Мина Владимирова, директор на Дирекция „Социални дейности” към Столична община разказва за приютите за бездомни и как топлата зима се е отразила именно на бездомните хора в София

Госпожо Владимирова, забелязва ли се тенденция на увеличаване на хората, потърсили подкрепа в кризисните центове за настаняване в столицата?
Да, забелязва се увеличение на хората, потърсили подкрепа в кризисните центрове за настаняване, но към момента постепенно, като че ли намалява броят на хората, които идват да търсят убежище, през нощта, в кризисните центрове. Имаше увеличен интерес към центровете – около 150 човека нощуват в центровете в момента. В сравнение с миналата година леко се е завишил броят на лицата, потърсили подкрепа в кризисните центрове. Все още имаме възможност да отговорим на тези, които потърсят нашата помощ, така че да не оставяме хората на улицата. Както знаете, вече имаме мобилни екипи, които са денонощни. Те обикалят по цялата нощ улиците и извозват хората, които не познават този вид услуга. Имаме такива случаи, когато по 10 човека на вечер се събират от тези мобилни екипи и се водят в приютите. Искам да подчертая, че срещаме проблем, когато хората се намират по входове, в разрушени постройки, тоест няма как да достигнем до всякъде и в такива случаи разчитаме много на гражданите и на сигнали от гражданите.
Как се отрази топлата зима на приютите за бездомни?
Винаги сме имали клиенти, защото колкото и да е топло навън, не трябва да забравяме, че все пак това са зимни вечери и температурите малко или много падат. Не е въпросът само подслон да им бъде оказан. Вие знаете, че в центровете се предлага храна, подкрепа от социален работник, понякога и психолог, когато това им се налага. Така че идеята на тези центове е не само да преспят и да си тръгнат на следващия ден.
На какво ниво са условията в приютите?
Условията са много добри и в двата кризисни центрове. Има през цялото време топла вода, има добра материална база. Както знаете, Столична община отпусна 50 000 лв. за ремонтни дейности и за средства за обзавеждане. Така че можем да кажем, че предлагаме едни добри условия, където бездомните да прекарат нощта. Не, няма с какво повече. Ако отидете там ще видите, че нямам какво повече да си пожелаем от тези условия, които са в момента. Направен е основен ремонт, ново оборудване.
Има ли нещо, от което все пак недоволстват бездомните?
Там нощуват много хора. Не изключваме варианта, че може да не сме отговорили на очакванията на някого, но въпросът е не да създаваме комфорт на хората, защото това са услуги, които осигуряват само подслон и храна. Основната идея е да видим какъв е проблемът на човека, защо е стигнал дотук, с какво можем да му бъдем полезни, като социални работници и какъв социален ангажимент можем да имаме към него. Сигурно не сме отговорили на очакванията на всички, но мисля че предлагаме добри условия, добра грижа и в един такъв суров зимен ден, когато намериш подслон, топлина и храна – човек трябва да бъде все пак доволен.
Коя е най-често срещаната причина, за да остане човек на улицата?
На първо място, е в следствие на жилищна измама. Всеки един от тях е имал жилище, но по една или друга причина са останали без него. Има и такива, които са изгонени от близките си или след като са се развели са напуснали домовете си и са останали без дом. Всеки идва със своята съдба и тя е различна за всеки един. Нашият ангажимент е, ако можем да го свържем с работодателя, да възстановим до някаква степен контактите, отношенията с биологичните им семейства. Искам да отбележа и голямата подкрепа, която ни оказаха общинските болници, защото ние освен тази подкрепа – храна, нощувка, топла вода, когато имат нужда от лечение, използваме капацитета и възможностите на Първа и Пета Градска болница, както и на болницата за долекувания в Бухово. Създаде се една междуинституционална наша мрежа от подкрепа, която се опитваме да им предложим на бездомните. Много от тях нямат здравни осигуровки и това се поема от бюджета на Столична община. Други, с помощта на Общинска полиция, достигат до нас, след като биват насочвани от колегите. Работим съвместно няколко екипа, няколко дирекции на Столична община, за да можем наистина да предложим максимално най-доброто и това от което има нужда всеки един. Много са случаите, когато хората са в много лошо здравословно състояние и общинските болници са тези, които никога не са ни отказвали да обслужат, приемат и съответно обгрижат човекът от улиците.
А намалял ли е броят на децата, които просят по улиците?
