koralskiМинчо Коралски е роден на 5 септември 1951 в град София, България. Завършва право в Софийския университет. До настъпването на демократичните промени работи като финансов ревизор, специалист и главен специалист в „Държавно обществено осигуряване“ (ДОО). Бил е председател на ДОО и заместник-председател на Комитета по труда и социалната дейност. След 1990 г. е заместник-министър на труда и социалните грижи в правителствата на Димитър Попов и Филип Димитров. Избран е за народен представител в 37-тото Народно събрание и за министър на труда и социалните грижи в правителството на Жан Виденов. От 3 януари 2006 г. е изпълнителен директор на Агенцията за хората с увреждания.

 

Господин Коралски, как премина дискусията на тема: „Възможности за трудова заетост на хората с увреждания”?
Дискусията премина през няколко етапа. На първо място беше разгледано сегашното състояние на нещата, което е свързано с моментната снимка на пазара на труда за хората с увреждания. След това бяха посочени възможностите за социалната икономика, на трето място бяха направени редица предложения за подобряване на работата свързана с трудовата реализация на хората с увреждания.
На срещата присъства и Джонатан Алън, посланик на Великобритания у нас. Как стои този въпрос във Великобритания и другите страни?
Джонатан Алън посочи основния въпрос, който се решава във Великобритания, който се отнася и за нас. Това е, че в основната на проблема с безработицата е трудното приемане на различните и премахването на бариерите пред тях. Джонатан Алън изрично посочи, че става въпрос както за хора с увреждания, така и за малцинствени групи, за хора с различна сексуална ориентация. Борбата с различността е една от основните бариери, които се поставят пред хората с увреждания тогава, когато търсят реализация на пазара на труда.
Какво може и какво не може да предложи България на хората с увреждания? С какво има възможност да им помогне, а не го прави?
България на практика би следвало да извърши един цялостен комплект от дейности, които са насочени към проблемите за наемане на хора с увреждания на пазара на труда, който е свързан с най-различни области-достъпната среда, достъпният транспорт, квалификацията, преодоляването на стигмата в обществото към хората с увреждания. В тази връзка беше посочено, че от една страна България има стратегия за решаването на тези въпроси от две години, а от друга, че би трябвало в максимална степен да се възползваме от възможностите, които ни дава следващият програмен период до 2020г., за да може чрез европейските средства да постигнем няколко основни цели. Едната, от които е да адаптираме пазара на труда към потребностите на хората с увреждания. Другата е да използваме тези средства за образование и квалификация на хората с увреждания и не на последно място да използваме средствата за реализирането на една достъпна околна и комуникативна среда.
Колко са хората с увреждания, които в момента са наети на работа?
От 250 000 души, около 10% или 25 000 човека са наети на работа и приблизително толкова са регистрирани в бюрата по труда. На практика голяма част от хората с увреждания са в групата на така наречените обезкуражени, тъй като трудното намиране на работа е отказало голяма част от тях да търсят своята трудова реализация чрез бюрата по труда.
Дискриминират ли се хората с увреждания от работодателите и изобщо в различните фирми и предприятия?
Проблемът е там, че когато хората с увреждания бъдат наети на работа, работодателите се убеждават в това колко полезни могат да бъдат те на фирмата, тъй като по принцип хората с увреждания са изключително лоялни към своите работодатели. Дискриминацията е по-скоро на входа на фирмата, където се измислят най-различни причини, за да не бъдат наети на работа. Разбира се, основната причина са записаните в ТЕЛК-овите решения ограничения за работа-степента на трудоспособност, поради тази причина те не ги допускат до работното място. На практика дискриминацията е още на входа на предприятията.
Как се борите с предразсъдъците, насочени към хората с увреждания?
Борбата с предразсъдъците би трябвало да бъде обществен проблем, тъй като по същество предразсъдъците засягат всеки един от нас дотолкова, доколкото в този свят, в който живеем вероятността човек да се превърне в човек с увреждане, в резултат на трудова злополука, заболяване, транспортно произшествие или в резултат от стреса, в който живеем е много голяма. От тази гледана точка трябва да си даваме сметка, че приемайки различните по същество приемаме и себе си тогава, когато самите ние вече се нуждаем от обществена подкрепа. Изключително важно е още от ранна възраст децата да могат да се обучават заедно както в детски градини, така и в училищата и университетите, защото свиквайки с различните от най-ранна детска възраст-тогава приемането на работа и трудовата реализация няма да представлява такъв проблем и няма да предизвиква такъв шок от срещата на хора с и хора без увреждания. Обикновено тяхната среща става тогава, когато предразсъдъците ги има в една по-зряла възраст и е нормално взаимното недоверие и на двете страни.
Какви са възможностите в момента за трудова заетост на хората с увреждания?
Съществуват редица заетости като се започне с Националния план по заетостта, различните програми, които финансираме от нашата агенция, насърчаваме работодателите да наемат хора с увреждания. Но, за съжаление, независимо от предимствата, които за записани и, които даваме хората предпочитат да не наемат хора с увреждания, още повече, че пазара на труда предлага достатъчно работна ръка, която не създава „проблемите”, които би създал един човек с увреждане.
Какви са останалите проблеми пред хората с увреждания, освен този с трудовата заетост и работи ли се за решението на някои от тях?
Основният проблем е достъпната среда, тъй като в края на краищата, животът е движение и, когато ограничим възможността на човек да се придвижва и да се среща с другите, на практика ограничаваме правото му на живот. Проблем е, че именно поради безработицата, заради това, че се налага допълнителни грижи и лекарства, хората с увреждания са най-тежката и засегната от социална гледна точка група, където бедността е в много голяма степен. Би трябвало държавата приоритетно да насочи своето внимание към тези хора, тъй като оставени сами на себе си и в ръцете на своите близки те трудно биха се справили, защото много често заради човек с увреждане в семейството не работи още някой друг член. По този начин се получава един наистина омагьосан кръг.
Достъпни ли са българските градове за хората с увреждания? И работи ли се в тази насока да се подобри това положение?
Напоследък се забелязва една тенденция към съобразяване с нормите, които са залегнали и с нормативните актове, свързани с градоустройството, но ми се струва, че все още сме длъжници на хората с увреждания. Още повече, че много често забравяме, че достъпната среда създава облекчение не само за хората с увреждания, а и за други инвалиди, възрастни хора, малки деца, болни и временно нетрудоспособни хора в даден момент. Инвестирането в една достъпна среда представлява една много добра инвестиция, която подобрява качеството на живот на населението.

 

Интервю на Мариела Русева, Източник: Агенция Фокус

НАЙ-ЧЕТЕНИ

Приемат документи за лични асистенти в община Сливен

Коледен базар в Ловеч

Коледен базар с каузи в МТСП

Годишен доклад на Омбудсмана на Република България

Нова лаборатория за образна диагностика заработи в МБАЛ-Хасково

Програмата „Развитие на човешките ресурси“ стартира с няколко програми

ПОСЛЕДНИ

МТСП ще разработи дигитална платформа за превод от и на български жестов език

Българин завоюва златен медал на Световното първенство по лека атлетика за спортисти с интелектуални увреждания

Конференция „Българският жестов език не е за изпускане“

Ден на отворените врати по НПЗХУ

Категории