DSCN6497

От три години Национален алианс за социална отговорност е национално представена организация, какво е най-важното от постигнатото през изминалите години?
НАСО е една от най-новите национално представени организации и специфичното е, че тя работи като такава преди още да реализира юридическата си регистрация и да покрие критериите за национално представителство. Основата база от дейности, реализирани преди юридическото учредяване, беше европейското партньорство с европейската организация EASPD, което беше и основата за въвеждане на нови форми за партньорство на европейско и национално ниво. Това партньорство от база за създаване на организацията се превърна в най-силната страна на НАСО като организация, реализираща активно работещо и полезно европейско партньорство, осигуряваща много информация и опит от Европа към България и от там даваща възможност за национално партньорство, което да популяризира и утвърждава приложението на тази информация и развитието на този опит. Второто важно постижение на НАСО е, че успя да запълни една празнина в социалната област в България а именно да създаде една национална мрежа, а след това и национална организацията на доставчиците на социални услуги в България. Нуждата от такава организация и това партньорство беше очевидно и от там това постижение се оказа важно навременно и много полезно за развитие на националните и местните социални политики и услуги. Третото важно постижение на този етап на работа на НАСО е, че успяхме да получим доверието и подкрепата на местните власти, общините, в това число чрез НСОРБ, които приеха да бъдат членове на НАСО като израз на отговорностите които носят общините в социалния сектор и общото ни желание за работещо партньорство между общините и доставчиците на социални услуги, независимо от типа им. Тези три постижения са гаранция за правилно изградена стратегия, гаранция, че организацията е нужна и работи полезно. Тези постижения съдържат изграден капацитет, авторитет и реално участие в работата на национално ниво по темите – 1) социални услуги, и 2) подкрепа за хората с различни възможности, преодоляващи бариери и ограничения – хората с увреждания. Имаме още един приоритет, по който предстои да направим необходимото, а то е да ускорим развитието на корпоративната социална отговорност и да имаме свой принос в това развитие чрез привличане на повече корпорации със свои социални програми и ангажираности, с фокус върху хората и качеството им на живот на, в това число и на хората с увреждания. По този начин ние се стремим НАСО в качеството си на национално представена организация да има собствен принос чрез партньорство между неправителствения сектор, общини и корпорации за постигане и активиране на нови идеи, политики и дейности, в това число и социални услуги, подкрепящи нуждаещите се хора, включително и хората с увреждания за постигане на едно по-добро качество на техния живот. За нас това е начин да формираме реален принос в нуждата от по-ускорено и реално социално развитие на България и по-бързо преодоляване разликата в качеството и стандартите на живот спрямо другите европейски държави.
НАСО работи по няколко проекта, какво е общото между тях?
Във връзка с целите си, НАСО реализира дългосрочна своя стратегия и визия за фокусиране на общественото внимание както по главния национален според нас проблем – демографското развитие на страната, така и по другия принципен проблем – качеството на живот на хората в България, а тази проблеми са още по-значими за хората, които имат нужда от подкрепа. В тази посока се опитваме да подпомагаме дейността си чрез работа по проекти и общото между проектите, по които НАСО работи в настоящия момент, е внос на добри европейски практики, разработване на предложения за въвеждане на нови практики и услуги в България. В тази посока ще посоча само два примера –въвеждане на нова социална услуга „подкрепена заетост“, която освен че е модерна и актуална дейност в Европа, може да бъде много полезна и в България, както за подкрепа на нуждаещите се, в това число хората с увреждания, така и да мотивира работодателите за наемане на хора посредством някаква допълнителна подкрепа. Другият пример, съдържащ се в нашите проекти, е работата ни за разработване на стандарти за качество на социалните услуги – нещо, което липсва в социалните практики в България и се надяваме с подкрепата на нашите европейски партньорки да предложим нещо полезно и ефективно.
Това ли е идеята зад името „Партньорство за по-добър живот“?
Един от проектите ни действително се нарича „Партньорство за по-добър живот“ и това не е само име на проект. Това е визия и посока на работата ни как бихме могли да влияем за подобряване на качеството и стандартите на живот у нас, които са едни от най-ниските в Европа чрез партньорство, обмен на знания и опит и най-вече обединяване на усилията и възможностите за постигане на резултати в тази посока.
Какво предвижда настоящото законодателство за равни възможности на хората с увреждания и социално включване? Какво още трябва да се направи в това отношение?
