jecchevaЕва Жечева е родена през 1959 г. Магистър по български език и литература от ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” Работила е в областта на защитата на правата на децата, спазването на стандартите на социалните услуги за деца и за хора с уврежданияРъководила е Държавната агенция за закрила на детето в периода 2001 – 2002 г.

 

Г-жо Жечева, Агенцията за закрила на детето вече изработи мерки за безопасност на малчуганите в детските центрове. Какво точно предлагате?

Предлагаме да бъде въведен лицензионен режим за юридическите лица, предоставящи услуга „детски център”, ситуиран в молове и други търговски обекти, и да бъде определен орган, който да контролира предоставянето на такива услуги. Според нас е необходимо да бъде разработена специална наредба, регламентираща критериите при предоставянето на такива услуги от юридически лица, или да се разработят единни стандарти за безопасност. Освен това трябва да бъде направена промяна в законодателството, което да дава право на ДАЗД да извършва проверки в детски центрове, частни занимални, парти центрове, летни училища. Необходимо е в големите търговски обекти по развлекателен начин чрез картини или с кукли да се указва изрично забраната за ползване на ескалатори без придружител. В нормативната уредба трябва да бъдат заложени специфични образователни и квалификационни изисквания към лицата, които пряко работят с деца – в това число и за аниматори за работа с деца. Например в учебния план на средните професионални училища, предлагащи обучение по професия аниматор, както и в учебния план на висшите училища да се включи изучаване на детска психология. Нужно е да се разработи длъжностна характеристика за професията аниматор. Предлагаме да се направят промени и в  националната класификация на професиите и длъжностите, където да се добави длъжността аниматор за работа с деца. Според нас са нужни промени и в наредбата за условията и безопасността на площадките за игра. Предлагаме един аниматор да се грижи за не повече от 18 малчугани. На площадките за игра, разположени на закрито, малчуганите под 6-годишна възраст пък задължително да са с придружител – родител или друго пълнолетно лице.

В края на 2013 г. посетихте бежанския лагер в Харманли. Какви са впечатленията ви от там?

В бежанския лагер в Харманли са настанени 373 деца, които са с родителите си. Разговарях с някои от майките за това от какво имат нужда, както и за това как се чувстват. Семействата, които са настанени във фургоните, имат добри условия за живеене. Преди няколко дни те бяха преместени в ремонтирана сграда, в която са създадени подходящи условия за живот. В най-скоро време се предвижда да се открие кухня в центъра, в която ще се приготвя всеки ден топла храна. Предстои да бъдат поставени две огромни отопляеми палатки, първата ще бъде обособена като зала за игра и за работа с децата, разпределени по възрастови групи. Втората ще бъде оборудвана с телевизори и компютри, които да бъдат използвани от по-големите деца, техните родители и всички настанени в центъра.

ООН разкритикува политиката ни по отношение на бежанците. Според вас полагат ли се грижи за децата бежанци?

В съответствие с ангажиментите на страната ни, произтичащи както от  Конвенцията за правата на детето на ООН, така и от Закона за закрила на детето, усилията на Държавната агенция за закрила на детето са приоритетно насочени към създаване на гаранции за спазване на правата на най-уязвимата група сред бежанците – децата. Не можем да не отбележим факта, че страната ни беше обект на сериозен миграционен поток. Първите стъпки към решаване на бежанския въпрос бяха в посока осигуряване на базисните потребности на хората, търсещи закрила в България, а именно осигуряването на подслон, храна, топлина, медицинска грижа. В този смисъл като първостепенна грижа и отговорност на държавата беше изведено осигуряването на основните права на децата. Насочили сме усилията си към създаване на подходящи условия за адаптиране на децата бежанци в една нова и различна от тяхната обичайна среда. Организирането на обучението на малчуганите в бежанските центрове и домове за временно настаняване вече стартира. В интеграционния център в София се организират курсове по български език. В центровете в кв. Враждебна и «Военна рампа” има обособени помещения за обучение на желаещите деца. В центъра в Харманли в момента се изграждат две специални зали за провеждане на обучения. За ангажиране на свободното време на децата предстои чрез БЧК да бъдат осигурени пакети с обучителни материали, които ще съдържат комплекти игри, кубчета за редене и книжки за оцветяване. В друга част от пакетите ще има образователни материали като книжки с картинки, тетрадки, химикалки, блокчета за рисуване, боички за оцветяване.

Колко от децата бежанци са без придружител и какво прави ДАЗД за тях?

Децата без родители, търсещи и получили закрила, са 184. От тях 99 са настанени в регистрационно-приемателните центрове в териториалните поделения на Държавната агенция за закрила на детето в София – кв. „Овча купел”, и в с. Баня, община Нова Загора. 85 от тях живеят на външни адреси с разрешение на председателя на Държавната агенция за бежанците. Към 8 януари 36 деца са получили хуманитарен статут или статут на бежанец. Вече започнахме работа по разработване на координационен механизъм за взаимодействие между органите по закрила на детето на национално и местно ниво за работа по случаи на деца чужденци, търсещи или получили закрила. В него ще бъдат разписани стъпките, дейностите и взаимодействието на всяка една институция, която има ангажименти за безопасно придвижване на детето, предоставяне на информация по подходящ начин и на езика, който разбира и говори, полагане на грижи до неговото настаняване в регистрационно-приемателен център.

А колко български деца в риск са били изведени от семейството си през 2013 г. и какви са най-честите причини за това?

За периода от 1 януари до 30 ноември 2013 г. броят на децата, настанени извън семейството им, е 4877. Най-честата причина за прилагането на тази мярка е установен риск за здравето и живота на детето – насилие, изоставяне или неглижиране. В случай че се налага извеждане на детето от биологичното му семейство, се проучват всички възможности за настаняването му в семейство на близки и роднини, осиновяването му или намиране на дом в приемно семейство.

И през миналата година станахме свидетели на истории с деца, които имаха фатален край заради родителска небрежност или нехайство. Какво трябва да се промени в системата според вас, за да не чуваме за поредното починало след тежък побой или глад дете?

Характерна за семействата, в които цари домашно насилие, е изолацията от външния свят. В много от случаите децата дори нямат достъп до телефон, за да сигнализират за упражняваното насилие, не познават органите, които могат да ги защитят. Често изпитват срам и вина от случилото се. Тук е ролята на обществеността, на съседите, на близките, на лекарите, на учителите, които да сигнализират, за да се предприемат навременни мерки и действия за защита на децата. Необходимо е предприемане на превантивни мерки за предотвратяване на домашното насилие, включително чрез обучение на професионалистите, пряко работещи с деца, които да идентифицират  белезите на насилие. Трябва да се изградят програми за образование на родителите в подкрепа на отговорното родителство, както и различни обучения на децата в училищна възраст за техните права.

А обсъдили ли сте тези предложения за обучение със социалното министерство?

Водили сме разговори с Агенцията за социално подпомагане. Мисли се в тази посока.

 

Интервю на Анна Ефтимова, в-к Монитор