vihra milanovaПроф. Вихра Миланова е национален консултант по психиатрия. От 2004 г. досега тя е ръководител на Катедрата по психиатрия към Медицинския университет в София и началник на Клиниката по психиатрия в Александровска болница. Специализирала е във Великобритания, Гърция и Ирландия. Изследователската й дейност е в областта на невропсихиатричната генетика и клиничната практика. Автор и съавтор е на над 130 статии и учебни ръководства.

 

– Проф. Миланова, тези дни обявихте, че всеки пети българин е с влошено психично здраве. Какви са основанията ви за това твърдение?
– Към момента липсва изчерпателна, вярна и прецизна информация за точния брой на психично болните у нас. Независимо от това ориентировъчната картина, която може да се състави с достатъчна степен на вероятност, чрез екстраполация на данни от други страни, сочи тези проценти, които споменахте. Става въпрос за демографски, социално икономически профил. Това е сметката, която бе направена и от която се оказа, че около 20 на сто от хората у нас имат проблеми, свързани с психичното здраве.

– В съпоставка с данните в други държави този процент голям ли е или не? Има ли основание да се тревожим?
– Данните са приблизително като тези в останалите държави. Като честота на тези заболявания броят на засегнатите у нас не е по-различен от този в останалите държави. Друг въпрос е как се лекуват и обслужват такива болни от психични разстройства, които са и най-тежките. Иначе навсякъде по света те са с една и съща честота. Например заболяванията от шизофрения засягат около 1% от общата популация и т.н. Съществено е също така да се знае, че в последните две десетилетия психиатрията се превръща в една от най-важните медицински дисциплини и оценяването на тежестта на психичните заболявания става с един показател „Години живот в инвалидност”. Този показател е много важен и той очертава голямата загуба на икономическа продуктивност и социален капитал на една група заболявания. Към тях спадат и психичните разстройства. Например, оказа се, че на тези заболявания се дължи 40 процента от този дял. Става въпрос за депресиите, алкохолните зависимости, шизофрениите и др. Освен че те са хронични, предизвикват и инвалидизация. Това означава, че цялото общество вече носи тази тежест, а не само болните и техните близки.

– Как се лекуват психичните заболявания у нас и как се финансира това?
– Би трябвало с тези болести да се занимават само професионалисти, както е навсякъде по света. Трябва да признаем обаче, че психичното здраве на хората у нас е доста занемарено – от тях самите най-напред. По-голяма част от нуждаещите се сами търсят помощ от специалист. Но има и други пациенти, които се въдворяват по принудителен начин на лечение. В големите психиатрични болници, които са 12 на брой в страната и разполагат с над 2500 легла, между 20-30 на сто от болните са принудително настанени с решения на съда. Болниците, диспансерите и отделенията към някои заведения се финансират от държавата. Независимо от това дали болните са осигурени или не са, държавата плаща за тяхното лечение. Всички онези пък, които се лекуват с предписани лекарства, ако са осигурени, ги получават безплатно, а останалите си ги купуват. Преди години тези илачи бяха доста скъпи, но вече те са на достъпни цени и повечето от тях станаха генерици.

– Защо здравните заведения за тези пациенти са толкова занемарени, че повечето приличат на военновременни лазарети?
– Някои са в неподдържано състояние, други не толкова. Но като цяло няма съмнение, че не изглеждат добре. Пари за болници по принцип не се отпускат, а пък нова психиатрична такава не си спомням вече от кога не е строена. Болницата в Курило например е в много тежко състояние.

– В този аспект какво предвижда Националната здравна стратегия за периода 2014–2020 г.?
– Има цял раздел, посветен на психиатричната помощ, и там има доста хубави неща. Какво ще се случи обаче, не мога да ви кажа. Това, което липсва досега, е частта, регламентираща как ще става продължението на лечението след болницата. Няма приемственост, етапност, следваща стъпка в лечението на психично болните. Прекъсва се нишката, няма социални и медицински служби, които да продължат по-нататък наблюдението и лечението на такива хора.

– Тази липса на какво се дължи – недалновидност или друго?
– Нещата са комплексни. Не става въпрос само за медицински проблеми, а и социални и психологически. Даже медиците да са си свършили работата успешно, то пациентът, като излезе навън и няма кой да го поеме, пак се връща в началото. Голяма част от тези хора наистина няма къде да отидат. Смятам, че би било разумно да се направят дневни центрове за тях, или пък други места, където тези хора да могат да отидат, да се учат да се грижат сами за себе си. У нас е прието такива болни да се поемат от семействата и близките им да ги отглеждат до края на дните си. А отидат ли си…

– По тази причина ли има толкова много психично нездрави хора в обществото ни, които се движат свободно по улиците?
– Те просто няма къде да отидат. Голяма част от тях не получават онова, което им се полага. В Националната стратегия, за която ме питахте, са залегнали тези проблеми и има посочени начини за решаването им. Предстои да се изработи и програма, чрез която те да бъдат решавани поетапно с участието на междуведомствени групи съвместно със социалното министерство. В крайна сметка това са повече социални проблеми.

– Но те засягат очевидно и здравите и болните. Как трябва да се отнасят нормалните с хората в такава беда?
– Да се отнасяме с толерантност, разбиране и съчувствие към психично болните. Както видяхме в последния инцидент в Лясковец, повечето хора там са знаели за странностите на своя съгражданин. Всички го определят сега като луд, но аз оставам с впечатлението, че той никога не е ходил на лекар, не е преглеждан, а безспорно е имал проблеми. Не бива да сме безразлични към подобни случаи в обществото. Защото са много хората, които през последните години се озлобиха поради липса на работа, на пари, на изява. Затова всички ние, цялото общество, носим отговорност за равнодушието към психично болните. Има обаче и места, където здравите се грижат за немощните. Ще ви дам един пример с Русе, където в диспансера за психично здраве са направили една голяма мрежа от служби. Направили са и цехове, в които работят хора с психични увреждания. Те са по цял ден в този център, имат занимания, чувстват се нужни и полезни, специалистите ги наблюдават пряко.

– Каква е профилактиката за психиката на съвременния човек, който живее в стреса на обществото?
– Безспорно е, че сме подложени на огромен стрес. Много е важно обаче човек да знае какви са неговите реални възможности, за да има разумни очаквания. Разминаванията между двете неща води до сривове рано или късно. Също така препоръчвам да се провежда лечение само с участието на специалист, а не по рецепти на разни самозванци и приятели. Психиатрията в последните години наистина много напредна. Вече има модерни и добри лекарства, с които даже някои се поддържат пълноценно и живеят съвсем нормално. Много жени, които са прекарали такива заболявания, вече могат след това да установяват трайни контакти и да раждат деца. Това преди години бе невъзможно, защото медикаментите тогава бяха много токсични. Освен всичко, казано дотук, искам да подчертая, че не всички хора, които има психични проблеми, са страшни и опасни за останалите в обществото. Мит е, че такива болни по принцип са по-агресивни и рискови от всички останали. Това не е вярно. Психично болните не извършват повече престъпления от здравите хора. Просто наистина трябва повече да се грижим за тях, за да се върнат максимално в обществото.

 

Източник: Новинар