона форма, под която НОИ може да осъществява контрол върху качеството на медицинската експертиза и съответно на разходите от бюджета на държавното обществено осигуряване. Но какъвто и контрол да се прави, истината е, че има пукнатини в системата. Злоупотребите с това право продължават. Все още има хора, които намират начини да получават инвалидни пенсии, без изобщо да имат медицински основания за това. Вярно е обаче, че поради засиления контрол техният брой намалява.
Върху какво ще акцентирате при дебата за ранните пенсии?
Съветът на Европейския съюз отправя някои препоръки към нас, част от които са свързани с необходимостта от предприемане на мерки за постепенно премахване на възможностите за ранно пенсиониране, засилване на политиките за осигуряване на възможности за по-дълго оставане на пазара на труда на възрастните работещи и др. Според препоръката на Съвета на Европейския съюз относно националната програма за реформи на България за 2013 г. и съдържаща становище на съвета относно Конвергентната програма на България за периода 2012 – 2016 г. в областта на пенсиите, е необходимо България „да премахне постепенно възможностите за ранно пенсиониране, да въведе една и съща законово установена пенсионна възраст за мъжете и за жените и да прилага активни политики по заетостта, които да позволят на по-възрастните работещи да останат по-дълго на пазара на труда. Да въведе по-строги критерии и механизми за контрол при отпускането на пенсии за инвалидност, така че да се ограничат ефективно злоупотребите.” Предстои обсъждане в Консултативния съвет за оптимизиране на осигурителната система към министъра на труда и социалната политика на различни варианти за ограничаване на ранното пенсиониране, като вниманието ни ще се фокусира върху изискването за възраст за пенсиониране за тези, които се възползват от т.нар. ранно пенсиониране.
Може ли да се обвърже нарастването на пенсионната възраст със средната продължителност на живота у нас?
Обвързването на пенсионната възраст със средната продължителност на живота след пенсионирането е тема, която широко се дискутира през последните години по повод демографските предизвикателства, пред които са изправени повечето европейски страни. С цел избягване на политическа намеса в краткосрочен план и повишаване на устойчивостта на пенсионните системи в дългосрочен план много държави въведоха различни автоматични механизми, отчитащи нарастването на очакваната продължителност на предстоящия живот. Това е един обективен критерий, по който си заслужава да помислим и ние. Обвързването на възрастта за пенсиониране с продължителността на живота след пенсионирането най-вероятно няма да се прилага преди достигане на достатъчно висока възраст за пенсиониране според настоящите параметри на реформата, така че да се осигури дългосрочната устойчивост на системата. Засега сме на етап проучване на опита на държави – членки на Европейския съюз, които прилагат този т.нар. автоматичен механизъм – Дания, Италия, Гърция, Испания и др.
Кои са най-неотложните промени в Кодекса на труда?
Бих казала тези, по които работодателите и синдикатите постигат някаква висока степен на съгласие. Реалностите към момента са свързани с промени в Кодекса на труда, с които правим опит да намалим регулаторната тежест за бизнеса. Предвиждаме положеният извънреден труд през календарната година да се отчита пред инспекцията по труда до 31 януари на следващата календарна година, а не на всяко полугодие, както беше досега. Създава се възможност работникът или служителят да изпрати своето заявление за прекратяване на трудовия договор в инспекцията по труда с препоръчано писмо с обратна разписка или по електронен път. Предвижда се младежите да се наемат за стажуване на длъжности, които съответстват на придобитата от тях квалификация или специалност, за срок от 6 до 12 месеца. Конкретната продължителност, начинът и формата, чрез които ще се усвояват практически умения в процеса на изпълнение на трудовите задължения, името и длъжността на наставника, възнаграждението и други въпроси, свързани със стажуването, ще се договарят между страните. Въвеждаме текстове, с които се прецизира и се осъвременява договорът за ученичество. Новата разпоредба регламентира провеждането на изпит, чрез който се установява резултатът от обучението съобразно неговото съдържание и вид. При обучение за придобиване на професионална квалификация изпитът ще се провежда при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение, а в останалите случаи – при условия и по ред, определени от работодателя съобразно спецификата на обучението.
