20140108 085330 aД-р Лидия Маринова е заместник-кмет на Община Варна по Социални дейности, здравеопазване, превенции, образование и младежки дейности. Завършила е Медицинския университет във Варна. Над 30 години работи като педиатър. Омъжена е, с две деца. Работила и с неправителствени организации в областта на здравеопазването и социалните дейности. Преди да поеме отговорностите на заместник-кмет, е била общински съветник във Варна и председател на комисията по социални дейности.

 

Оглавявате Социалните дейности на Варна от сравнително скоро. Кое беше първото нещо, което Ви направи впечатление, когато поехте длъжността?
Най-напред ми направи впечатление колко много работа е свършена от предшествениците ми, но в същото време – огромното количество работа и промени, които предстоят.
В рамките на вашето управление, какво оценявате като най-положително развитие?
През последните десет години Варна следва приета Социална програма, по която броят на предоставяните социални услуги се увеличава непрекъснато. За последните две години с мое участие услугите продължиха да се развиват, като паралелно с увеличението на техния брой, се повишава и качеството на предоставяне. В момента общият брой на предоставяните услуги е 48.
Каква е линията на развитие на тези услуги и социалния сектор като цяло?
През следващата година предстоят да бъдат открити нови социални услуги, за които е отчетена необходимост и нужда. Искам да подчертая, че ще се стремим не толкова да се фокусираме върху броя на социалните услуги, а тяхното оптимизиране и качество, така че да обхванат нуждаещите се групи, включително по географски признак. Смея да твърдя, че Варна винаги е показвала добър модел за развитието на социалните услуги и ще продължим тази линия на развитие.
Каква част от тези услуги се изпълнява от външни доставчици?
Външни доставчици или неправителствени организации изпълняват около 75 % от услугите. Община Варна винаги е имала изключително добро взаимодействие и работа с неправителствения сектор.
Имате ли Обществен съвет в областта на социалните услуги?
Такъв Обществен съвет има, но през последните две години е със занемарени функции и функционира само като Обществен съвет само за хората с увреждания. В момента се осъществяват стъпки този Обществен съвет да обхване представители на всички социални услуги. Освен това се стремим в него да включим и обикновени граждани. Гражданският сектор във Варна има изключително желание да участва в управлението на града и това би била много добра форма на участие, сътрудничество и партньорство.
Казахте, че предстои откриването на нови услуги. Какви са те?
По решение на Общински съвет предстои откриването на иновативен вид услуга – Седмична грижа за деца и младежи с увреждания. Тази услуга ще бъде възложена за изпълнение на външен доставчик. Както се вижда от името на самата услуга, естеството й е да предоставя седмична грижа за деца и младежи с увреждания, на потребители, чийто родители или близки са в невъзможност да оказват тази грижа по една или друга причина. Предвиденият капацитет е 10 бр., и в последствие при необходимост и възможност той ще бъде увеличен. Този вид услуга е много необходим и нужен, не само за самите деца и младежи с увреждания, но и за техните родители, защото това ще им позволи да работят нормално и да се грижат за семействата си.
Освен отриването на този Седмичен център, подготвяме и откриването на постоянен приют за бездомни с 30 легла. В момента Варна разполага само с приют за временно настаняване (от 1 ноември до 31 март), и този тип услуга също е много необходим. Имаме желание да възстановим още една услуга, която беше доказала своята работа, но в момента не функционира – това е услуга за деца с психични заболявания, тъй като подобен тип в момента не са достатъчни във Варна.
Какви други услуги предлага Варна?
Много и разнообразни са, но бих посочила Дом за стари хора „Свети Иван Златоуст“, в който наистина може да види какво трябва да бъде обслужването в тази възраст, той е държавно делегирана дейност. Имаме още Частен дом за стари хора, Дневен център за деца с увреждания, Дневен център за възрастни с увреждания. Работим много активно в областта на интеграция на ромите – имаме НПО, което оперира няколко центъра за интеграция и обучение на ромските деца и приобщаване към училищна среда. Искам да отбележа също, че Варна е единственият град, който предлага социалната услуга „Социален асистент“. Това е услуга за млади хора с увреждания, учещи в общообразователни училища и детски градини. Услугата се финансира от общинския бюджет, заедно с други услуги, и чрез нея социални асистенти подкрепят над 120 учащи да продължат своето образование в интегрирана среда. Това е в унисон с най-съвременните европейски тенденции за подкрепа и осигуряване на интеграция на младите хора с увреждания. Полезността на тази услуга е доказана и би било добре, ако тя намери приложение и финансиране и в други общини в България.
Какво още предвижда Социалната стратегия на Варна? И какво планирате в тази насока в краткосрочен план?
