София, 1 май 2014 г.
Интервю на Анна Ефтимова
вестник „Монитор”

 

Тайната на осиновяването пречи на децата да имат самоличност. Търсим консенсус дали да има ваучери за 16-годишните вместо надбавки

 

Г-н Лазаров, днес е Международният ден на труда. Проучване на БСК обаче показва, че само 10% от хората с увреждания имат работа. Има хора със 100% инвалидност заради обездвижване на долните крайници, които могат да работят на компютър примерно. Какви нормативни промени по отношение на определяне на работоспособността предвиждате?

Хората с увреждания се намират под особена закрила на държавата и обществото. Затова основна цел на политиката по отношение на хората с увреждания е те да намерят своето място в условията на открития пазар на труда, като се създадат предпоставки за ползване на възможностите на всички форми на заетост – в обичайна среда или специализирана работна среда, надомна и дистанционна работа. Министерството на труда и социалната политика предприема стъпки за насърчаване на специализираните предприятия или кооперации на лица с увреждания и разширяване на тяхната трудова заетост. През последните години особен акцент бе даден на създаването и развитието на социалните предприятия. Заетостта на хората с увреждания е сред основните ни приоритети. Работим по изготвянето на концепция за нормативни промени за въвеждането в българското законодателство на изискванията на Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН по отношение на работата и заетостта. Поставили сме си цел до края на тази година концепцията да бъде изготвена, обсъдена и приета. В центъра на нашето внимание е и въпросът, свързан с експертизата на работоспособността.
Оказва се, че работодателите рядко наемат служители с увреждания. Смятате ли, че трябва да има някакви стимули за фирмите, които наемат такива работници?

Да, и държавата предлага широк набор от стимули както на хората с увреждания, така и на работодателите, които ги наемат. Трудовата реализация на хората с увреждания е важна предпоставка за пълноценното им участие в обществото. Създадени са условия в трите форми на заетост: в обичайна среда, в специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания, в развитие на собствен бизнес. През периода 2012-2013 г. са разкрити 70 нови работни места за хора с трайни увреждания, работещи в специализирана работна среда. Реализирани са 27 инвестиционни проекта за технологично обновяване и организационно усъвършенстване на стопанската дейност, оборудване и разкриване на нови работни места, преоборудване на действащи работни места и подобряване на конкурентните възможности. В рамките на Националния план за действие по заетостта се предоставят стимули за работодатели, които осигуряват работни места за хора с увреждания, като им се предоставят средства за изплащане на работните заплати и се покриват дължимите от тях осигурителни вноски. По Националната програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания ще се осигури заетост на почти 2100 души. Предоставени са и допълнителни стимули за работодателите за други над 1000 души с увреждания. Също така ще се възстановят 50% от внесените от работодателя осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, задължително здравно осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване за работещите по трудово правоотношение в специализираните предприятия. Кодексът на труда предвижда задължение за работодателите с повече от 50 работници и служители ежегодно да определят работни места за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност от 4% до 10% от общия брой на работниците и служителите в зависимост от стопанския отрасъл. От тези места работодателят определя не по-малко от половината за хора с трайни увреждания. Законодателството е предвидило и квоти за определяне на длъжности в държавната администрация за хора с трайни увреждания. Най-малко 2% от общия брой на длъжностите в администрация с персонал над 50 души или една длъжност за заемане по служебно правоотношение в администрация с обща численост на персонала от 26 до 50 души. Заемането на длъжностите се извършва след провеждане на конкурс, в който участват само хора с трайни увреждания. У нас има регистрирани 131 специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания, в които работят 2950 човека, от тях 1520 с увреждания.

Колко българи получават социални помощи?

За първото тримесечие на 2014 г. с месечни социални помощи са подпомогнати 53 756 лица и семейства. Броят на отпуснатите еднократни помощи е 2006, а целевата помощ за наем на общинско жилище ­ 233. Една от първите стъпки за подобряване на степента на социалната защита на правителството бе разширяване на обхвата на програмата за целевото енергийно подпомагане. По този начин почти на 252 000 лица и семейства бе оказана подкрепа през зимните месеци, което е с почти 42 000 души повече спрямо предходната година. След края на отоплителния сезон всички, които са получавали целеви помощи за отопление, както тези, на които им е била отказана поради по-висок доход с до 10,00 лв., получиха еднократно по 30 лв.

Какво се случва с идеята децата над 16-годишна възраст да получават ваучери за учебни помагала вместо детски надбавки?