От години се говори за създаването на трудов съд, вие какво мислите по този въпрос?
Някога като депутат, после като експерт и сега в качеството си на заместник-министър винаги съм подкрепяла идеята за създаването на трудов съд. Участвала съм в работни групи по тази тема. Министерството на труда и социалната политика също винаги е подкрепяло тази идея. Защото общият брой на трудовите спорове за страната като цяло представлява значим процент от гражданските спорове изобщо. И защото този брой ще расте през годините напред.
Основните трудови спорове са свързани с възможността да се получават доходи, гарантиращи живота и здравето на работниците и служителите, доходи, даващи единствена възможност да се придобиват осигурителни права и т.н., при това става дума за доходи от единствен източник – трудовото правоотношение. В редица случаи трудовите спорове водят до емоционално претоварване в системата работник-работодател, което влияе негативно и на настроенията не само на конкретните страни по спора, но и на останалите служители. Поради това при трудовите спорове е налице висока степен на личен и обществен интерес за по-бързото им и качествено решаване. В чл. 310, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс е предвидена възможност за разглеждане в бързо производство на искове за трудово възнаграждение, за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа, за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението, както и за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи. Това обаче не отменя потребността от създаване на специализирани трудови съдилища. Същевременно отчитам факта, че създаването на такива съдилища би довело до съществени структурни промени в цялостната съдебна система на страната. Другият начин е да има специални съдебни състави, които да гледат с предимство трудовите дела. По този начин делата могат да се решават за месец-два и да се спестяват средства и време както за самия работник, така и за работодателя. И все пак окончателната преценка за това кога е възможно да се пристъпи към създаване на трудови съдилища е на Министерството на правосъдието.
Не трябва ли да се увеличи подпомагането на семействата при раждането на деца?
В програма „Подпомагане на семействата с деца” са предвидени и универсални мерки, без доходен критерий, като: еднократна парична помощ при раждане на първо дете – 250 лв.; за второ дете – 600 лв.; за трето и всяко следващо дете – 200 лв.; еднократна парична помощ за отглеждане на близнаци до навършване на 1 г. – 1200 лв. за всяко дете; еднократна парична помощ за отглеждане на дете до навършване на 1 г. от майка студентка, учеща в редовна форма на обучение в размер на 2880 лв. Но освен финансови стимули има и други мерки, свързани с подкрепа на семействата при раждането и отглеждането на децата. В Кодекса на труда са предвидени множество възможности и защити за родителите. Регламентирани са следните възможности за ползване на отпуск за бременност, раждане и отглеждане на дете: 410 дни платен отпуск при бременност и раждане, като след навършване на 6-месечна възраст на детето остатъкът до 410 дни може да се ползва и от осигурените бащи; парично обезщетение при раждане на дете за осигурените бащи за срок до 15 календарни дни. След използване на този отпуск, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете. В Кодекса за социално осигуряване е уредено и правото на съответните парични обезщетения на осигурените лица. Предвиден е неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст, както и закрила на бременни жени и майки с дете до 3-годишна възраст при уволнение, разбира се, при определени условия.
Тоест, правата ги има, така ли?
Правата ги има, смело ще кажа – доста повече, отколкото в други страни. Друга е опцията за това дали и как се спазват законовите норми. Ще отбележа и една тенденция. Става дума за трайната нагласа на младите хора за възпроизвеждане на двудетен семеен модел и това разкрива резерви за повишаване на раждаемостта. В краткосрочен план те се състоят в създаване на условия за намаляване на броя на отложените раждания, а в средносрочен и дългосрочен план – в реализиране в по-висока степен на предпочитания модел на българското семейство – семейство с две деца, чрез създаването на подходяща среда за тяхното отглеждане и възпитание.
Източник:
в-к „Монитор“
София, 10 март 2014 г.
Интервю на Светла Каролева