Относно законодателството, касаещо хората с увреждания, през последните години се направи не малко, но това, което е необходимо, е свързано с по-решителна смяна на генералните подходи в социалната област, поставяне на акцент върху възможностите на хората, които се нуждаят от подкрепа, активното им включване в създаване на националния продукт и поставяне на национални цели и критерии за по-добри стандарти на качество на живот, както на всички хора, така и на тези, които се нуждаят от подкрепа. Другият голям проблем е реалното изпълнение и спазване както на съществуващото, така и на ново разработваното законодателство. Ако преди няколко години ние говорихме, че основният проблем е нуждата от промяна на нормативната уредба, сега вече към този проблем се прибавя още един – спазването и реализацията на тази нормативна уредба по професионален, отговорен и качествен начин.
Каква оценка може да се даде на настоящото състояние на заетост на хората с увреждания?
Не случайно НАСО си поставя като водеща задача да работи за развитие на корпоративната социална отговорност и от там разширяване на възможностите за заетост на хората с увреждания. В момента в България единствените налични възможности са специализираните предприятия и програмите и мерките в областта на заетостта, които са добри, но крайно недостатъчни. Безработицата сред хората с увреждания е отчайващо голяма. Липсват форми за подкрепа в тази посока като защитена, подкрепена заетост – това са най-развитите форми в цяла Европа и по света. Вече повече 20 години тези форми не намират приложение у нас. Опитваме се да влияем за тяхното спешно въвеждане и се надяваме, че имаме нужния диалог с властите за следващите ни успешни стъпки, както и подкрепата на целия социалния сектор в тази посока.
Подкрепената заетост е изцяло нов модел на социално включване. Какви са предимствата спрямо другите видове заетост?
Подкрепената заетост е нов модерен модел в европейското развитие, осигуряващ социално включване , трудова и социална реализация на хората с увреждания при интегрирани условия – такива, каквито са нужни за всеки човек на нашето общество. Предимствата на този модел са във възможностите за реализация, съобразена със спецификите на работника и работодателя и осигуряване на подкрепа и на двете страни за устойчивост на заетостта и личностно и кариерно развитие.
Има ли някакви рискове в този тип заетост и какви са те?
Рисковете при този вид заетост са в посока на липса на национален и местен опит и от там неизвестност на рамката и вида на нормативните документи, които ще я регламентират и въвеждат. След това ще дойде рискът от необходимостта на достатъчно добре подготвени организации и специалисти, които да реализират тази дейност. В допълнение съществува и риск от надценяване възможностите и очакванията, че само едно единствено средство, макар и модерно, може да разреши изцяло проблема със заетостта на хората с увреждания. Този вид подкрепа ще бъде подходящ за голяма част, но ще са нужни и други методи и средства за подкрепа, тъй като всеки човек е различен в своите възможности, квалификация и нужди.
Социалното включване не е само заетост… Към какви други промени и какво развитие трябва да се търси?
Ако трябва по-генерално и по-принципно да споделя моите и на моите колеги виждания, е, че е необходимо да гледаме на хората с увреждания и другите групи нуждаещи се от подкрепа хора като немаргинализирани групи, а напротив – като хора, които са част от обществото, равни с всички останали, но в своя начин на живот имат допълнителни бариери, които трябва да преодоляват и които правят живота им по-различен и труден.
Към какви промени трябва да се стремим през следващите години? Какво предвижда НАСО в целите и задачите си с оглед постигане на тези промени?
Бих си позволил да изложа едно виждане, че най-голяма грижа на държавата и обществото ни трябва да бъде насочена към семействата още при възникването на такъв проблем във всяко едно от тях, иначе казано подкрепа към семейства с деца, които се нуждаят от различна или допълнителна подкрепа. Засега този въпрос у нас изостава сериозно. Следващ момент е образованието на децата, нуждаещи се от подкрепа и осигуряването им на такава подкрепа, че те да се обучават в нормална среда с останалите деца чрез адекватна социална подкрепа и услуги. На следващо място бих формулирал личностното развитие на човека. Тези хора имат нужда от подкрепа за своето социално развитие в две посоки – трудова реализация, за която говорихме до момента и социална реализация – а именно подкрепа за създаване на семейства, осигуряване на жилища и други улеснения в сферата на инфраструктурата и комуникациите. И най-накрая, но не последно място, са необходими промени в областта на здравеопазването и социалната подкрепа и услуги, защото те имат важно значение за стандарта и качеството на живот на хората. Ако във всяка от тези области успеем да осигурим адекватна подкрепа, можем да разчитаме най-после на реална промяна в качеството на живот, както на нуждаещите се от подкрепа хора, така и на всички живеещи в България хора. За мен това е разбирането за социално включване и то не винаги е свързано само с пари. Нужно е отношение, разбиране, ангажираност, участие, стремеж към резултати и партньорство на всички имащи отношение към тези теми. Иначе само с частични стъпки не се постига нищо, трябва да се работи във всички посоки. Към всичко това е насочена и цялостната мисия на НАСО през следващите години.

 

Интервю на Петя Маркова