На първо място, искам да се похваля, че сме на път да разрешим проблема с местата в детските градини и ясли – това беше един от ангажиментите, които новоизбраният кмет пое. Направихме оптимизация на съществуващите групи в зависимост от броя на желаещите деца по местоживеене – в момента има капацитет от 500 деца в градините и 300 за яслите. Амбицията ни е до лятото варненци вече да нямат проблем с местата в детските заведения.
Освен това, сме си поставили за задача да направим общ анализ на социалните услуги, въз основа на който да се обединят усилията на отделните дирекции, работещи по отделни проблеми на качеството на живот на хората. Така ще се поставят и постигат общи задачи, а дейностите и проектите на отделните дирекции ще се допълват и подпомагат помежду си и това да бъде обща политика. Към момента не съществува никакъв регистър на потребителите на социални услуги, така че реално да видим колко и кои потребители ползват услуги и дали няма някакво дублиране. Това е изключително голяма необходимост и е една от основните задачи за следващата година.
Какво е положението с безработицата във Варна?
В сравнение с общото ниво на безработица в България, Варна е много по-добре в това отношение. Средният процент безработни е 6,7 %, но трябва да се отбележи, че есента и зимата нивото се повишава поради сезонната ангажираност на част от населението. Като цяло безработицата е проблем навсякъде, но във Варна е по-малко болезнен спрямо другите части в България.
А имате ли данни за безработицата за хората с увреждания?
Безработицата на хората с увреждания е доста по-тревожна. Преди години във Варна имаше социални предприятия, които бяха затворени поради ред причини, включително икономически. В това отношение Варна е длъжник на хората с увреждания и трябва да се търсят начини за подобряване на тяхното положение и възможности за работа.
Като представител на Община Варна, Вие участвате в част от дейностите по проект на НАСО, чрез който имахте възможност да видите на място различни практики за заетост и услуги на и за хора с увреждания в Белгия, Германия и Холандия. Каква е вашата оценка за тях?
За съжаление, малко трудно мога да съпоставя нивото на услугите, които ние предлагаме във Варна, и това което успях да видя в тези европейски държави. Със сигурност много силно впечатление ми направи изключителното покриване на теория с практика. В България, и в частност във Варна, знаем много добре как трябва да изглеждат услугите и към какво трябва да се стремим, но това на практика се осъществява малко трудно. Една от основните причини не е липсата на желание за промяна или по-добро качество, а поради липса на подходящи бази, например. Това е и един от проблемите на Варна – Общината не разполага с достатъчно общинска собственост, за да отговорим на социалните нужди и услуги. И както всички се досещат, ключова роля играе и липсата на достатъчно финансов ресурс.
Какво ще бъде посланието Ви след тези посещения в европейските държави?
Необходимост от генерална смяна на държавната политика в социалната политика. При предоставянето на услуги трябва да се изхожда и постига виждането, че хората в неравностойно положение заслужават по-добър живот, и това може да се постигне с предоставяне на качествени услуги и въвеждане на програми и мерки с оглед качеството и постигнатите резултати.
А какво е положението с човешките ресурси в социалния сектор, от какво още има нужда в тази посока?
Всеки човек, независимо в кой сектор работи, трябва непрекъснато да се квалифицира, да актуализира познанията си, да се учи цял живот. Специално в социалния сектор, Варна има много добри социални работници и други специалисти, но истинският проблем в този сектор не е човешкия ресурс, а в материалните стимули и заплащането за работата, които са на много ниски нива. Винаги съм казвала, че хората в този сектор са с много големи сърца и дават всичко от себе си. Затова искам да използвам повода и искрено да им благодаря.
Колко души за заети в областта на социалните услуги във Варна и колко на брой потребители обслужват?
Заетите са около 700 души, а броят на обслужваните потребители е около 4000. Със сигурност капацитетът на заетите в сектора е добър, дори има хора, които чакат откриване на нова услуга, за да се включат към нея.
С какво НАСО би могъл да бъде полезен на Община Варна в тази посока?
Познавам работата на НАСО само от няколко месеца, макар да работите от дълго време. Смятам, че НАСО може да предостави тази така необходима подкрепа и успява да я предостави и на общините, и на доставчиците на услуги. Според мен е добре самите социални услуги да се популяризират повече, включително и чрез НАСО, както на местно, така и на национално ниво. Смея да твърдя, че дори самите варненци малко познават какви социални услуги предоставя общината и как гражданите биха могли да използват тези услуги, за да направят живота си по-добър.
А какво е отношението на бизнеса към социалните дейности на общината?
Познанията на бизнеса в тази насока са сходни с тези на обикновените хора. Има хора с възможности, които искат да помагат, но не знаят къде и как. Сътрудничество в тази посока не е развивано до момента, но със сигурност бизнеса трябва да се включи и развива програми за социална отговорност към хората.

 

Интервю на Петя Маркова, Nasoki.bg