Да. Надявам се вие, гражданите, да го забелязвате, защото нашата статистика показва, че рязко е намалял броят на децата на улицата. Наистина мисля, че всички работим в тази посока, защото не малко сигнали получавахме от самите граждани, че има деца на улицата, че има майки с бебета. Работим с местната дирекция „Социално подпомагане”, град София. Всяка седмица има задължително един мобилен екип, който обикаля улиците на София и тук са хора от Общинската полиция, от дирекциите „Социално подпомагане”, от нашата дирекция „Социални дейности”, отделите за „Закрила на детето”, от „Детска педагогическа стая”. По този начин се създаде една система, чрез която се контролират родителите, които изпрашат децата си на улицата, за да просят. Може би това помогна да се намали броят на децата на улицата. Отделно от това, в София има екип към регионална дирекция „Социално подпомагане”-„Младост”, който обикаля 24 часа в денонощието и е на разположение за работа именно с деца на улицата. Така че имаме системност в грижата в тази посока, с децата, и съвсем спокойно можем да кажем, че на територията на София няма просещи деца. Засега обаче, имаме по няколко случая, един или два на месец, в които колегите се сблъскват и отделите за „Закрила на детето” работят за намаляването на такива случаи.
Какво точно се случва с децата, след като са открити на улицата, и се установи, че са изпратени там от родителите си, отново ли се връщат на родителите тези деца?
На родителите се съставят предупредителни констативни протоколи и при наличие на три последователни такива протокола, констатиращи, че родителите изпращат детето си на улицата, полицията сезира прокуратурата за тези случаи и съответно тя предприема установените по закон рестрикции. Ако отделите „Закрила на детето” установят, че родителят няма капацитета да полага грижи и именно той е този, който е изпратил детето на улицата и то е в постоянен риск, тогава се приема мярка за закрила и извеждане от биологичното семейство. В тези случаи се използват капацитетът на нашите социални услуги – дали ще бъде кризисен център, дали ще бъде дом за деца, или пък някаква друг вид услуга. Отделите за „Закрила на детето” насочват и родителите към центровете за обществена подкрепа, но пак казвам всеки един случай е различен. Отделите на „Закрила на детето” преценяват какъв е рискът за това дали детето да остане в биологичното семейство, или да бъде изведено оттам и каква услуга и закрила да бъде предложена.
Тъй като условията за приемане в приют за бездомни е да представят документ за самоличност и да са български граждани, ако бездомникът не е български гражданин и няма документ за самоличност, какво се случва с него?
В този случай имаме още един дом, който се намира на територията на Столична община и е в ж.к. „Дружба”. Той се финансира от Столична община, като издръжка, но е структура на Министерство на вътрешните работи. В този дом именно се настаняват хора, които нямат документи за самоличност и с тях се работи по други процедури.
Защо са такива условията за настаняване в даден приют, при положение, че човекът се счита за бездомен и той няма от къде да има документ за самоличност?
Практиката показва, че почти всички имат документ за самоличност и в подкрепа на това ще изложа фактите: в кризисните центрове вечер предимно нощуват около 130-140 човека и всички те са с документи за самоличност. В дома за временно настаняване в ж.к.„Дружба” има около 20-22 души, които всъщност през този период се е установило, че нямат документи за самоличност и са насочени към този дом за временно настаняване. Единственото изискване е действително те да имат документи за самоличност и това е единственото и условие те да бъдат в тези кризисни центрове, но пак подчертавам, Столична община отговаря и на потребностите на хора, които нямат документ за самоличност, така че нито един да не остане на улицата, независимо дали е с документ или без документ за самоличност. Тази година надградихме работата и грижата за хората на улицата, като се сформира още един екип. Той е по проект с Български червен кръст с партньорство със Столична община. Веднъж в седмицата този мобилен екип, в който вече участват доброволци и служители на дирекция „Социални дейности”, обикалят улиците в централната част на София и техният по-голям ангажимент е към хората, които не желаят да постъпват в кризисните центрове, защото има и такива, които са приели улицата като свой дом. Той така се казва и проектът: „Улицата не е дом” и не искат да предприемат такова действие за настаняване в кризисните центрове, предпочитат улицата. Именно ролята на този екип е да ги мотивира те да отидат, да стигнат до тези центрове, да приемат услугата като такава, за да не остават навън в мразовитите дни. Този екип им осигурява чай, топла напитка и сандвич. Също така разговарят и използват възможности да ги мотивират да отидат в центровете и да използват нашите услуги, но когато те категорично отказват, просто минават и периодично ги наблюдават какво се случва, дали са си променили нагласите, защото срещаме големи проблеми тогава, когато хората предпочитат улицата, а не някоя от нашите услуги.

Интервю на Ксения Пеева, Източник: ИА „Фокус“