Основната цел на семейните помощи за деца е подкрепата за отглеждането на децата в семейна среда. Фокусът е поставен върху завършването на средно образование. С цел осигуряване на равни възможности за децата при тяхното отглеждане, възпитание, обучение и към момента някои от видовете помощи по реда на Закона за семейните помощи за деца могат да се предоставят в непарична форма.
Една от тези помощи е месечната помощ за деца до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, която освен в пари може да се предоставя и частично или изцяло под формата на социални инвестиции, в случаите, когато родителите не полагат грижи към децата си или семейната помощ не се използва по предназначение. Всяка една реформа в областта на семейните помощи обаче трябва да бъде внимателно обмислена.

Омбудсманът Константин Пенчев препоръча промени в Семейния кодекс, с които да отпадне тайната на осиновяването. Трябва ли да има такава промяна?

Семейният кодекс в известна степен загатва за правото на осиновения да научи за произхода си, но считам, че разпоредбите в тази посока не са достатъчно изчерпателни. С тях се урежда правото на информация по отношение на осиновяването, като осиновителите или навършилият 16 г. осиновен могат да поискат от Окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения, когато важни обстоятелства налагат това. Действително процедурата по разкриване на тайната на осиновяването се оказва тежка и осиновените деца трудно достигат до информацията за своя произход, тъй като тя се предоставя само ако съдът реши това. Тук стои и въпросът за важните обстоятелства, поради които следва да се предостави информацията. В повечето случаи това се налага поради възникнали здравословни проблеми с детето и евентуалното им свързване с роднините по произход, т.е. болести, предавани по наследствен път. На практика роднинските връзки на детето се скриват, а това нарушава техните права. Трябва да се обърне внимание и на това, че тайната на осиновяването пречи на децата да имат ясна самоличност, гражданство, а и не на последно място не им дава възможност на един по-ранен етап да свикнат с факта на осиновяването. Освен това отпадането на тайната на осиновяването ще помогне и на родителите, осиновили дете, тъй като много от тях не могат да изберат момента, в който да споделят това с детето, а други не са подготвени за последствията.

Ясно ли е с какъв ресурс ще разполага България по линия на Европейския социален фонд за деинституционализацията на възрастните хора?

Основният документ в областта на деинституционализацията на грижата за възрастните хора и хората с увреждания е приетата в началото на януари 2014 г. Национална стратегия за дългосрочна грижа. Разработването на стратегията беше една от ключовите мерки в Националната програма за реформи на Република България и е част от критериите за изпълнение на предварителните условия за средствата от ЕС за програмния период 2014-2020 г. Към стратегията ще бъде разработен план за действие за нейното изпълнение. В него ще се включат конкретните мерки, сроковете и размерът и източниците на финансиране, включително от структурните фондове на Европейския съюз. Разпределението на средствата от Европейския социален фонд в новата Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014-2020 г.“ се прави по тематични цели и приоритетни оси, а не по конкретни дейности. Към настоящия момент размерът на европейското финансиране за приоритетна ос 2 „Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване“, в рамките на която ще бъде финансиран процесът на деинституционализация на грижата за възрастните хора и хората с увреждания, е 270 млн. евро. Комитетът за наблюдение на оперативната програма ще вземе решение за разпределението на средствата по различните схеми и операции на базата на обективни критерии.

Предвижда ли се строителство на нови институции за възрастни, така че да няма както сега стотици хора, които чакат за място в тях?

Социалните услуги са ключов фактор за участие в обществото на всички уязвими групи. С тях се цели подобряването на условията на живот. Ето защо един от приоритетите на социалното министерство в изпълнението на тази цел е развитието на социални услуги, които да предотвратят настаняването в специализирани институции. Действащият принцип за регионално планиране на социалните услуги дава възможност за разкриването на такива услуги, които са насочени към конкретните потребности на местното население и създават условия за пълноценното им участие в живота на местната общност. Поради това основен акцент в политиката ни ще бъде разкриването и предоставянето на социални услуги в общността, включително и от резидентен тип, но не и на разкриването на нови специализирани институции. Изключително подходящи форми на социални услуги в общността са дневните центрове за възрастни хора с увреждания, центровете за социална рехабилитация и интеграция, дневните центрове за стари хора. Общият брой на социалните услуги в общността за пълнолетни лица е 414, с общ капацитет 8481 места. Броят на специализираните институции за възрастни хора към края на м. февруари 2014 г. е 160 с капацитет от 11 000 души.
С Националната стратегия за дългосрочна грижа се предвижда изграждане на достъпни и качествени услуги в общността и в домашна среда, които да осигурят възможност за подготовка и извеждане на възрастните хора и хората с увреждания от специализираните институции. Част от визията на стратегията е и закриването в следващите 20 години на всички остарели институции за възрастни хора и хора с увреждания.