lazar lazarovЛазар Манолов Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика. Завършва УНСС и специализира в Международната организация на труда. От август 2009 г. е главен експертен сътрудник към Комисията по труда и социалната политика на Народното събрание. В периода август 2005 – юли 2009 г. заема длъжности в Министерството на труда и социалната политика като съветник на министъра и заместник-министър. Трудовият стаж започва в неправителствения сектор в областта на социалната политика. Работил е и в Икономическия и социален съвет и БСК. Владее английски и ползва руски език.

 

Г-н Лазаров, увеличават ли се българите, които разчитат на социални помощи?

В България битува схващането, че твърде много хора получават социални помощи, че това е едва ли не една трета от населението. Истината е съвсем различна, с месечни помощи м.г. са средномесечно 49 921 души. За 2012 г. те са били 49 676, а за 2011 г. – 47 842 души. Дори и в условията на криза броят на хората, които получават социални помощи, е относително постоянен. Има обаче увеличение на получаващите целеви помощи за отопление. Това е свързано с предприетия през 2013 г. комплекс от мерки – отчете се увеличението на пенсиите, за да не изпаднат възрастни от системата. Беше увеличена доходната граница за достъп на всички 16 групи с 15 лв., или средно с 12%. Така за този отоплителен сезон имаме с 42 000 души, или с 19,5% увеличение на обхванатите от системата. Това не е свързано с увеличаване на нуждаещите се, а с по-добра целенасоченост на програмата и с разширяване на достъпа до нея.
Защо енергийните помощи се дават пет месеца в годината? През останалото време хората не искат ли да се къпят, да готвят?

Системата на социалното подпомагане е насочена към хората, които не могат сами да поемат покриването на основните си жизнени потребности. Затова помощите са няколко вида – еднократни, месечни и целеви. Енергийната е за отопление само в рамките на отоплителния сезон. Всички останали нужди за хората, които не могат да се справят сами, следва да се покриват с месечните социални помощи. Всичко това са средства от бюджета, от данъците ни и трябва да отчитаме тези възможности. За 2014 г. предвидената за енергийни помощи сума е 83,313 млн. лв.

Заговори се, че част от постъпленията от таксата за ВЕИ ще се насочат за това.

Ако са налице такива възможности, ще се направи анализ с бизнеса и синдикатите за възможните варианти. Тогава, когато това се случи, системата е достатъчно гъвкава и бихме могли да реагираме и да се предприемат допълнителни мерки благодарение на този допълнителен ресурс – да се промени или границата на достъп, или количеството на потребената енергия, или размерът, също така и комбинация от тях. За момента е само хипотеза.

Ще има ли промяна в критерия за отпускането на детските надбавки? Защо само за второ дете сумата стана 50 лв., а за другите е 35 лева?

За подпомагане на семействата с деца отива над половината бюджет на министерството за 2014 г. (53%) – над 556 млн. лв. от общо 1,061 млрд. лв., в които влизат и детските надбавки. С включването на различните видове помощи по Закона за закрила на детето и развитието на приемната грижа средствата вече стават над 55% от бюджета. Стимулирането на т.нар. двудетен модел е заложено в дългосрочната стратегия за демографско развитие на страната от 2006 г. Преди приемането й, през 2005 г., имаме 1,24 коефициент на плодовитост на една жена, а години по-късно постигнахме 1,57. В момента обаче отново е паднал на 1,5 в резултат на факта, че през последните години имаше отказ от провеждане на целенасочени мерки. За никого не е тайна, че четири години и помощите за деца, и обезщетенията за майчинство бяха замразени. Около 282 000 втори деца ще получат своите 50 лв. Вариантите за доходен критерий, както и за увеличение на размерите на помощите, зависят от дискусия, която все още не сме успели да довършим. Ясно трябва да си отговорим на въпроса за детските – какво е това плащане? Дали е месечна социална помощ, или е универсална добавка, която се полага на всички. В момента е месечна семейна помощ и затова е обвързана с определен доход – 350 лв. на член от семейството. Сега почти 80% от децата са обхванати. В момента е невъзможно това да се случи изведнъж за всички.

Защо? Какво сочат сметките?

Ако например всички деца получават при този доходен критерий от 350 лв. по 50 лв., необходимата сума би била около 525 млн. лв. Сега сумата за детските е малко над 400 млн. лв. Ако обаче се дадат по 50 лв., без значение на дохода, тя скача малко над 844 млн. лв. само за семейни месечни помощи за деца. Това показва, че все още ние не можем да си го позволим и като бюджет, и като възможности на обществото. Не произвеждаме толкова БВП. Затова избрахме да вървим със стъпки. Например, за близнаците, или по-точно казано за децата, родени от многоплодна бременност, се увеличи помощта от 52,50 лв. на 75 лв. за всяко дете. Целевата помощ за първокласници беше увеличена от 150 на 250 лв. Освен това увеличихме обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 г. и др.

Има ли нужда от въвеждането на нови видове социални помощи, например за вода?

Това е дискусия, която продължава от 2004 г. Основните акценти в нея до момента са решаването на проблема с големия размер на несъбраните вземания от клиенти и загубата, която генерират ВиК дружествата и възможностите за нейното покриване. Икономически нецелесъобразно, а също така и неприемливо е чрез системата на социалното подпомагане да се решава проблем на който и да е икономически сектор. Ако днес с помощите за вода бъде решен проблем на водния сектор, утре на някой може да му хрумне да бъде потърсен вариант за решаване на проблем на минния сектор или на друг бранш от добивната индустрия и т.н. Водата е сред основните жизнени потребности и нейното задоволяване е включено в месечните помощи. В публичните дискусии значителното повишаване на цената на водата е представено като безалтернативно. Неприемливо е при равнището на тази цена на водата да имаме 60-70% загуби в системата. Част от хората на помощи нямат достъп до водопреносната система.

Освен това при наличие на регионални различия в цените на водата това на практика означава за един и същи вид помощ да се плаща различен размер, което противоречи на международните документи, по които България е страна. Поради всичко това се стига до нов вид квазисоциална месечна помощ, а не целева. При евентуално въвеждане на такава добавка към дохода ще има необходимост от значителни ресурси за реализирането й – от една страна, за самото й изплащане, а от друга, за администрирането. Това би бил съвършено нов вид месечно социално подпомагане. Струва ми се, че по-скоро стратегии като водната са изградени на принципа на един бъдещ бизнес план – какви са необходимите ресурси за развитие на сектора и търсене на възможни относително сигурни финансови постъпления за реализирането на това развитие. Считам, че чрез системата на социалното подпомагане това е икономически неефективно и обществено необосновано. Твърдя, че тази система има достатъчно механизми, за да отчете влиянието на евентуални бъдещи изменения в цената на водата, ако се наложи. Но пак повтарям, това зависи най-вече от възможностите на обществото да произвежда БВП и от дела на социалните разходи в общите разходи на правителството, които за първи път са 36,6% от бюджетните разходи, с 355 млн. са повече и са 13,8% от БВП.

 

Източник: Вестник „Преса”, 5 февруари 2014, интервю на Мария Костова